Степен на значимост и застрашеност на влечугите в района на обекта

Степен на значимост и застрашеност на влечугите в района на обекта

• 
  Орнитофауна (пти­ци)
  

Гнез­до­ва­та ор­ни­то­фа­уна на курортния комплекс Пам­по­ро­во е про­уче­нa мно­го доб­ре (Нан­ки­нов, Д., 1987 г.). Според те­зи дан­ни, заедно с дан­ни от мо­ног­ра­фи­ята “Пти­ци­те на Ро­до­пи­те” (Ми­чев, Т., Пет­ров, Ц.), пред­с­та­ви­те­ли на ор­ни­то­фа­уна­та на курорта Пампорово са: Ма­лък яс­т­реб (Accipiter nisus), Обик­но­вен мише­лов (Buteo buteo), Глу­хар (Tertao urogаllius), Ле­щар­ка (Bonasia bonasia), Бал­кан­с­ки кек­лик (Alectoris graeca), Гри­вяк (Columba palumbus), Ку­ко­ви­ца (Cuculus canorus), Че­рен къл­вач (Dryocopus martius), Зе­лен къл­вач (Picus viridis), Го­лям пъс­тър къл­вач (Dendrocopus major), Бе­лог­ръб къл­вач (Dendrococpus leucotos), Гор­с­ка чу­чу­ли­га (Lullula arborea), Гор­с­ка бъб­ри­ца (Authus trivialis), Вод­на бъб­ри­ца (Authus spinoletta), Пла­нин­с­ка стър­чи­опаш­ка (Motаcilla cinerea), Орех­че (Troglodites troglodites), Гор­с­ка за­ви­руш­ка (Prunella modilaris), Чер­ве­ног­ръд­ка (Erithacus rubecula), До­маш­на чер­ве­но­опаш­ка (Phoenicurus ochrurus), Бе­ло­гуш дрозд (Turdus torquatos), Кос (Trudus merula), По­ен дрозд (Turdus philomelos), Име­лов дрозд (Turdus viscivorus), Чер­ног­ла­во коп­ри­вар­че (Sylvia atricapilla), Елов пе­вец (Phylloscopus collybita), Жъл­тог­ла­во крал­че (Regulus regulus), Чер­ве­ног­ла­во крал­че (Regulus indicapillus), Лъс­ка­вог­лав си­ни­гер (Parus polustris), Ма­то­вог­лав си­ни­гер (Parus montanus), Го­лям си­ни­гер (Parus major), Ка­чу­лат си­ни­гер (Parus cristatus), Бо­ров си­ни­гер (Parus ater), Гор­с­ка зи­дар­ка (Sitta europaea), Чер­ве­но­гър­ба сврач­ка (Lanius collurio), Сой­ка (Carrulus glandarius), Со­ке­ри­ца (Nucifraga cariocatactes), Обик­но­ве­на чин­ка (Fringilla coelebs), Ди­во ка­нар­че (Serinus serinus), Зе­ле­ни­ка (Carduelis chloris), Ка­дън­ка (Carduelis cardielis), Ел­хо­ва ска­тия (Carduelis spinus), Кръс­то­чов­ка (Loxia cuvirostra), Чер­ве­нуш­ка (Pyrrhula pyrrhula).

Често срещани са и някои синантропни видове птици: Сива врана (Corvus corone), Чавка /Гарга (Corvus monedula), Сврака (Pica pica).

Съг­лас­но Приложение № 2 с Приложение №3 от то­зи спи­сък не­за­щи­те­ни са един­с­т­ве­но гри­вя­кът (Columba palumbus), сойка­та (Garrulus glandarius), сивата врана (Corvus corone), гаргата (Corvus monedula), и свраката (Pica pica).

Мал­ки­ят яс­т­реб (Accipiter nisus), обик­но­ве­ни­ят ми­ше­лов (Buteo buteo) и глу­ха­рът (Tetrao urogallus) имат ста­тут на зас­т­ра­ше­ни ви­до­ве в Чер­ве­на­та кни­га на Бъл­га­рия, но са с бла­гоп­ри­ятен ста­тус.

Чер­ни­ят къл­вач (Dryocopus martius) и бе­ло­гър­би­ят къл­вач (Dendrocopos leucotos) са ред­ки ви­до­ве в Чер­ве­на­та кни­га, но съ­що с бла­гоп­ри­ятен ста­тус.

