К к. Пампорово Доклад по овос настоящият доклад

При извършване на строителните дейности и евентуално изсичане на дървета се очаква унищожаване на местообитания на птици. Това налага намаляване до разумен минимум на сечите на смърчови дървета в рамките на имота. В близост до мястото на изграждане на ваканционното селище не съществуват защитени природни територии, които да са орнитологично значими места. Не се предвижда унищожаване на обработваеми земеделски земи, поради което няма да се редуцира хранителната база за птиците и бозайниците в района.

Поради относително неголямата площ на имота- 14 декара (от които ефективно застроени около 4 декара) строителството и експлоатацията на обекта няма да доведе до чувствителни промени в състава на зооценозата в района.

Върху птиците и дребните бозайниците в района ще действа факторът безпокойство от извършването на строителните дейности и работата на строителната механизация и временно унищожаване на част от местообитанията им.

Не се очаква емитиране на вредни вещества в атмосферата, водите и почвата в количества, които да повлияят неблагоприятно върху животинския свят в района при функционирането на ваканционното селище.

Имайки в предвид факта, че в настоящия момент през района преминават асфалтирани пътища, както и отсъствия на местообитания за едри бозайници в рамките на разглежданите имоти, може да се заключи, че чувствително въздействие от строителството и експлоатацията на ваканционното селище върху наличните животните в района не се очаква.

• 
  по териториален обхват – локално (в границите на работната площадка);
  
• 
  по степен на въздействие – незначително (при минимализиране на сечта);
  
• 
  по продължителност – краткотрайно;
  
• 
  по честота – еднократно;
  
• 
  кумулативни и комбинирани въздействия – не се очакват.
  

Лан­д­шаф­тът от­го­ва­ря ка­то въз­мож­нос­ти за осъ­щес­т­вя­ва­не на про­ек­та – под­хо­дя­що югоизточно из­ло­же­ние, автомобилен асфалтиран път, преминаващ покрай горната страна на имота, съ­щес­т­ву­ва­ща път­на и ту­рис­ти­чес­ка ин­ф­рас­т­рук­ту­ра в района.

Поради уникалността на ландшафта в района, архитектурно-застроителното вмешателство трябва да се извършва много внимателно и разумно и да бъде основано на концепцията за вписване на архитектурна среда в съзвучие с ландшафта и съществуващата в непосредствена близост туристическа инфраструктура. Плътността на застрояване трябва да бъде относително ниска, с акцент върху зелените площи и терените за рекреация. (в предварителните идейни проекти е заложен среде­н процент на зас­т­ро­ява­не 30 %, а озе­ле­не­на­та площ – 50%.)

Анализът на характеристиките на територията, върху която се предвижда да се изгради инвестиционното предложение, дава основание за формулиране на следните въздействия върху ландшафта:

• 
  по интензивност – допустими за периода на строителство и напълно приемливи за периода на експлоатация;
  
• 
  по мащаб – имат ограничен характер по време на строителството и широкообхватен положителен ефект след въвеждане в експлоатация;
  
• 
  по продължителност – по време на строителството се характеризира като кратковременно, а в периода на експлоатация въздействието е дълготрайно, с подчертан положителен ефект;
  
• 
  по характер – настъпващите изменения в периода на строителството се определят като значителни; по време на експлоатацията измененията се определят като положителни както по отношение на компонентите на околната среда, така и по отношение естетиката на средата и използваемостта на територията.
  

Анализът на съществуващото състояние и очакваните изменения на компонентите на околната среда показва, че само в процеса на строителството, при невнимателно боравене с горива, масла, машини и др. е възможно да се прояви негативно въздействие, което се оценява като слабо вероятно.

Потенциални рискове за здравето на работниците могат да се появят основно по време на строителството на обекта в резултат от неспазване указанията за работа по отделните строителни процеси.

Съгласно Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното оборудване (ДВ бр. 54 от 2001 г.), инвеститорът на обекта определя координатор по безопасност и здраве в етапа на инвестиционното проектиране, тъй като проектантите са повече от един.

В процеса на строителството функцията на координатор по безопасност и здраве се изпълнява от главния изпълнител (строител).

