Хидрографски характеристики на ХМС и реките

Хидрографски характеристики на ХМС и реките

на територията на община Смолян

където:

където:

където:

Реките в района се характеризират със сравнително висока гъстота на речната мрежа – средно около 2 км/км².

В курорта Пампорово няма промишлени източници на замърсяване на околната среда.

Основен източник на въздействие върху водите могат да бъдат отпадъчните битови води от комплекса, преминаващите моторни превозни средства и работещите строителни машини.

В хидрогеоложко отношение районът е силно окарстен и водите на карстовите извори подхранват речния отток. Във водосбора на тези води се срещат типичните карстови форми: пещери, понори, валози и дрги, като най-много от тях са разпространени западно от хижа “Студенец”.

Долините на реките в горното им течение са с V-образни напречни профили. Надлъжният наклон на речните им легла е сравнително голям. Твърде често тези водоизточници имат стихиен, пороен характер.

Оттокът на реките се формира основно от валежите от дъжд и сняг и в по-малка степен от карстовите и пукнатинните подземни води (изворите), намиращи се във водосборите им.

Средногодишната сума на валежите за района е 850-950 мм.

Изследванията са направени от КФС “Рожен” през 2004 г.

Съгласно горните данни р. Бяла през ІІІ^-то тримесечие има стойноти на азот (амонячен) по-високи от ПДК – 0.18 мг/л при норма 0.1 мг/л.

Река Чепеларска през ІІІ^-то тримесечие има замърсяване над ПДК с азот (амонячен) – стойност 0.36 мг/л при норма 0.1 мг/л.

Всички останали изследвани показатели не надвишават ПДК за съответната категория – І^-ва. Пробите за изследване са взети в най-горното течение на реките – в приизворната им част, над населени места и др. антропогенни фактори, поради което почти всички показатели отговарят за воден обект І^-ва категория.

Съгласно информацията, посочена в годишника за състоянието на околната среда за 2004 година, изготвен от РИОСВ – Смолян, физико-химичните показатели на р. Черна в пункта след кв. Устово по основните 6 показатели: рН, БПК₅, НВ, Азот (амониев), Азот (нитритен) и фосфати са следните:

• 
  Активна реакция рН – стойност 8.7 само през м. април при норма 6 до 8.5.
  
• 
  Азот (нитритен) – стойности от 0.050 мг/л до 0.11 мг/л при норма 0.04 мг/л.
  
• 
  Фосфати – стойности от 1.1 мг/л до 1.5 мг/л при норма 1 мг/л.
  

Липсата на пречиствателни станции за отпадъчни канални води на населените места води до аналогични замърсявания и на другите реки в участъците под селищата – р. Широколъшка, р. Чепеларска и много други.

Подземните води в района са представени от трите генетични типа: карстови, пукнатинни и порови (грунтови).

Най-значителни са карстовите води. Те са разпространени в Смолянския карстов басейн и са привързани към мраморите на Добростанската свита. Формират се в пукнатини, каверни и канали, образувани в резултат от разтварящото действие на водата.

Смолянският карстов район е изграден от разтворимите скали: варовици, мрамори, доломити, гипс и др. В повечето случаи карстовите води са безнапорни. Подхранват се главно от валежни и повърхностни води. Характерни за тези води са големите амплитуди във водните им количества. При обилни валежи и снеготопене водата им понякога се замътва за кратък период от време – 3-5 дни. Наличието на множество карстови форми във водосборите им ги прави уязвими по отношение на замърсяване и замътване. Най-значимите в района карстови извори, използвани за водоснабдяване, са следните:

• 
  Извор “Хубча” – разположен под с. Соколовци със среден дебит Q_ср. = 150 л/сек. Използва се за водоснабдяване на гр. Смолян – кв. Устово и с. Търън.
  
• 
  Извор “Бралото” – намира се в кв. Г. Райково със среден дебит Q_ср. = 200 л/сек. Това е основният водоизточник за водоснабдяване на гр. Смолян.
  
