Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 116 - но важна, но и трудна задача. Следобедите пристигаха делегации от групите за натиск – те бяха активни по социалните въпроси дори в онези дни поставяха искания пред менза коригиране на известни непотвърдени аномалии или за увеличаване на известни придобивки. Понякога посещавах регионалните служби за социално осигуряване, разговарях с колектива по техните проблеми, изслушвах техните мнения и препоръки. Обикновено вечерях в парламента или с политически приятели – поканата за вечеря от Ърнст Марпълс (политика, кипящ от ентусиазъм и оригинални идеи, който стана прочут като министър на транспорта) и неговата съпруга винаги беше гаранция за великолепна храна и приказно вино, както и за жизнерадостна весела компания. Когато имаше гласуване, отивах в Камарата към 10 часа да гласувам, след което поемах към дома, натоварена с две-три кутии проекти за писма или с документи, които четях до ранни зори. Запазих хубавото си отношение към Камарата на общините, развито през моите две години на редови депутат. Нямахме подли опоненти сред редиците на лейбъристите. Дик Гросман бе един от най-тънките умове в политиката, както и един от най-своенравните, а Дъглас Хаутън бе изключителен майстор в изпипването на казуса. И двамата ми бяха приятни, но аз бях решена да спечеля във всеки спор. Удоволствие ми доставяше битката с факти и цифри, когато подлагаха на огън политиката ни в дните за парламентарен контроли аз се намесвах в дебатите – макар че понякога може би трябваше да стъпвам по-предпазливо. Веднъж говорех вече на ораторската катедра, когато един сътрудник ми подаде бележка снови статистически www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 117 - данни по дискутирания въпрос. А ето сега – заявих аз победоносно, – имам и най-последните нови цифри Изведнъж залата избухна в смях и ми трябваше минутка, докато осъзная своята double entendre 14 Такъв ми беше късметът, че ние от Пенсионното министерство трябваше да отговаряме на депутатски питания в понеделник, непосредствено след скандалните промени в Кабинета през юли 1962 година, известни като нощта на дългите ножове. Джон Бойд-Карпентър беше напуснал, за да стане главен секретар на Министерство на финансите, а Найъл Макфърсън още небе заел мястото му. Но тъй като повечето от питанията се отнасяха додей- ността на моя ресора не на военните пенсии, аз трябваше да отговарям в продължение на час вместо самия министър. А това означаваше още един безумно нервен уикенд замени за служителите, на които често дотягах за уточнения. Лейбъристите бяха в размирно настроение, а Иан Маклауд – единственият присъстващ министър в залата. Аз обаче се справих на въпроса каква ще е бъдещата политика, отвърнах, че ще отнеса питането към своя министър, когато имам такъв”. >> 14 Двусмислица (фр.) – Бел. пр. www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 118 - ГЛАВА V Д Д а а у у л л о о в ви и ш ш м м о о м ме е н н т та а Р Р Е Е Ш Ш Е Е Н Н И И Е Е Т Т О О О О Т Т Д Д Е Е В В Е Е Т Т И И П П О О Л Л О О В В И И Н Н А А П П Р Р О О Ц Ц Е Е Н Н Т Т А А Преходът от правителство в опозиция никога не е бил лесен. По няколко причини обаче той беше особено труден за консерваторите, предвождани от Тед Хийт 15 . Първо, до последния момент естествено бяхме очаквали да спечелим. Каквито ида бяха недостатъците на правителствената ни икономическа стратегия, всяко министерство имаше собствена, добре ориентирана към бъдещето политическа програма. Всичко това сега трябваше да бъде изоставено заради новите задачи, които стояха пред нас като опозиция. Самият Тед отчаяно искаше да остане министър-председател. Бяха го изхвърлили безцеремонно от Даунинг Стрийт №10 и за около няколко месеца му се наложи да се приюти в апартамента на стария си приятели партиен другар Тим Китсън, тъй като не разполагаше със собствено жилище. Оттук си направих извода, че когато години по-късно за мен дойде време да напусна, ще е добре да имам поне дом, в който да се приютя. Страстното желание на Тед да се върне на министър- председателския пост остави на заден план голямата част от разговорите за коалиции и за правителства на националното единство, които бяха разтре- 15 Едуард Ричард Джордж Хийт (1916–2005) – британски министър председател (1970–1974), консерватор, предшествани наследен от Харълд Уилсън. – Бел.ред. |