В предвид дейностите, за които е предназначен обектът – отдих, спорт и туризъм, не се очаква негативно въздействие върху населението и почиващите. Очакванията са свързани с положително въздействие върху здравето на обитателите на обекта.

Разглежданият обект е отдалечен на значително разстояние от защитени територии и е ограничен от тях с трайни бариери (планински вериги и била). Поради това не се очаква никакво пряко или косвено въздействие от строителството и експлоатацията на обекта върху защитените територии в района.

В оценяваната територия не е регистрирано наличие на исторически, археологически и архитектурни паметници.

При евентуално попадане по време на строителството на археологически находки или градеж, да се спрат изкопните работи и да се уведоми незабавно общината и историческия музей, съгласно чл. 18 от ЗПКМ.

5. информация за използваните методики

за прогноза и оценка на въздействието

върху околната среда

За прогноза и оценка на въздействието върху компонентите на околната среда са използвани следните

• 
  Методика PLUME за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой, утвърдена от МОС, МРРБ и МЗ и публикувана в бр. 7/8 от 1978 г. на БСА;
  
• 
  Методика за определяне на емисии на вредни вещества;
  
• 
  Методика за разработване на екологичните раздели към застроителните планове, Ек. Гюлеметова, 1986, КНИПИ “Софпроект”;
  
• 
  Методика за определяне на разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой, МОСВ, 2003 г.;
  
• 
  Ръководство за определяне броя и вида на необходимите съдове и техника за събиране и транспортиране на отпадъци, МОСВ, 2004 г.;
  
• 
  Норми за проектиране на защита от шум, БСА, кн. 5 / 1987 г.;
  
• 
  Методи за определяне на необходимата степен на пречистване на отпадъчните води – “Ръководство за проектиране по канализация”, изд. “Техника”, София, 1980 г.;
  
• 
  Методика за категоризация на водните течения и басейни – “Пречистване на битови и промишлени отпадни води и опазване на водните течения от замърсяване”, ДИ “Техника”, 1979 г.;
  
• 
  Опазване на водните течения и басейни от замърсяване – Ив. Дяковски, Й. Стефанов, София, 1972 г.;
  
• 
  Методи за оценка на въздействието върху растителния и животински свят в зависимост от биоценотичната стойност на обекта;
  
• 
  Биоценози с естествено формирала се флора и фауна, толерантни към умерен антропогенен натиск и възможности за съществуване на уникални флорестични и фаунистични елементи.
  

При разработването на настоящия доклад за ОВОС са използвани Методически принципи, Подходи и Конкретни методики, както следва:

• 
  Методически принципи
  

• 
  принцип на териториалност, съгласно който територията е интегрираща категория, степента на усвояване на която определя характера на съществуване и развитие;
  
• 
  принцип на системност, според който всяко явление се разглежда като част от единна система;
  
• 
  принцип на приемственост, съгласно който проблемите на околната среда са предмет на внимание във всички фази на планиране, проектиране, строителство и експлоатация;
  
• 
  принцип на относителна оптималност, съгласно който управлението на околната среда се осъществява на база оптимално съчетаване на процесите на урбанистично развитие с капацитета на природните ресурси и условията за живот на населението;
  
• 
  принцип на приоритетност, при който определен процес или фактор има предимствена роля пред останалите.
  

• 
  Методически подходи
  

• 
  при проучване на съществуващото състояние се прилагат основно аналитичните подходи;
  
• 
  системно-структурният подход е в основата на оценката на съществуващото състояние на компонентите на околната среда;
  
• 
  прогнозата на компонентите се базира на сценариите на намеренията за развитие, групирани по съответен начин;
  
• 
  приложен и методът на аналогията, при който резултатите от наблюдение и контрол на развитието на даден процес се съпоставят с условно еднакви характеристики и изходни параметри на приемната среда и на същия процес, но на различна територия.
  

