Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 110 - нията, от друга, която задължително трябваше да бъде непряка, ставаше все по-мъглява, когато броят на пенсиите нарасна поради застаряване на нацията. Вместо да се свият системата за социално подпомагане и последвалите я, допълнителен компенсационен фонд и фонд за подпомагане на доходите, така набъбнаха, че се превърнаха в тревожно бреме върху плещите на данъкоплатеца. Аномалиите между двата фонда, които по замисъл се допълват, а на практика си противоречаха, ни създаваха непрестанни главоболия. Ала независимо от всичко, целта на Бевъридж беда предотврати тези проблеми, които по-късните правителства повече или по-малко пренебрегнаха проблеми, станали истинска напаст за нас, като например дестабилизиращите последици от това, че хората разчитаха на социалните помощи и нямаха стимул да проявят лична инициатива. Каквато ида е реализацията им, идеите в доклада на Бевъридж носеха нещо от онова, което по-късно бе смятано за елемент на тачъризма. .... Държавата трябва да предложи си- гурност за служба към нея. Организирайки осигуряването, държавата не бива да задуша- ва стимула, възможностите, отговорността установявайки един национален минимум, тя трябва да оставя място ида окуражава добро- волните инициативи на всеки индивид, за да може той да осигури повече за себе си и за семейството си (параграф 9). .... Осигурените лица не бива да смятат, че осигуровката за нетрудоспособност, все ед- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 111 - но при какви обстоятелства е придобита, изти- ча от бездънна кесия (параграф 22). ... Материалният прогрес зависи от тех- ническия прогреса той зависи от инвести- циите и от спестяванията. Важно е част от допълнителните ресурси, отиващи за хората на надница и задруги с ограничени средства, да бъдат спестявани, а не харчени на часа (параграф 376). Голяма част от усилията ни в министерството отиваха, за да се справим с последиците или да разрешим трудностите, произтичащи от разминаването между първоначалните концепции на Бевъ- ридж иреалното функциониране на системата, както и очакванията на обществото от нея. Така например, още преди инфлацията да ни завладее, върху осигуровките се начисляваха годишни инфлационни компенсации тогава се надигна вой защо пенсиите от осигуряване се увеличават, а помощите за социално слаби не. Хората все се надяваха на нещо по-добро от минималната пенсия при напускане на работа, но за тази цел размерът на вноските или бюджетните субсидии трябваше да бъдат непоносимо високи. Това бе в основата на идеята на Джон Бойд Карпентър за стъпаловидна пенсионна схема изплащането на по-високи вноски щеше да осигури малко по-висока пенсия, като имаше специална клауза за стимулиране на частните пенсионни фондове. Друга трудност, за която така и не намерихме окончателен отговор, бе правилото за доходите, според което работещите пенсионери, достигайки определено ниво на доходите, можеха да загубят част или целия размерна пенсията си. И www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 112 - да поясня, тъкмо това правило най-много ме тормозеше заради начина, по който рефлектираше върху вдовишките пенсии. Появиха се и други проблеми, които създаваха грижи години наред на няколко правителства. Например как да се подсигурят прилични доходи на по-възрастни пенсионери, които не бяха изплащали достатъчно високи вноски, за да претендират за пълна пенсия. Продължавахме да проявяваме все по-голяма селективност (такъв бе жаргонът) спрямо обезщетения за осигуряване на социалния минимум, те. съсредоточаването им върху истински нуждаещите се, а не върху широк кръг желаещи. (Както показват и дебатите в днешни дни върху целевото насочване на обезщетенията – това пък е съвременният жаргон, – усилията се оказаха доста безплодни) Накрая идваше и спорът за клеймото лепнато върху системата за социално подпомагане и проверката на средствата. Както често повтарях, това имаше две страни. Първо, хората, живеещи в истинска мизерия, трябваше да бъдат поощрявани да приемат помощта на държавата. Второ, чувството на достойнство на тези хора – аз ги наричах гордите, които не биха приели подаяние от никого, беше възхитително от морална гледна точка и бе като спирачка за зависимостта, чието премахване можеше да предизвика опустошителни социални последици. Освен Доклада на Бевъридж и други инструктажи на министерството, работата по отделните случаи ми помогна най-добре да изуча системата на социално осигуряване – това бе проучване на конкретни проблеми, поставени в писма до министерството. Не бях подготвена да давам отговор, ако не |