Съг­лас­но SPEC ка­те­го­ри­за­ци­ята на ев­ро­пейс­ки­те пти­ци (Ticher, Heath, 1994; Ми­чев, Т., Пет­ров, Ц. “Пти­ци­те в Ро­до­пи­те”) сред спо­ме­на­ти­те в гор­ния спи­сък пти­ци не при­със­т­ват ти­по­ве, има­щи ка­те­го­рия Spec 1 (гло­бал­но зас­т­ра­ше­ни ви­до­ве), а към Spec 2 (ви­до­ве, кон­цен­т­ри­ра­ни в Ев­ро­па и с неб­ла­гоп­ри­ятен при­ро­до­за­щи­тен ста­тус) се отнася са­мо Alectoris graela и Picus viridis (но в бъл­гар­с­ка­та Чер­ве­на кни­га те са без ка­те­го­ри­я). Към ка­те­го­ри­ята Spec 3 (ви­до­ве, не­кон­цен­т­ри­ра­ни в Ев­ро­па, но с неб­ла­гоп­ри­ятен при­ро­до­за­щи­тен ста­тус) се от­на­ся Columba palumbus (не е вклю­чен в Чер­ве­на­та кни­га на Бъл­га­ри­я).

В ка­те­го­ри­ята Spec 4 (ви­до­ве с бла­гоп­ри­ятен при­ро­до­за­щи­тен ста­тус, но кон­цен­т­ри­ра­ни в Ев­ро­па и с на­ма­ля­ва­ща чис­ле­ност) са Parus cristatus, Regulus regulus, Regulus indicapilus, Serinus serinus, Carduelis chloris, Carduelis spinus, Fringila coelebs, Turdus merula, Turdus torquatos, Sylvia atricopila, Prunella modulatis (ни­кои от те­зи ви­до­ве не са вклю­че­ни в Чер­ве­на­та кни­га на Бъл­га­ри­я).

Теренът на имота, върху който ще се разположи ваканционното селище, включва два различни хабитата за изхранване и размножаване на птици (горски и ливаден). Разположената в горния край на имота гора предоставя добри възможности за размножаване на пойни птици (синигери, елови певци, червеногръдки и др.). Липсата на дървета с хралупи и непосредствената близост на големи хотелски комплекси е причина за преместването на дневни хищни (Falconiformes) и нощни хищни птици (Strigiformes) във вътрешността на горските масиви.

От ана­ли­за е вид­но, че сред по­тен­ци­ал­ни­те пред­с­та­ви­те­ли на ор­ни­то­фа­уна­та на района не се сре­щат ви­до­ве, ко­ито да са зас­т­ра­ше­ни и съ­щев­ре­мен­но с не­бла­гоп­ри­ятен ста­тус (уяз­ви­ми, ред­ки, на­ма­ля­ва­щи).

По­ве­че­то от пред­с­та­ви­те­ли­те са три­ви­ал­ни ви­до­ве за ви­со­коп­ла­нин­с­ки­те иг­ло­лис­т­ни го­ри, по­ве­че­то от ко­ито се на­ми­рат под за­щи­та­та на Приложение 2 и Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие.

• 
  Бо­зайни­ци
  

Добрата хранителна база, която предоставят околните селскостопански площи, е предпоставка за развитие на дребни бозайници от разредите насекомоядни и гризачи:

Сивият заек (Lepas europaeus) е обичаен представител на бозайниците. Горите и поляните в района се обитават от сърни (Capreolus capreolus).

Посочените видове са широко разпространени и нямат природо­защитен статус.

Според Националната Стратегия за опазване на биологичното разно­образие районът на обекта е с висока степен на значимост по отношение на ендемизма на видовете (виж карта 3 с допълнително отбелязано местопо­ложението на обекта). Според Стратегията районът е с висока степен на значимост по отношение на редките таксони (карта 4 с допълнително отбе­лязано местоположението на обекта). Степента на значимост на района въз основа на обобщените данни за видово богатство е с висока степен на значи­мост (виж карта 7 с допълнително отбелязано местоположение на обекта).

Територията на бъдещото ваканционно селище не е място за размножаване, хранене и почивка при миграции и линеене на дивите животни. Районът на обекта не е КОРИНЕ място, Рамсарско място и не е орнитологично важно място.

Тъй като площта на имота, предстоящ за застрояване, е в непосредствен досег със съществуващи големи обекти на курортната инфраструктура, тя не се населява трайно от животински видове – Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (с изключение на горската площ, която трайно се обитава от пойни птици).

Районът, в който се намира площадката, попада в Осоговско-Родопската ландшафтна зона, Западно-Родопска ландшафтна област, според ландшафтно-топологичната схема на България.

Съгласно съществуващите определения ландшафтът е относително еднородна по свое генезис територия, в която се наблюдава закономерно повторение на участъци, тъждествени на геоложкия строеж, формата на релефа, хидрогеологията, микроклимат, биоценози и почви.

Въз основа на приетата класификация на ландшафтите и изхождайки от определението по БДС 17.8.1.01.88, че ландшафт е “териториална система, състояща се от взаимодействащи помежду си природни и антропогенни компоненти и комплекси”, оценяваната територия се отнася към:

Ландшафтът е територия, специфичният облик и елементи на която са възникнали в резултат на действия и взаимодействия между природни и човешки фактори. Той е съвкупност от явления и предмети, в които релефът, климатът, водите, почвата, растителността, животинският свят и дейността на хората се сливат в едно цяло.

