ВРЪЩАНЕНАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ ДА ЗАПОЧВАМ С детството на клиента е, че искам да направим бърза загрявка на паметта, преди да сме започнали с по-трудната част от спомените. Всеки терапевт си създава своя форма. Отначало карам клиента да визуализира дълга, биеща се златна стълба към небето, всяко стъпало на която представлява една година от живота му. Разбира се, трябва да знаете предварително възрастта на човека срещу вас. Инструкциите ми са следните:
Ще се върнем назад година по година към детството ти, но ще разглеждаме само щастливите спомени. Умът ти съхранява спомени за всичко, което някога си преживял във възрастта, когато е регистриран споменът. Ти носиш всички тези спомени в разбиращия си, пълен със знания ум на възрастен.
Докато слизаме по стълбата към твоето детство, ще усетиш как с всяко число слизащ все по-надълбоко и назад. Все едно, че ще обръщам страниците на стар фотоалбум, където ще се видиш как ставаш все по-млад, а сетне по-малък и малък с всяко стъпало. Всеки път, когато те спра на някое стъпало, ще бъдеш на съответната възраст.
Ако усетя, че трансът не е достатъчно дълбок за този етап, може да дам на клиента допълнителни упражнения, включващи броене:
Когато преброя от пет до едно, ще се приближим до най-горното стъпало на едно дълго стълбище, а ти все повече ще се откъсваш от тялото си. Пет... започваш да се откъсваш от физическото си тяло, без изобщо да се страхуваш. По-дълбоко и по-дълбоко. Четири... спускаш се в дълбините на съзнанието си... Три... сега се отпускаш... носиш се... носиш се... към горното стъпало... Две... усещаш лекота... докато се носиш свободно... като перце... вече си съвсем близо до най-горното стъпало... Едно. Преди да започна обратното броене от сегашната възраст на клиента, обикновено поисквам идео-моторен сигнал като:
Повдигни пръстите на дясната си ръка, когато се почувстваш готов да напуснеш най-горното стъпало и започнеш спускането си надолу и назад във времето.
Ако има някакво колебание, може да превърна стълбата в бързо движещ се ескалатор, където клиентът се вижда как тръгва надолу, без да прави усилие да слиза по стъпалата.
Докато броя отзад напред, пропускам числа и бързо слизам до двадесетгодишна възраст, където забавям темпото. След това може да спра на дванадесет години и да предложа на клиента да се пренесе от стълбата в предния двор на къщата (или в апартамента), където е живял на тази възраст. Карам го да опише размерите и цвета на дома си и дали вижда някакви високи дървета отляво, отдясно или зад себе си. След това се преместваме в къщата, където се заемам с някоя позната стая, например спалнята му, и го питам за разположението на различни мебели като легло или скрин спрямо Вратата. Поглеждаме в гардероба и го питам коя е била любимата му дреха за училище или игра. След това го връщам на стълбището, слизаме на седемгодишна Възраст и отново се пренасяме в дома му (който често е друг), където разпитвам само за домашни любимци и играчки.
Това първо упражнение по припомняне има за цел клиентът да се научи да разпознава предмети и тяхното физическо разположение, а също и да ги вижда как се променят с годините. Докато го подготвям за вида пространствени визуализации, с които скоро ще се сблъскаме в минали прераждания и духовни спомени, проверявам и дълбочината на транса. Например, ако питам клиентка кое е било любимото й бижу на дванадесетгодишна възраст и тя каже: „Нека си помисля... Не си спомням да съм имала особени предпочитания", тогава разбирам, че тя използва съзнанието, за да извлича информация от миналото, а не несъзнателното, което действително докладва от мястото на събитията.
По-нататък ще обсъдим намесата на съзнанието и неподатливостта на клиента. Засега трябва само да знаете, че неспособността да се отговори адекватно на въпроси за детството може да е първият признак за недостатъчна дълбочина на транса независимо от предварителните хипнотични тестове и държането на обекта до момента.
Ако всичко върви добре, връщам клиента в най-ранните детски спомени, а сетне в майчината му утроба точно преди раждането. Уверявам го, че това е лесен преход, защото е много малък (две-тригодишен), когато осъществяваме това мислено връщане.