Живот между преражданията
ВРЪЗКИ МЕЖДУ ТЯЛОТО И ДУШАТА
Изтегляне 0.88 Mb.
|
| ВРЪЗКИ МЕЖДУ ТЯЛОТО И ДУШАТА
ЗАЛАТА ЗА ИЗБОР НА ЖИВОТ КЛИЕНТИТЕ ЗА пръв път Виждат тялото, което ще обитават през това си прераждане, но неодушевено. Това е, защото на екраните още не са започнали да се прожектират събития от живота. Спомням си как един клиент ми каза: „Първо разглеждаме образите на подредените тела без души. Имат мозъци, но те са празни, като на роботи". Когато екраните се активират, обектите веднага се свързват с телата и усещат как ще се чувстват като техни души. От време на време някой клиент ще ви каже, че отхвърля дадено тяло, защото „не се чувства добре в него". В редки случаи ще чуете, че в предишния си живот обектът е направил грешка в избора на тяло и е помолил да бъде освободен след първия месец от влизането си в плода. Други души съзнават, че са сбъркали, но не се отказват. Все пак досега не съм срещал нито една странстваща душа, която да се е вселила в тялото след раждането му. Опитвам се да не проповядвам на учениците си, но в курсовете ми по ЖМП терапия има хипнотизатори, които са привързани към теорията за обсебването и това ме тревожи. Възгледите ми по темата са изложени в трета глава на „Следите на душите". Зная, че всичко е възможно, но според клиентите ми обсебване не съществува — нашите духовни учители са твърде мъдри, за да позволят подобна мерзост. Цялата идея за външни лица, способни да завладеят умовете ни, се корени в суеверия и страхове от средновековието. Хората, които не са съгласни с мен, спорят, че за обсебения това може да е акт на благоволение. Ако сте чели предишните ми случаи за това как душата се слива с развиващия се човешки мозък на плода, ще видите, че това е бавен и деликатен процес. Добър пример е случаят с Нанси, който описвам в този текст. Първите опити на душата са внимателни, тя проследява полекичка невротрансмитерите на мозъка, същевременно изравнявайки вибрациите си с ума на бебето. Представете си само какъв шок би било за ума на зрелия човек, ако душата смени безсмъртната си енергия по средата на живота му. Според мен това би довело до лудост или смърт. Сливането на душата с човешкия мозък е един от най-сложните елементи на духовната регресия. Обсъждам множеството аспекти на партньорството между душа и мозък в примерите, изложени в моите книги. Общо взето, повечето хора се чувстват съвсем удобно с двойствеността, породена от наличието на душа и мозък в телата им. Има обаче и такива, които са умерено или силно разстроени от тази връзка. ЖМП терапевтът трябва да бъде внимателен с ваденето на заключения относно произхода на подобни разстройства. Например често са ме питали дали причината за раздвоението на личността не е в проявяването на личностите, които човекът е бил в миналите си прераждания. Смятам, че раздвоението на личността представлява потискане на единствената настояща личност, травматизирана от ранни събития в този й живот. Човекът, страдащ от такова психично заболяване, желае да се дистанцира от болезнени спомени, често свързани с насилие в детството. Той търси изход в други личности, които не са от минало прераждане, за да се отърве от реалността на своята личност. Според мен при обикновения човек подривната двойственост на душата и мозъка е много по-вероятно да създаде объркване в това кои сме всъщност, но не и да предизвика симптоми на това психично разстройство. В съображение относно умствените разстройства идва и фактът, че някои тела имат предразположеност към хормонален дисбаланс и отклонения в химичните реакции на мозъка. Комбинирайте това с физическо или емоционално насилие в детството и ще получите формулата за предизвикване на психични заболявания. Аз лично смятам, че ако подобно съзнание е съчетано с млада, неопитна душа, тя е по-неспособна да се справи с положението и се замърсява, а може и да попадне в капана на болния биологичен ум. Тогава не е в състояние да функционира нормално. Душата притежава безсмъртен характер, който, съчетан с човешкия мозък и централната нервна система, създава определен емоционален темперамент. Сливането между душата и мозъка оформя една личност, която ще съществува само в този живот. Наричам това Принцип на егото. Тази самоличност включва в себе си и съзнателни, и несъзнателни спомени, така че откриването на истинската ни същност е доста илюзорна възможност. формирайки представата за себе си, хората твърде много разчитат на своята сетивна и емоционална реакция на информацията, идваща от мозъка, физическият ум може да ни подведе да вярваме, че сме такива, каквито мислим, че сме, основавайки се на влиянията от околната среда на планетата и емоционалните ни реакции към тях. Егото най-общо може да се определи като мислите, спомените и възприемането на живота от безсмъртното съзнание, нашата душа. Поглеждаме се в огледалото и се питаме: „Защо аз съм аз?" За да засили това объркване, нашата личност (душевният аз и биологичният аз) се развива и се променя неравномерно през целия ни живот — докато биологичният аз се изменя рязко, еволюцията на душата е много по-дълга. Истинският аз дава основата на истинската ни същност, която влияе върху емоционалния темперамент и характера. Всички тези елементи са свързани в