• 
  Извор “Св. Иван” – разположен в кв. Д. Райково със среден дебит Q_ср. = 40 л/сек.
  
• 
  Извор “Св. Дух” – намира се северозападно от гр. Чепеларе със среден дебит Q_ср. = 60 л/сек. Използва се за водоснабдяване на гр. Чепеларе.
  
• 
  Извор “Мугленски долен” – разположен в с. Мугла със среден дебит Q_ср. = 100 л/сек и Q_мин. = 30 л/сек. Използва се за водоснабдяване на к.к. Пампорово.
  
• 
  Извор “Мугленски долен” – намира се в с. Мугла със среден дебит Q_ср. = 150 л/сек и Q_мин. = 40 л/сек. Предвиден е по проект за водоснабдяване на к.к. Пампорово, но все още не е включен във водоснабдителната система “Мугла – Пампорово”.
  

Порови води се срещат в района на курортно ядро “Смолянски езера”. Тези извори са 15 броя, като сумарният им минимален дебит е Q_мин. = 20 л/сек и Q_ср. = 40 л/сек. Използват се за водоснабдяване на гр. Смолян и кв. Езерово.

Площадката на инвестиционното предложение, предмет на доклада за ОВОС, не попада в обхвата на санитарно-охранителните зони на питейните водоизточници, ползвани за водоснабдяване.

По време на геоложкото проучване на площадката е установен приток на подземни води в шурф № 12, разположен в югоизточната част, във вид на струйки от всички страни на изработката със сумарен незначителен дебит 0.100 л/сек. Липсват данни за качествените показатели на тези подземни води, открити по време на геоложкото проучване. Освен това в централната част на имота е установен излаз на подземни води във вид на концентриран извор и замочурена ивица надолу по склона под водоизточника, по пътя на стичане на водата. Няма данни за количеството и качеството на водата на този извор. По наша преценка е с незначителен дебит.

Подземните води в обхвата на площадката са грунтови, формирани в кватернерните отложения. Подхранването им е от инфилтрация на повърхностни дъждовни и снежни води.

3.3. Отпадъци

Характеристика на отпадъците

Очакваните видове отпадъци, които ще се генерират по време на строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение, съгласно Наредба № 3 от 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците (ДВ бр. 44 / 2004) са следните:

Това са отпадъци, които се образуват в периода на строителството на обекта и обхващат:

На този етап във фаза ПУП-ПРЗ няма информация за очакваното количество строителни отпадъци.

Предполагаемото количество изкопни земни маси ще бъде около 7500 м³. Ще се използват за обратно засипване, за вертикална планировка и за озеленяване на площадката. Излишните скални и земни маси ще се извозват и депонират на место, определено от общината.

Битови отпадъци

Този вид отпадъци се образуват както по време на строителството, така и в периода на експлоатацията.

0.120 кг × 20 бр. работници × 300 дни = 720 кг = 0.72 т/годишно

При 750 бр. легла количеството на отпадъците ще бъде:

750 бр.л. × 80 кг/л. = 60 000 кг/год. = 60 т/год. = 300 м³/годишно

Тези отпадъци ще се събират в найлонови чували и ще се съхраняват в предвидено за тази цел помещение или навес. Ще се извозват периодично за депониране на сметището в м. Теклен дол.

Битовите отпадъци ще бъдат следните:

• 
  Хартия и картон Код 20 01 01
  
• 
  Стъкло Код 20 01 02
  
• 
  Биоразградими отпадъци от кухни, заведения за обществено хранене Код 20 01 08
  
• 
  Облекла Код 20 01 10
  
• 
  Текстилни материали Код 20 01 11
  
• 
  Хранителни масла и мазнини Код 20 01 25
  
• 
  Бои, мастила, лепила Код 20 01 28
  
• 
  Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване Код 20 01 36
  
• 
  Перилни и почистващи препарати Код 20 01 30
  
• 
  Дървесни материали и отпадъци Код 20 01 38
  
• 
  Пластмаси Код 20 01 39
  
• 
  Метали Код 20 01 40
  
• 
  Биоразградими отпадъци от паркове и градини Код 20 02 01
  
• 
  Смесени битови отпадъци Код 20 03 01.
  