• 
  Конкретни методики
  

• 
  Методи за определяне необходимата степен на пречистване на отпадъчните води, Ц. Цачев, част 1 и 2, 1991 г.;
  
• 
  Методика за разработване на екологичните раздели към застроителните планове, Ек. Гюлеметов, 1986 г., КНИПИ “Софпроект”;
  
• 
  Методика за определяне на разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой, 2004 г., МОСВ;
  
• 
  Ръководство за определяне броя и вида на необходимите съдове и техника за събиране и транспортиране на отпадъци, 2004 г., МОСВ;
  
• 
  Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито по отношение на шума, излъчван от тях във въздуха, ДВ бр. 11 / 2004 г.;
  
• 
  Класификатор на почвите в България;
  
• 
  Класификация на ландшафтите по БДС;
  
• 
  Методика за ландшафтно-естетическа оценка;
  
• 
  Огледи на място.
  

Методите, които са използвани за оценка и прогноза на растителността и екосистемите, са стандартните методи, прилагани в научните изследвания и практиката, включващи оглед на място, метод на фитомониторинг и растителна оценка, ландшафтно-екологичен метод на анализ, оценка и прогноза.

• 
  Годишник за състоянието на околната среда – 2004 г., издание на РИОСВ – Смолян;
  

• 
  Закон за опазване на околната среда – обн. ДВ бр. 91 / 25.09.2002 г., попр. бр. 98 / 18.10.2002 г., изм. бр. 86 / 30.09.2003 г., изм. ДВ бр. 70 / 10.08.2004 г., изм. ДВ бр. 74 / 13.09.2005 г., изм. ДВ бр. 77 / 27.09.2005 г., изм. ДВ бр. 105 / 2005 г.
  
• 
  Закон за устройство на територията – обн. ДВ бр. 1 / 2001 г., изм. и доп.
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда – приета с ПМС № 59 от 07.03.2003 г., обн. ДВ бр. 25 / 18.03.2003 г., изм. ДВ бр. 3 / 2006 г.
  
• 
  Закон за водите – обн. ДВ бр. 67 / 27.07.1999 г., изм. ДВ бр. 77 / 27.09.2005 г.
  
• 
  Наредба № 1 / 07.07.2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води – обн. ДВ бр. 57 / 14.07.2000 г., в сила от 14.07.2000 г., попр. бр. 64 / 04.08.2000 г.
  
• 
  Наредба № 2 / 22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи – обн. ДВ бр. 34 / 19.04.2005 г.
  
• 
  Наредба № 3 / 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди – обн. ДВ бр. 88 / 27.10.2000 г.
  
• 
  Наредба № 6 / 09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти – обн. ДВ бр. 97 / 28.11.2000 г., изм. бр. 24 / 2004 г., изм. ДВ бр. 24 / 23.03.2004 г.
  
• 
  Наредба № 9 / 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели – обн. ДВ бр. 30 / 28.03.2001 г.
  
• 
  Наредба № 10 / 03.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване – обн. ДВ бр. 66 / 27.07.2001 г., в сила от 27.07.2001 г.
  
• 
  Заповед № РД-272 / 03.05.2001 г. на МОСВ за категоризацията на повърхностните води във водните обекти и в части от тях.
  
• 
  Закон за опазване на почвата от замърсяване (загл. изм. – ДВ бр. 45 / 1996 г., бр. 67 / 1999 г.); обн. ДВ бр. 84 / 29.10.1963 г., в сила от 29.03.1964 г., изм. и доп. бр. 113 / 28.12.1999 г.
  
• 
  Закон за опазване на земеделските земи – обн. ДВ бр. 35 / 24.04.1996 г., изм. и доп., бр. 112 / 23.12.2003 г., в сила от 01.01.2004 г.
  
• 
  Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи – приет с ПМС № 240 / 24.09.1996 г., обн. ДВ бр. 84/ 04.10.1996 г., изм. и доп., ДВ бр. 41 / 18.05.2004 г.
  
• 
  Наредба за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение – приета с ПМС № 261 на МС / 17.10.1996 г., обн. ДВ бр. 90 / 24.10.1996 г., изм. бр. 31 / 04.04.2003 г.
  
• 
  Наредба № 3 за норми относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата – обн. ДВ бн. 36 / 08.05.1979 г., доп. бр. 39 / 16.04.2002 г.
  
• 
  Наредба № 26 / 02.10.1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт – обн. ДВ бр.89 / 22.10.1996 г., изм. и доп. бр. 30 / 22.03.2002 г.
  
• 
  Карта за сеизмичното райониране на България – издание на КТСУ и БАН / 1987 г.
  