едно човешко същество и според мен, когато тази деликатна връзка се наруши, това води до психични заболявания и може би престъпно поведение. Когато достигнем аза на душата си, ние сме в състояние да схванем вътрешните белези на безсмъртния си характер. Това дава дълбоко усещане за истинската ни индивидуалност и цялостната ни личност. По тази причина ЖМП терапията се стреми да помогне на клиента да осъзнае кой е, като възстановява несъзнателните спомени за сливането на ума с тялото. ЖМП терапията всъщност е духовно търсене с цел по-дълбоко самоосъзнаване. Душата на клиента може да се окаже подобна или съвсем различна от емоционалния темперамент на тялото-приемник. Душите разчитат на плановиците от духовния свят да им намерят най-добрите кандидати за партньорство в съответствие със силните страни и слабостите им. Изборът на дадено тяло има за цел да комбинира дефектите и силните страни в характера на душата с даден човешки темперамент, така че да са си от взаимна полза. Биологичното съзнание на човешкото същество се свързва с душа, която му дава въображение, интуиция, прозрения и съвест. С това обединяване ние ставаме една личност, която цял живот се справя с двата аза в себе си. Именно тази комбинация причинява двойствеността между ума и духа в телата ни. Двата аза може да се слеят напълно или пък да показват признаци на конфликт, водещ до прояви на невротична тревожност. В някои случаи са в опозиция, в други — в съюз. Това, че двата ви аза са в опозиция, не означава автоматично липса на хармония и равновесие. Примерът, който обикновено давам, е, че нискоенергийната, пасивна душа може би е поискала да се съчетае с неспокоен, агресивен мозък, за да преодолее естествената си нерешителност. От друга страна, ако силната, властна душа, контролираща другите, влезе в агресивно тяло, комбинацията може да се окаже взривоопасна. ЖМП терапията не може да гарантира, че разпознаването на истинската същност ще реши автоматично противоречивите емоции и нагласи на клиента. Все пак тя постига много в полагането на по-уравновесена психологическа основа на самооценката посредством самонаблюдения. Това би трябвало да предизвика осъзнаване и личностно изцеление в живота на клиента. За вас като терапевти главната цел на ЖМП сеансите е да изследвате двойствения аз на всеки обект на хипноза. Имам един случай, който илюстрира конфликта между двата аза. Когато го включвам в лекциите си, моите слушатели обикновено го наричат „случаят с динамичното дуо". Следният откъс е от сеанса ми с тридесет и пет годишна неомъжена жена на име Лоуис, търговски директор на голяма международна компания. Лоуис е доста млада душа с безсмъртно име Моуана, която идва на Земята само от около петстотин години. Във всичките си предишни прераждания е била мъж. Досега е избирала телата си само въз основа на съвместимост с тях. Но в този живот нещата са по-различни. Сцената по-долу се случи, когато отведох обекта на мястото за избор на живот преди сегашното й прераждане: Д-р Н.: Между колко тела имаш избор? Моуана: Две, едното мъжко, а другото женско. Имам възможност да избера мъжкото, както съм правила винаги досега. Но се спирам на женското, защото трябва да започна с разширяването на хоризонтите си. Д-р Н.: Добре, Моуана, как ти се струва Лоуис на пръв поглед? Моуана: Амии... кльощава, много окосмена, напрегната, нервозна... Господи, тя е направо... луда. Ще е адски трудно да се работи с нея... Май че този път ще си свия голям номер... Д-р Н.: Искаш да кажеш, че с досегашните ти тела сливането не е било трудно, но този избор ще е промяна за теб? Моуана: Да, нали разбираш, аз съм спокойна, аналитична душа. Внимателно обмислям всичко, преди да взема решение. Д-р Н.: И защо имаш нужда от промяна? Моуана: Защото, след като разглеждах всички възможности на всички ситуации, аз избягвах всякакви рискове в живота си. Д-р Н.: Искаш да кажеш, че си нерешителна душа? Моуана: О... не мисля... просто съм предпазлива. Д-р Н.: А тялото на Лоуис с какъв темперамент е? Моуана: Бомба, която всеки момент ще избухне! Истинска откачена... винаги предприема неща, които водят до емоционални каши. Д-р Н.: Моуана, ако това е главният контраст между твоя характер и темперамента на тялото-приемник, какво ще спечелиш от сливането си с него, което да ти е липсвало в другите тела? Моуана: (след дълга пауза) Трудно ми е да си го призная, но се чувствах удобно в емоционално хладни приемници. Толкова ми е лесно да съм просто наблюдател, да не се ангажирам изцяло с нищо... особено във връзките си. Не бях... открита с хората. Д-р Н.: Разбирам. И какъв е животът ти в тялото на Лоуис? Моуана: Като в пътуване със скоростно влакче! Тя е толкова... сложна... набърква се в разни неща, без дори да помисли. Винаги е готова да даде всичко от себе си. Аз избягвам тревогите, тя — никога. Аз винаги залагам на сигурното, докато тя кипи от идеи. Д-р Н.: Изразява се директно, докато ти си по-индиректна? Моуана: Меко казано. Опитвам се да я озаптя, но тя е почти безразсъдна... (плачливо) особено с мъжете. Наистина, понякога така се развихря, че ни причинява адски много емоционална болка. Д-р Н.: И това как те кара да се чувстваш, Моуана? Моуана: Като в капан. Изтегляне 0.88 Mb. Сподели с приятели:
|