За Алексей, Ади и семинарите
Да, Алексей е истински.
Доста хора ме питат защо пушел или защо пиел бира. Ами... защото е истински, защото излъсканите гурута са също социален стереотип с определени рамки, в които вкарват и нас. Без да се усетим, попадаме в капана на илюзията, че ако правим всичко „както трябва“, по точно определения начин, ще станем като тях, ще заживеем някакъв супер живот в щастие, хармония, любов, изобилие... За съжаление обещаното щастие рядко се получава според рецептата, а ние решаваме, че не сме направили нещо точно според инструкциите, нещо сме пропуснали, например – бръкнали сме в лявото си ухо два пъти вместо три, и то прекалено бързо. Както беше попитал някой, при това много уместно:
– Ако „Тайната“22 беше истина, къде ми е тогава ферарито?
Проблемът не е във ферарито – „Ферари“ всеки може да има, стига да иска това. Проблемът е, че няма „тайна“, няма универсален външен алгоритъм, няма и универсален личен алгоритъм.
Има обаче един универсален потенциал, който отправя индивидуално предизвикателство към най-съкровеното у всеки човек – неговата уникалност, като го провокира да я проявява по възможно най-креативния и гъвкав начин постоянно, в процеса на целия му живот.
Всъщност Алексей остана 100% Алексей, защото така никога няма да се разочаровате от него. И защото само с такъв Алексей вие самите можете да си останете автентични, да бъдете себе си, да тръгнете от това, което сте, да използвате това, което имате, и онова, което не сте знаели, че имате или че може да бъде използвано. Алексей не е лустросан, защото само така е наистина възможно да ви бъде полезен да възстановите връзката си с потенциала и да живеете живота си като „чудо“.
И ако се съмнявате още, че всичко, което е разказано в книгата, е истина, може да изтеглите аудио файл с автентичен запис от семинарите на интернет адрес: https://simbaley.webs.com/.
А семинарите? Те продължават и интересът към тях е голям. Ади се оказа права, че хората са станали по-гъвкави интелектуално и им е писнало от предписания и готови рецепти – те откриват в подхода на Алексей онова, което работи именно за тях, което им помага да възстановят своята лична връзка със света и да започнат сами да случват живота си така, както на тях им харесва, а не както им казва някой друг.
И понеже много хора питат за Ади дали тя е „истинска“... Ако в някакъв момент сте разпознали себе си или свой близък в нея, значи отговорът е: „Да!“.
Какво обаче ще стане с Ади, писането ли е нейното призвание, ще успее ли да го реализира, или отново ще попадне в плен на „намотките“? Това зависи от нея...
Както зависи от всеки един от нас какво ще прави с живота си.
Както казва Алексей: „Мога да ви заведа само до ъгъла. Нататък сте вие...“
Пожелавам ви „нататък“ да преживеете възторга от откритието, че животът може да е чудо!
Бъдете щастливи,
Ивинела Самуилова
Сподели с приятели: |