Животът може да е чудо. Книга 1

• 
  да задоволява потребностите на фирмата във всеки един момент и аспект от дейността ѝ;
  
• 
  да се адаптира бързо в променящата се динамична среда;
  
• 
  да бъде на разположение 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата;
  
• 
  да притежава категорични доказателства за това, че отговаря на всички изисквания за заемане на длъжността;
  
• 
  да е лоялен и да носи морално и материално удовлетворение на компа­нията.
  

• 
  възможности за непрекъснато развитие през целия живот;
  
• 
  работа в непосредствена връзка с ръководството на компанията, в централния ѝ офис на последния етаж (ляво и дясно крило);
  
• 
  благодарност, обвързана с постигнатите резултати;
  
• 
  специално отношение и други бонуси.
  

Ади избърса няколко сълзи, които ѝ бяха потекли от смях, и понеже намирането на призванието за нея беше въпрос от жизнена важност, реши да го направи доста­тъчно драматично – взе малка пластмасова бутилка, нави обявата на руло, завърза я с дебел вълнен червен конец, пъхна я в бутилката, отиде в банята, напълни един леген с вода и я пусна вътре да плува, с увереността, че SOS посланието ѝ ще попадне където трябва. После се сети, че Алексей беше поръчал да си направят за следващото занятие кукла. Щяха да се занимават с „разетикетиране“ – т.е. щяха да махат етикетите, които обществото или те самите си бяха лепнали, а куклата щеше да обозначава „опаков­ката“ или социалната форма на истинската им същност. Ади не беше много умела в ръкоделстването, но за нейна изненада се справи бързо и много добре. След дваде­сетина минути куклата беше готова. Ади изряза лицето си от една от най-грозните снимки, които имаше – изглеждаше много нещастна на нея, – и го залепи. Алексей беше казал, че куклата трябва да напомня за тях самите като социални същества. „Аз, като социално същество, съм нещастна“ – си каза Ади, докато залеп­ваше образа си върху парцаленото творение. Куклата трябваше да има и име, различно от истин­ското ѝ, но пак по някакъв начин свързано с нея. Ади кръсти куклата си Царкинята, защото като ученичка си беше наумила, че е правнучка на цар и дори така надписваше тетрадките си.