• 
  Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони – издание на КТСУ и БАН / 1985 г.
  
• 
  Закон за защитените територии – обн. ДВ бр. 133 / 11.11.1998 г., изм. ДВ бр. 28 / 01.04.2005 г.
  
• 
  Закон за биологичното разнообразие – обн. ДВ бр. 77 / 09.08.2002 г., изм. ДВ бр. 88 / 04.11.2005 г.
  
• 
  Закон за горите – обн. ДВ бр. 125 / 29.12.1997 г., изм. ДВ бр. 72 / 02.09.2005 г.
  
• 
  Правилник за прилагане на закона за горите – обн. ДВ бр. 41 / 10.04.1998 г., изм. ДВ бр. 39 / 12.05.2004 г.
  
• 
  Опазване на биологичното разнообразие в България. Национална Стратегия за опазване на биологичното разнообразие. София, 1995 г.
  
• 
  Бондев, И. Растителността на България. Карта в М 1:600000. Унив. изд. “Св. Кл. Охридски”, С., 1991.
  
• 
  Груев, Б. Обща биогеография. С., Наука и изкуство, 1988.
  
• 
  Делипавлов Д. и др. Определител на растенията в България. Земиздат, С., 1992.
  
• 
  Живков М., Добрев Д. Рибите, земноводните и влечугите на Родопите. София, 2001 г.
  
• 
  Т. Мичев, Ц. Петров. Птиците на Родопите. Български съюз за защита на Родопите. София, 2000 г.
  
• 
  Нанкинов Д. Видов състав на гнездовата орнитофауна в района на планинскиия курорт “Васил Коларов” (Пампорово) в Западните Родопи. Acta zoologica Bulgaria – № 35- м. ноември 1987 г.
  
• 
  Н. Нинов, Д. Ишлимова, Св. Герасимов. Бозайниците на Родопите. Български съюз за защита на Родопите. София, 2002 г.
  
• 
  Тошков, М., Виходцевски, Н. Защитени природни обекти. Земиздат, С., 1971 г.
  
• 
  Червена книга. Т. I. Растения. 1984.
  
• 
  Червена книга. Т. II. Животни. 1985.
  
• 
  Закон за чистотата на атмосферния въздух – обн. ДВ бр. 45 / 28.05.1996 г., изм. бр. 112 / 23.12.2003 г.
  
• 
  Наредба № 1 / 16.01.2004 г. за норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух – обн. ДВ бр. 14 / 20.02.2004 г.
  
• 
  Наредба № 1 / 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии – обн. ДВ бр. 64 / 05.08.2005 г., в сила от 06.08.2006 г.
  
• 
  Наредба № 1 / 13.02.1998 г. за условията и реда за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни действащи обекти – обн. ДВ бр. 51 / 06.05.1998 г.
  
• 
  Наредба № 2 / 19.02.1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници – обн. ДВ бр. 51 / 06.05.1998 г., изм. ДВ бр. 64 / 05.08.2005 г.
  
• 
  Наредба № 3 / 25.02.1998 г. за условията и реда за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни действащи обекти, свързани с националния горивно-енергиен баланс на страната – обн. ДВ бр. 51 / 06.05.1998 г.
  
• 
  Наредба № 4 / 05.07.2004 г. за норми за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух – обн. ДВ бр. 64 / 23.07.2004 г., в сила от 01.01.2005 г.
  
• 
  Наредба № 6 / 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници – обн. ДВ бр. 31 / 06.04.1999 г., бр. 93 / 21.10.2003 г.
  
• 
  Наредба № 7 / 03.05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух – обн. ДВ бр. 45 / 14.05.1999 г., в сила от 01.01.2000 г.
  
• 
  Наредба № 7 / 15.12.2004 г. за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради – обн. ДВ бр. 5 / 14.01.2005
  
• 
  Наредба № 9 / 03.05.1999 г. за норми за сериен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух – обн. ДВ бр. 46 / 18.05.1999 г., изм. ДВ бр. 86 / 28.10.2005 г.
  
• 
  Наредба № 14 / 23.09.1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места – обн. ДВ бр. 88 / 03.10.1997 г., изм. ДВ бр. 14 / 20.02.2004 г.
  
