Йордан Ватев Диалог на чувствата вашият шанс
Изтегляне 483.51 Kb. Pdf просмотр
|
| е топло, ветровито, понякога слънчево, не е било кой знае какъв студ досега. Облягам се на перилата на мостчето, което е навътре в морето, запалвам цигара и само гледам и слушам. Не зная дали сте били на море, може да сте ми казвали и аз да съм забравил, но тези мигове на усамотение и пълно отричане от всичко, което те свързва със сушата, влияят много благотворно. Монотонният плясък на вълни- те, свиренето на вятъра, писъкът на чайките, далечният хоризонт, корабите, спуснали котва в залива, бавно се по- клащат; долита музика – чувствам, че нямам необходимия езиков багаж да обрисувам зрителната и слухова картина на брега на морето“ Моля ви, когато пишете вашите писма, не затваряйте ду- шата си, дайте простор на очите си, слушайте гласа на сърце- то си! Не мислете за думите, за словореда, за изреченията, за това, как да кажете едно нещо. Мислете какво да кажете, а как ще го кажете идва по логиката на чувствата. Има само едно правило и престъпите ли го – губите, спазвате ли го – печели- те. Искам да печелите! Никога не прикривайте нещата, които искате да кажете! Никога! Пишете ясно и точно, не скривайте нищо! Писмото е вашият приятел, но писмото е и мониторът на вашите чувства, на вашите намерения, на вашите цели. Никой не пише писма, защото му се играе на писма! Писмо- то е комуникация, но то винаги подготвя друга ситуация. Тя ще бъде реалността след приключването на писмовната връз- ка. Това е психологическа необходимост, факт, неизбежност. Тази ситуация може да бъде лична среща, близост или мълча- 42 ние, пренебрежение или студенина. Просто няма да откриете човека, който е бил душата на вашите писма преди години. Много хора са ме питали как да възстановят една прекъсна- та кореспонденция. Пишете! Оставете гордостта! Приемете надеждата! Помнете Шекспир: „Ако нещо ще стане, то ще стане! Нека стане!“ Ако имате щастието да пишете писма, да получавате писма, да живеете в един свят на очакване и нежност, да не потънете в събитията на бита, да не остаря- вате, доверете се на истината. Премахнете предразсъдъците, страховете, изискванията, предпочитанията. Не губете вашия шанс! Нали не искате да бъдете самотни? Нали не искате да проверявате всеки ден в пощенската си кутия дали някой се е сетил за вас? Нали не искате да преминават часовете в една празнота, за която не говорите с никого? Бъдете милосърд- ни, не отказвайте комуникация, не се правете на недостъпни. Времето изтича. Не чакайте да станете на деветдесет и девет години и тогава да се сетите, че е трябвало да пишете писма. Човек не пише интимни писма, за да показва любовта си, да казва на всеки ред „Обичам те!“. Това е безнадеждно „ретро“. Ако обичате един човек, диханието на писмото ще го издаде: вие го казвате, без да го казвате, то се чувства. Вие го изра- зявате по един невидим и видим начин. Вие пишете, защото обичате; да пишете писма по принуда е нещо ужасно. Аз не бих могъл да го правя. И вие не бихте могли да го правите. Ако имате съображения? О, това е друг въпрос!... 24. Писмото е свобода. Свободата е това, да прегърнеш човека, когото обичаш, да усетиш полъха на вятъра, трепе- та на вълните, кроткия валеж на снега, да се потопиш в ат- мосфера на отпускане и музика, в светлосенките на часовете, които очакваш. Така е било и ще бъде в годините, които ид- ват. Човек иска да има своето чувство на сигурност, своето пристанище, своя малък и безкраен свят. Можете ли да изра- 43 зите всичко това в едно писмо? Разбира се, че можете! Едно предварително условие: трябва да знаете какъв вид писмо предпочитате да напишете. Макар че вашата кореспонденция продължава във времето, имате свободно време за нея, имате желание да я поддържате в необходимия ритъм, вие трябва да сте съвсем сигурни точно кой вид подхожда на вашата ду- шевност, открива най-пълно вашите намерения. Това е сери- озен и опасен ход. Ако сбъркате, ще изгубите тотално една връзка, ще усетите вкуса на самотата. Не е за вас! Ако вие се спрете на един начин на писане, не литературен, а психологи- чески начин, в очите на вашия партньор вие изграждате един стабилен образ. Той привиква с вас, не търси нежност, когато е потопен в информация, той ви разбира и приема. Колко е важна тази позиция! 25. Писмо за вашите работи. Разказвате как прекарвате времето, какво се е случило с вас, какви впечатления имате от живота, споделяте вашите опасения с другия човек, изра- зявате внимание към неговите проблеми. Интимният тон се запазва, но писмото е повече информативно, отколкото емо- ционално издържано. Това не означава, че чувствата липсват. Те са вплетени в текста. Човек се радва да получава такива писма, знае, че не е забравен, самотата е някъде зад борда на кораба: „Чудесно е, че книгата ти за писмото има въз- Изтегляне 483.51 Kb. Сподели с приятели:
|