Ландшафтът в к.к. Пампорово е типично високопланински с преобладаване на иглолистната растителност. Ха­рак­тер­ни­те му осо­бе­нос­ти се оп­ре­де­лят от ком­п­лекс при­род­ни фак­то­ри, включ­ва­щи: слож­нос­т­та на кон­фи­гу­ра­ци­ята на те­ре­на, ви­со­ки­те над­мор­с­ки рав­ни­ща, осо­бе­нос­ти­те на кли­ма­та, поч­ви­те, ви­до­во­то раз­но­об­ра­зие, раз­по­ло­же­ние и със­то­яние на рас­ти­тел­на­та пок­рив­ка.

Вли­яние вър­ху лан­д­шаф­та оказ­ват и ан­т­ро­по­ген­ни фак­то­ри – раз­по­ло­же­ни­ето на еле­мен­ти­те на ку­рор­т­на­та ин­ф­рас­т­рук­ту­ра (хотели, почивни станции, телевизионна кула, ски писти и лифтове, паркинги, хижа, микроязовир в подножието на вр. Мургавец, сгра­ди и др.) (сн. 1 и 6).

Всич­ки спо­ме­на­ти фак­то­ри, раз­г­леж­да­ни в ком­п­лекс, са обо­со­би­ли те­ри­то­рия с ви­со­коп­ла­нин­с­ки лан­д­шафт, про­ме­нен в значителна степен от ан­т­ро­по­ген­но вли­яние.

Районът на к.к Пампорово е с уникален ландшафт. В южно направление се издигат сравнително стръмни склонове, обрасли със смърчови гори – подстъпи към върховете Сне­жан­ка (н.в. 1926 м) и Мур­га­вец (н.в. 1858 м).

В северната част на курорта се разполага верига от планински върхове със заоблени била с по-мал­ка над­мор­с­ка ви­со­чи­на (1500-1800 м), сред които се разполагат високопланински ливади.

Ландшафтните разновидности в района на площадката са следните:

• 
  горски иглолистен склонов;
  
• 
  горски иглолистен билен;
  
• 
  горски иглолистен долинен;
  
• 
  ливаден склонов;
  
• 
  ливаден билен;
  
• 
  воден – дерето източно от площадката;
  
• 
  транспортен – пътят източно от площадката;
  
• 
  антропогенен селищен равнинен;
  
• 
  антропогенен селищен склонов.
  

• 
  Природна забележителност “Смолянски езера”
  

• 
  Резерват “Сосковчето”.
  

Площ­та на ре­зер­ва­та е 177.5 ха и включ­ва от­де­ли­те 1045, 1046 и 1047 по Ле­со­ус­т­ройс­т­ве­ния про­ект на Дър­жав­но лес­ни­чейс­т­во – гр. Смо­лян (1990). Ре­зер­ва­тът “Сос­ков­че­то” е обя­вен с цел опаз­ва­не дев­с­т­ве­ния ха­рак­тер на ве­ков­на смър­чо­ва го­ра, кра­си­вия при­ро­ден пейзаж, ин­те­рес­ни во­до­па­ди, увив­на рас­ти­тел­ност, ка­то оби­та­ли­ще на меч­ки, сър­ни, еле­ни и дру­ги; за изу­ча­ва­не в бъ­де­ще на гор­с­ко-дър­ве­син­на­та рас­ти­тел­ност, съ­об­щес­т­ва и би­ото­пи.

• 
  Поддържан резерват Мом­чил­с­ки дол (31,1 ха) – включва пър­вич­на чер­бо­ро­ва го­ра в зем­ли­ще­то на с. Со­ко­лов­ци. Отстои на около 7-8 км от разглеждания обект в югоизточно направление.
  

• 
  Защитена местност Рожен – Клобуч (108.5 ха), включваща обширни високопланински ливади, заобиколени със смърчови гори в землищата на селата Соколовци и Момчиловци (Заповед № 558 на КОПС – ДВ бр. 37 / 1879 г.)
  
• 
  Природна забележителност Не­вяс­та­та – Тур­лу­ка – ска­лен масив се­вер­но от най-дол­но­то Смо­лян­с­ко езе­ро.
  
• 
  Природна забележителност Смо­лян­с­ки во­до­пад (0.2 ха) – во­до­пад на Кри­ва ре­ка край Смо­лян. Ви­со­чи­на­та на па­да е 20 м, над­мор­с­ка ви­со­чи­на 950 м (За­по­вед № 3796 / 11.10.1965 г. на МГГП).
  

