Йордан Ватев Диалог на чувствата вашият шанс
Изтегляне 483.51 Kb. Pdf просмотр
|
| ми“, „Животът ме завъртя“. Кажете истината: „Не желаех да пиша, не се интересувам от теб!“ Навлизаме в една опас- на сфера на писмото, сферата на желанията. Дали да се казват желанията? Дали да се прикриват желанията? – „Това е въ- просът.“ – Буда препоръчва отказване от желанията, за да бъдем спокойни. Вие предпочитате изпълнение на желания- та, за да бъдете щастливи! Един свят, а толкова пътеки към 46 щастието! Не мислете, че желанието да пишем има непре- менно сексуален подтекст. Вие пишете, защото искате да ка- жете нещо на един човек, който е далеч от вас. Вие можете да кажете това по телефона или при лична среща, но писмото ви дава един по-голям шанс, една по-голяма свобода: „Писмото е прекият контакт между хората посредством белия лист. То съдържа онова, което човек по една или друга причина не споделя с другия при среща. Това скрито и непромълвено же- лание добива ясен и чист вид под формата на писмо. Откро- веността пред другия на белия лист е всъщност искреност към самия себе си. Ако не добием ясна представа дали наис- тина това е, което искаме да кажем в писмото, то просто си изясняваме отношението с другия. Ако успеем да изло- жим ясно онова, което ни вълнува, то резултатът е едно откровено писмо. И така, ясно се очертават два основни момента за ролята на писмото: 1) освобождаване от не- споделени чувства и в този смисъл изясняване на самите от- ношения между хората; 2) опазване на собственото аз и откровеност към себе си, обогатяване езиковата култура и стила на писане. Така писмото е едно изкуство, макар и не- лигитимно. Зад писмата на множество творци се крият об- разите им като хора. „Писмо до баща ми“ на Кафка е обра- зец в това отношение. „Прекрасно е да получаваш писма, а още по-хубаво е да им отговаряш“. Едно писмо отвежда же- ланието на автора най-често към среща, макар и след време. Тогава нещата, които са били обект на писмено общуване, по-конкретни, по-колоритни, по-богати, ще станат повод на разговор. Това, от своя страна, ще определи бъдещите отно- шения между личностите, ангажирани в тази комуникация. Желанието за разговор може да бъде загатнато, да бъде пре- плетено с друга информация, вплетено в други асоциации и все пак да доминира в текста: „След като се върнах от тво- 47 ята лекция, в ушите ми още звучат твоите думи, седнах да ти напиша това писмо. Утре, когато дойдеш тук, няма да споменавам за писмото си, защото иначе ще го очакваш. А като отвориш кутията и вземеш писмото ми, ще видиш, че не всички приятели те забравят. Аз бях възхитен от начина, по който представи господин Лилиев. За първи път те виж- дам как изнасяш лекции, но ти просто си роден за това. Тия толкова нежни, мили слова, тия примери, които посочваш, всичките личности, които цитираш, просто се възхитих от теб. След лекцията не можахме да разговаряме дълго, но утре – дано да е повече.“ Недейте да искате да променяте хората, да ги правите подобни на вас, да ограничавате техни- те качества в представата за съвършенството, която имате вие. В една любов, в един брак това е смъртоносна грешка. Четох в „Пари мач“ едно интервю на Джони Холидей. Изне- нада ме неговата откровеност, неговото виждане за любовта: „Страхувам се. Имам голямото желание да се оженя, из- питвам страх от брака. Преди да подпиша документите всичко върви много добре и в деня, когато се оженя, всичко се променя. Жените отначало ме обичат за това, което съм. След това ме напускат по същата причина. Те искат с Изтегляне 483.51 Kb. Сподели с приятели:
|