Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 146 - На заседанието на кабинета в сянка от 7 юли се разгоря спор между Джим Прайър и Кийт Джоу- зеф, които защитаваха противоположни гледни точки. Възловият въпрос обаче опираше до това, към което лоби да се присъединим, ако изобщо се вземеше решение затова. Дотогава най-сигурен, макари най-безславен, ни се струваше вариантът да се въздържим от гласуване. Имаше риск подобна тактика да смути двете крила на парламентарната партия ида се окажем разцепени натри. Независимо от тактиката, която щяхме да възприемем, аз трябваше да си изясня дали мерките на Хийл представляват истинска крачка към финансова дисциплина или бяха въздух под налягане. Затова един ден след дискусиите на кабинета в сянка имах работна вечеря в моята стая в Камарата на общините с неколцина икономисти и експерти от Сити, в това число с Алън Уолтърс, Брайън Грифитс, Гор- дън Пепър и Сам Бритън, с които поддържах редовна връзка и чието мнение оценявах високо. Въпреки че трябваше да огледаме добре целия пакети особено неговата монетарна и фискална част – както заяви Джефри в началото на вечерта – накрая си По онова време Алън Уолтърс беше професор в Лондонския икономически институт. Година по-късно замина на работа в Световната банка в САЩ. Както вече отбелязах, той беше мой икономически съветник по времето, когато бях министър- председател през 1981–1984 и през 1989 година. Брайън Грифитс (по-късно ръководител на моя политически екипна Даунинг Стрийт №10) тогава беше лектор в Лондонския икономически институт година по-късно стана професор в Университета в Сити. Гордън Пепър беше икономечески съветник в „Гренуел и Кои експерт по монетарна политика. Сам Бритън по онова време, както и днес, бе главен икономически коментатор на Файненшъл Таймс. – Бела Благодарение на Д.К. - 147 - тръгнах с чувството, че съм още по-малко склонна да подкрепя неубедителни и може би вредни проекти. На 11 юли, петък, бе публикувана Бялата книга с подробностите. Както се очакваше, тя представляваше смесица от градивни и безплодни идеи, като например тази за паричните ограничения, която одобрявахме, но която не се съгласуваше с каквото ида било орязване на обществените разходи. Най-важният момент в книгата бе ограничението от 6 лири върху нарастването на заплатите през следващата година. Най-изумителният пропуск беше това, че правителството отказа да публикува проекто- закона, за който се твърдеше, че е готови който трябваше да наложи законосъобразен контрол в случайна пренебрегване на волунтаристичните ограничения. Към времето, когато се стигна до гласуване, мнението на редовите парламентаристи и на кабинета в сянка бе в полза на въздържането от гласуване и именно това се прие в крайна сметка. Речта ми по времена дебатите не мина особено добре и нищо чудно, като се има предвид неуточнената позиция, която трябваше да представлявам. Стана може би малко неловко, но Тед ме подмами като изрази съжаление, чене поддържаме правителството, а след това отказа да защити предложените от нас основни поправки. Ако все пак излезе нещо от тези родилни мъки, това беше фактът, че кабинетът в сянка постига единно становище по политиката на доходите. Според него овладяването на инфлацията изискваше цялостната икономическа политика да бъде ориентирана в една и съща антиинфлационна посока и най-вече към обществените разходи и монетарната www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 148 - политика. Политиката на доходите може да изиграе полезна роля като елемент от цялостен политически пакетно не може да се смята за алтернатива на останалите елементи, поради което от нея не би могло да се очаква някакъв сериозен резултат. Въпреки че едва ли би могла да се квалифицира като оригинална (или дори истинна) икономическа теория, все пак тя предлагаше временно спасение. При всички случаи юлският правителствен пакет беше правилно оценен като неспособен да се справи със задаващата се икономическа криза. През същото лято инфлацията достигна най-висо- кото си равнище от 26,9 процента. През август „побягнахме” на почивка в Бри- тъни, която прекарахме, пътувайки с корабче по канала. Като ваканционно четиво бях взела книга за британските министър-председатели. Все още бях в отпуск, когато Харълд Уилсън лансира по телевизията политиката на доходите и помоли хората да му дадат една година за Великобритания, като приемат ограничението от 6 лири. В мое отсъствие следващата вечер му отговори Уили Уайтлоу, като се изказа доста по-топло по адресна тази безсмислица, отколкото бих го сторила аз. >> |