• 
  Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти – обн. ДВ бр. 59 / 21.07.2000 г., в сила от 01.01.2001 г.
  
• 
  Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на котли за гореща вода, предназначени за работа с течни или газообразни горива, по отношение на коефициента на полезно действие – обн. ДВ бр. 56 / 29.06.2004 г. в сила от 30.06.2005 г.
  
• 
  Закон за управление на отпадъците – обн. ДВ бр. 86 / 30.09.2003 г., изм. ДВ бр. 70 / 10.08.2004 г., изм. ДВ бр. 77 / 27.09.2005 г., изм. ДВ бр. 88 / 01.11.2005 г., изм. ДВ бр. 95 / 29.11.2005 г., изм. ДВ бр. 105 / 29.12.2005 г.
  
• 
  Наредба № 3 / 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците – обн. ДВ бр. 44 / 25.05.2004 г.
  
• 
  Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки – обн. ДВ бр. 19 / 09.03.2004 г., изм. ДВ бр. 58 / 15.07.2005 г.
  
• 
  Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти – обн. ДВ бр. 90 / 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.
  
• 
  Наредба за опазване и подобряване на природната среда. Ландшафт при строителството – обн. ДВ бр. 74 / 1965 г.
  
• 
  Екология и опазване на природната среда. инж. Иван Тотев, 1995 г.
  
• 
  Картографски метод на доц. А. Велчев. ГГФ СУ “Св. Кл. Охридски”.
  
• 
  География на България. Академично издателство “Проф. М. Дринов”, 1997 г.
  
• 
  Базисна геологична класификация на ландшафта в България – 1989 г.
  
• 
  Закон за защита от шума в околната среда – обн. ДВ бр. 74 / 13.09.2005 г., в сила от 01.01.2006 г.
  
• 
  Наредба № 4 / 05.04.1999 г. за защита от шум на територията на населените места – обн. ДВ бр. 41 / 04.05.1999 г., в сила от 01.07.1999 г.
  
• 
  Хигиенни норми № 0-64 за пределно допустимите нива на шума в жилищни и обществени сгради и жилищни райони – обн. ДВ бр. 87 / 03.11.1972 г., в сила от 03.11.1972 г., изм. и доп. бр. 16 / 25.02.1975 г.
  
• 
  Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито, по отношение на шума, излъчван от тях във въздуха – обн. ДВ бр. 11 / 10.02.2004 г.
  
• 
  Наредба № 9 / 14.0.1991 г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти – обн. ДВ бр. 35 / 03.05.1991 г., изм. и доп. бр. 8 / 22.01.2002 г.
  
• 
  Наредба за условията и реда за определяне на зони с особен статут около ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения – обн. ДВ бр. 69 / 06.08.2004 г.
  
• 
  Закон за паметниците на културата – обн. ДВ бр. 29 / 1969 г., бр. 29 / 1973 г., бр. 36 / 1979 г., бр. 87 / 1980 г., бр. 102 / 1981 г., бр. 45 / 1989 г., бр. 10 и бр. 14 / 1990 г., бр. 112 / 1995 г.)
  
• 
  Ред и начин за определяне територията на археологическите обекти на територията на Р България. Указателно писмо на Министерство на културата и Министерство на земеделието. Бюлетин 28 на МЗГАР.
  
• 
  Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда – обн. ДВ бр. 46 / 1992 г., бр. 46 / 1996 г., бр. 89 и бр. 101 / 1996 г.
  
• 
  БДС 17.8.1.01-88 – Опазване на природата. Ландшафт. Термини и определения.
  
• 
  БДС 17.4.03.88 – Изискване към опазване плодородния слой при извършване на земни работи.
  
• 
  БДС 17.4.2.01-79 – Класификация на видовете противоерозионни мероприятия.
  
• 
  БДС 17.5.3.01-88 – Общи изисквания към рекултивацията на земите.
  

Процесът на намаляване, ограничаване или недопускане на негативни въздействия върху околната среда и човешкото здраве обхваща всички етапи от създаването и функционирането на даден обект. В настоящия доклад те са обобщени в три основни фази:

• 
  Планиране и проектиране (П);
  
• 
  Строителство (С);
  
• 
  Експлоатация (Е).