Йордан Ватев Диалог на чувствата вашият шанс
Изтегляне 483.51 Kb. Pdf просмотр
|
| всичка сила да се променя. Аз не разбирам нищо от това по- ведение, защото аз, когато обичам някого, го обичам преди всичко за неговите качества, както и за неговите недоста- тъци. И ако съм избрал една жена, не искам тя да ме проме- ня. Не искам, чувате ли? Това не влиза в моята система на мислене – внезапно да се иска от мен нещо друго, освен това, което съм.“ Хубаво е да живееш в Сан Тропе, да имаш любов и да говориш така, но мислите на Джони Холидей насочват към едно решение: Вашите желания нека бъдат изграждане, а не разрушение. Всеки опит за интервенция в света на другия, натиск върху неговите чувства, неговите мисли, неговите 48 ценности, неговите гледни точки е разрушение. Вие се отда- лечавате, не се доближавате. Не съдете! Не принизявайте! Не налагайте! Нали Библията казва: „Слънцето свети и за до- брите, и за лошите!“ Не бъдете вие единствено истината, позволете всеки сам да върви към нея, да пада, да става и пак да върви нагоре. Можете ли да кажете: „Аз съм пътят, исти- ната и животът“? Коя наука, кое положение в обществото, коя концепция ви дава правото да бъдете съдници на човеш- ката интимност? Казвам тези думи, защото в писмата на хо- рата има безкрайно много оценки за поведението на другите. Винаги ние сме съвършените, другите са непълноценни. Не казвайте на един човек в писмото: „Искам да не пиеш!“, „Ис- кам да не пушиш!“ Покажете му нежността, вниманието, съз- дайте му моменти на красота и той сам ще спре да пие и пуши. Не казвайте: „Бъди с мен!“. Отворете сърцето си, до- кажете вашия свят, бъдете последователни в отношението си към него, пишете му редовно, ако не ви отговаря, мислете добро за него. Благодарете за хубавите моменти, които ви е създал, и той сам ще дойде. Не правете грешката да напишете едно остро писмо, да го насолите, да се покажете онеправда- ни. Оставете времето да уреди недоразумението, помнете – хората се връщат. Не играйте на гордост – приемете ги. Не правете експерименти. Силен е този, който прощава. Разтво- рите ли едно писмо, дошло след години при вас, писмото на любовта, която някога е била, помислете добре. Ако човекът, който ви пише днес, не вдъхва нищо у вас, ако поглеждате към писмото само като литературен текст, просто се отдръп- нете, не събуждайте нови надежди. Има една мисъл на Доген, изцяло в духа на Дзен: „Дървото не знае нищо за пепелта, пепелта не знае нищо за дървото“. Тези две състояния не се срещат, не се познават, не са едновременно реални. Бъдете или дърво, или пепел; или се разлиствате под вятъра, или вя- 49 търът ви отвява. Подновяването на стара кореспонденция не е гаранция за изживяване на стари чувства. Подновяването на чувствата прави новите писма, новите писма в действител- ност стават израз на тези нови чувства. Запазете едно отно- шение на вежливост. Бъдете коректни, пазете свободата на другия. Възстановяването на една отминала любов чрез пис- ма е възможно, но преценете изключително тънко какво е ос- танало у вас и тогава пишете. Пишете, но бъдете подготвени за отказ, защото ако вие не сте се променили, можете ли да твърдите, че другият човек също не се е променил? Не! Само личната среща може да открие нюансите на доближаването, тихите стъпки на отдалечаването. Срещнали сте един човек в живота, имате само едно писмо, една снимка, спомени, които не избледняват. Не мислете, че сте същите, ако подновите ко- муникацията днес. Стъпките на времето са заличили следите на чувствата. Вие се надявате на нов трепет, мълчанието вка- менява надеждите ви. Отговор не идва. Животът върви. Вие остарявате. Струва ли си да остареете в едно очакване? Не си струва. Отдалечете илюзиите. Вървете напред. Ще срещнете хора, които ще ви обичат. Ще пишете писма. Ще живеете. Хората потъват във времето, спомените получават сивия цвят на нереалността. Уди Алън казва: „Дали споменът е нещо, Изтегляне 483.51 Kb. Сподели с приятели:
|