• 
  Защитена местност Тур­ла­та – вну­ши­те­лен ри­оли­тен ма­сив, из­ди­гащ се вър­ху ле­вия бряг на Со­лит­с­ка ре­ка. Площ­та му е 18.2 ха и е пок­ри­т със смър­чо­ва го­ра. На най-ви­со­ки­те час­ти се на­ми­рат ос­тан­ки от кре­пос­ти от Вто­ро­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во.
  
• 
  Защитена местност Вра­ча (4 ха) – връх с ос­тан­ки от кре­пос­ти от Вто­ро­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во.
  
• 
  Защитена местност Гра­ди­ще­то (9 ха) – ос­тан­ки от кре­пос­ти от Вто­ро­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во.
  
• 
  Защитена местност Чер­но­ка (8,6 ха) – включва 300-го­диш­на чербо­ро­ва го­ра око­ло с. Широка лъка (Заповед 1799 на МГОПС – ДВ бр. 59 / 1972 г.)
  
• 
  Защитена местност Лят­на­та го­ра (36.6 ха) – обхваща кра­си­ва ста­ра смър­чо­во-ело­ва го­ра (За­по­вед № 1799 на МГОПС, ДВ бр. 59 / 1972 г.)
  
• 
  Природна забележителност Лед­ни­ца­та – пе­ще­ра в зем­ли­ще­то на с. Ге­ла на 5 км от се­ло­то край пъ­тя за Ши­ро­ка лъ­ка с площ 0.1 ха око­ло нея (За­по­вед № 2810 на КГГП, ДВ бр. 56 / 1963 г.) – На­ци­она­лен ту­рис­ти­чес­ки обект.
  
• 
  Природна забележителност Мо­ма­та – скал­ни об­ра­зу­ва­ния, цен­т­рал­но­то от ко­ито на­по­до­бя­ва из­п­ра­ве­на жен­с­ка фи­гу­ра (За­по­вед № 535 на МГОПС, ДВ бр. 86 / 1978 г.)
  

В оценяваната територия по време на извършените изкопи за проучвателните шурфи, както и при направения оглед на площадката не се установи наличие на исторически, археологически и архитектурни паметници.

* реализацията на инвестиционното предложение;

* ползването на природните ресурси;

* емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извън­редни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт

4.1. Атмосферен въздух

Прогнозата и оценката на очакваните изменения в качествата на атмосферния въздух е свързана с два периода:

• 
  по време на строително-монтажни работи;
  
• 
  по време на експлоатация на комплекса.
  

Преобладаващо, в периода на строителство въздуха се замърсява с нетоксична прах и в по-малка степен от отпадъчните газове от работата на двигателите с вътрешно горене на транспортните средства и строителна техника.

Прахът от строителните работи обикновено се отлага на няколко метра от източника. По-дребните фракции, включително тези с респираторен размер (под 10 микрона), обикновено се разнасят от въздушните течения и се разсейват в атмосферата. По принцип, прахът от строителните работи не е респираторен, което е основна причина да се счита, че той не е опасен за работещите на строителната площадка.

Главен източник на респирабилни частици са дизеловите двигатели на строителната техника и транспортните средства. Те обаче няма да допринесат съществено за замърсяването на въздуха още повече, че теренът, предмет на оценка, е под въздействието на разнообразен ветрови пренос, което го определя като среда с мощен самоочистващ фактор.

Съгласно Методиката за изчисляване на емисиите от вредни вещества по балансови методи – CORINAIR-94, замърсителите от отпадъчни газове от двигателите с вътрешно горене на строителната техника и механизация са разделени в 4 групи:

• 
  SO_x, NO_x, ЛОС, CH₄, CO, CO₂, N₂O, NH₃;
  
• 
  тежки метали;
  
• 
  устойчиви органични замърсители;
  
• 
  сажди.
  

Като се има предвид, че инвестиционното предложение визира подчертана етапност в строителната си програма с конкретни срокове за изпълнение на СМР и поради съществуващата известна териториална самостоятелност на структурните единици, следва да се очаква, че периодът на строителство на комплекса замърсяването на въздуха ще бъде в границите на приемливото за тези периоди.

По данни на инвеститора отоплението на ваканционното селище ще бъде електрическо.

Единствен източник на въздействие върху атмосферния въздух по време на експлоатацията на комплекса ще бъдат моторните превозни средства.

В таблицата по-долу са показани емисиите на различни замърсители, които се отделят при движението на 110 МПС (в т.ч. лекотоварни и автобуси). Посоченият брой МПС е приблизителен и отразява автомобилите, които се очаква да преминават по трасето на курорта¹ за 24-часов период. Този брой на МПС е приет като максимален и ще е характерен основно за края на седмицата и в разгара на сезона.

Тип замърсител	Модул ЕМИСИИ опростена [g/(m.s)]

Каталог: ovos

Изтегляне 1.39 Mb.

Сподели с приятели: