Живот между преражданията
ЧАСТ ШЕСТА ЗАВЪРШВАНЕ НА СЕАНСА
Изтегляне 0.88 Mb.
|
| ЧАСТ ШЕСТА
ЗАВЪРШВАНЕ НА СЕАНСА ПОДГОТОВКА ЗА ОТПЪТУВАНЕ КОГАГО ПРИВЪРШИТЕ С ПРЕГЛЕДА НА последното посещение на клиента в мястото за избор на живот, трябва да се ориентирате към приключва-не. Що се отнася до прегледите, четиринадесета глава от „Пътят на душите" е посветена изцяло на подготовката на душата за отпътуване. Моите курсисти често ме питат: „Всички ли души се подготвят за отпътуването по един и същи начин?" Отговорът ми е отрицателен. Разлики има не само в начина, по който се подготвят за следващото си прераждане, но и в подготовката на една и съща душа за различните й животи. На този етап от сеанса питам клиента: Искам да ми обясниш какво правиш, преди да напуснеш духовния свят, за да се преродиш в настоящия си живот. Ще получавате най-разнообразни отговори в зависимост от естеството на предстоящия живот и напредъка на душата. Ето кратък списък на причините, които се крият зад различните отговори: А. Някои клиенти няма да си спомнят нищо от приготовленията за новото прераждане. Помнят единствено как са приключили с избора на живот и Веднага след това са се озовали в майчината утроба. Б. Някои клиенти ще ви говорят за подготвителен урок, в който се прави преглед на най-важните аспекти от предстоящия живот. Тук има два варианта: 1) Срещат се само с наставниците си. 2) Може да се срещнат с наставниците и с други души, които ще играят важни роли в живота им. В. Някои души се сбогуват набързо с неколцина приятели от групата си и веднага отиват на мястото за отпътуване, придружавани от своите наставници. Г. Някои души, изглежда, се усамотяват преди напускането на духовния свят. Тук също има две възможности: 1) Не усещат, че наставникът ги придружава, и внезапно се озовават в утробата. 2) Биват придружени от наставника до мястото на отпътуване и след това минават по същия маршрут като останалите души. Не искам да оставя читателя с впечатлението, че сбогуването с другарите от групата е кратко или изобщо липсва. Всичко зависи от това кога е станало то в поредицата от духовни събития. Краткото „довиждане", когато душата е готова за тръгване, не означава автоматично, че не е имало по-дълги сбогувания в по-ранен етап. Също така не забравяйте, че част от енергията ни никога не напуска духовния свят — не е като да заминава цялото същество. Оставащата енергия може да бъде активна или не, зависи колко от нея ще вземем с нас (както вече споменах по-рано в тази книга). Но и в двата случая сбогуванията на душата с приятелите могат да бъдат много емоционални, особено с онези, които ще се прераждат с нас в предстоящия ни живот. Подготвителните уроци, предназначени за отпътуващи души, често се водят от директори-координатори, които не са личните им наставници. Тези координатори са специализирали в генералните репетиции на значими сцени от предстоящия живот. В основни линии те извършват крайното подсилване на паметта на заминаващите души. Не е необичайно душата да усеща по време на урока присъствието на свои другари или свързани души, на които са отредени Важни роли в предстоящата пиеса. Действителният момент на раждането на това поколение от деца очевидно не е от значение в подготвителните лекции. Например може да сте пет години по-възрастен от жена си, но ще посещавате заедно подготвителния клас, свързан с момента, когато ще се срещнете. Има клиенти, които описват своя подготвителен клас като ориентиран главно към бъдещото разпознаване на сродните души. Други ще ви кажат, че там преповтарят определен кармичен урок, докато трети твърдят, че уроците им са съчетавали различни елементи. Когато хората имат усещане за дежа вю или усещат синхрон в определени събития, които не могат да обяснят, нищо чудно това да са спомени от подготвителните им уроци. Много са въпросите, които можете да зададете на клиента в тази фаза от сеанса: 1. Какви знаци са ти дадени предварително, за да разпознаваш Важните събития в живота си? 2. Можеш ли да ми кажеш по какво е трябвало да разпознаваш важните хора в живота си? 3. Кой е най-значимият аспект от последния ти подготвителен урок? В някои редки случаи ще чуете как клиентът възкликва, че в моментите преди отпътуването си към новия живот се е нуждаел от малко повече убеждаване или успокояване от страна на своя наставник. Макар че подобни трепети са доста необичайни, душата е свободна да се откаже от прераждането в който момент пожелае. Вече споменах, че много рядко съм се натъквал на души, които са помолили да бъдат върнати обратно, след като вече са се настанили в плода. Повечето ви клиенти ще заявят, че вместо с тревоги, са били изпълнени с радост, надежди и очаквания за предстоящия живот. Процентът на моите клиенти, които попадат в тази категория, надхвърля 80%. Тъй като малка част от тях усещат някакво притеснение, бих ви препоръчал да зададете под някаква форма следните въпроси за нагласата на обекта към прераждането: 1. Какви бяха главните причини да дойдеш тук този път? 2. Имаше ли усещането, че е твой дълг да се преродиш, че това е неизбежно, или можеше да си останеш там? 3. Би ли могъл да характеризираш отношението си към прераждането като: а) радост и очакване на новите възможности, които ще ти се предоставят в предстоящия живот; б) безразличие; в) предпазливост или неохота. В „Пътят на душите" съм описал подробно няколко примера на действителното връщане на Земята. Ако е в състояние да опише тази процедура, клиентът в повечето случаи ще каже, че наставникът го е придружил до нещо като изходен портал, преди да се разделят. Душата има чувството, че се спуска в някакъв водовъртеж или тунел към Земята. В много случаи обектът си спомня съвсем смътно последния етап от пътуването си, затова отбелязва: „От светлината влязох в тъмнина (портала) и след това усетих топлина (в утробата)". Изтегляне 0.88 Mb. Сподели с приятели:
|