Йордан Ватев Диалог на чувствата вашият шанс
Изтегляне 483.51 Kb. Pdf просмотр
|
| което имаш, или нещо, което си загубил?“ Вярно е едно – думите не се забравят. Те крият една любов, безразличието на формалните контакти. Психологическите измерения на жела- нията в едно писмо отвеждат към океана на човешката кому- никация и никога не могат да бъдат определяни. Те са тайна- та на личността, нейната съкровеност. 27. Писма – размишления. Вие споделяте с един човек мисли за живота, за изкуството, за хората. Проявявате скром- но, лично отношение към ценностите, приемате оценката на другия за това, което сте писали. Тази интелектуална въз- 50 можност, този духовен контакт между вас може да прерасне в една хубава любов. Тук, в това съсредоточаване на идеи, огромна роля играят културата и искреността, вашият чар, толерантността на получателя на писмото. Хората по-ясно разбират физическата самота, духовната самота е много по- страшна. Да нямаш на кого да кажеш защо харесваш една книга, каква музика слушаш, какво мислиш за любовта, за живота, за смъртта! Това е неизразимата пустиня на духа, която се простира и пред млади, и пред стари. Няма никак- ва гаранция, че една голяма материална сигурност, един уют, една сигурност в бита, една служба биха отдалечили вашите стъпки от нейните пясъци. Тя няма да се превърне в зелената долина на вашите надежди. Това чудо може да стане, само ако срещнете един човек, ако заживеете с неговия дух, с него- вото настроение, с неговото излъчване, с неговата атмосфера, с неговата вярност към вас, с неговото въображение, с него- вите чувства, с неговите мисли. Колко рядко се случва това щастие! Колко често, потънали в обаянието на миговете, вие не го забелязвате и го изгубвате завинаги. Не си представяй- те, че трябва да пишете статии, съчинения по философия или да попълвате тестове за интелигентност. Просто върху листа, който ви отвежда на други брегове, между най-обикновена- та информация, между конкретни съобщения, вие изразявате мисли, съображения, оценки. Те се вмъкват в контекста, до- пълват картината на писмото, дават дух, рисуват вашата лич- ност. Ако прочетете писмото преди да сте го изпратили, ще откриете колко много неща сте казали за себе си в малките редове, спонтанно зафиксирани върху листа. Неща за вашата професионална ориентация, неща за художествените предпо- читания, неща за най-интимните ви отношения с цивилиза- цията, неща за Бога, неща за красотата, неща за истината: „Преди малко направих твоя графологически портрет. Над 51 машината са мислите ми, светлината на нощната лампа, а пред мен, в далечината, светлините на града. От транзис- тора долита органова музика. Бах. Моето обичано предава- не. „Тук е радио Ватикана с вас в нощта“. Това е животът ми. В тази атмосфера си позволих да надзърна в личността ти. Аз ти благодаря, че ти ми позволи да направя това. Оч- ертаването на знаците, техните отношения, търсенето на индивидуалното, на онова, което си ти, ме откъснаха от нещата. Доколкото можах, си представих твоя вътрешен портрет. Винаги съм искал да се наведа над един лист, над един почерк – това е диханието на човека, вечното дихание, останало завинаги, и да тръгна към една неизвестност. Прости ми, ако съм сбъркал в нещо, ако съм видял онова, което не е точно така. В съставянето на един графологичен портрет присъства все пак вероятността. Същественото е само това, което се долавя с един удар на окото, стартът – формата на почерка. Графологията е наука, но в действи- телност тя е и изкуство. Аз имах удоволствието да се убедя в това тази вечер!“ Много често в интимната кореспонденция човек говори за своите планове, за своите намерения, за своите мечти. Той се вижда такъв, какъвто иска да бъде. Пишете за вашите меч- ти! Спрете ли да мечтаете, вие остарявате! Защо да поставяте граници на въображението! Погледнете старите хора. Те не мечтаят. Възрастта ги е покорила. Те казват: „Няма смисъл!“, Изтегляне 483.51 Kb. Сподели с приятели:
|