Ще се образуват по време на строителството и експлоатацията и ще бъдат:

• 
  Хартиени и картонени опаковки 15 01 01
  
• 
  Пластмасови опаковки 15 01 02
  
• 
  Опаковки от дървесни материали 15 01 03
  
• 
  Метални опаковки 15 01 04
  
• 
  Смесени опаковки 15 01 06
  
• 
  Стъклени опаковки 15 01 07
  
• 
  Текстилни опаковки 15 01 09
  

По експертна оценка очакваните количества опасни отпадъци при строителството и експлоатацията на комплекса ще бъдат незначителни.

Площадката попада в централната част на Западните Родопи.

Направените проучвания през последните години доказват, че макар стабилизирана земя, Родопите са претърпяли в редица свои дялове промени от по-ново време, които са оформили релефа на днешната планина.

Геоложкият строеж е свързан с процесите на планинообразуването.

На около 300 м южно от площадката преминава Широколъшкият дълбочинен разлом, разделящ палеогенскте седименти от юг от мраморите и шистите от Добростанската свита от север.

В геоложкия строеж на района участват скали от два структурни етажа:

• 
  Докамбрийски – представен от скалите на Чепеларската и Добростанската свити. Чепеларската свита е изградена от биотитови гнайси, гнайсошисти и шисти, а Добростанската от мрамори, биотитови и двуслюдени шисти.
  
• 
  Палеогенски – представен от седименти и седиментни и вулкански скали: конгломерати, брекчоконгломерати, разнозърнести пясъчници, туфопясъчници, туфи и риолити.
  

На територията на площадката и в района в близост до нея няма преки и косвени признаци на свлачищни явления и процеси.

Годни за фундиране са делувиалните отложения и коренните скали.

Геотехническите показатели на земната основа са подходящи за реализиране на предвиденото строителство.

Съгласно картата за сеизмичното райониране на Република България площадката попада в район със степен на сеизмичност VІІ^-ма по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК-64) с коефициент на сеизмичност К_с = 0.10.

3.5. Вредни физични фактори: шум, вибрации, лъчения

Хигиенните норми № 064 на МЗ (ДВ бр. 87/1972 г., изм. доп. ДВ бр, 16/1975 г.) установяват пределно допустимите равнища на шума в различните територии и зони на населените места:

Основни причинители на наднормен шум за региона на курорта са транспортните средства. Автотранспортният шум представлява около 80 % от всички шумове, които проникват в местата за пребиваване на човек. Особено неприятен е в райони с ниско фоново шумово ниво, какъвто е разглежданият случай. Автотранспортният шум е в зависимост от редица фактори като: скоростта, интензивността на движението, броя на автомобилите и автобусите в транспортния поток, надлъжния наклон на пътя, типа на пътното покритие, вида на гумите, обкръжението, времето.

В разглеждания район на ваканционно селище евентуални източници на наднормено шумово натоварване представляват:

• 
  при строителството – използваните строителни машини и съоръжения – тежко- и лекотоварни камиони, багери, булдозери и др., са с ниво на шум около 80 – 100 dB (A). Шумовият фон в района на площадката по време на строителството ще се влоши за кратко време.
  
• 
  при експлоатацията на комплекса източници на шум ще бъдат моторните превозни средства и така наречените микрорайонни шумови източници. Те са най-разнообразни: музикални уредби и инструменти, викове и разговори на хора, и др.
  

• 
  Товарни коли – 95;
  
• 
  Сметосъбиращи машини – 75;
  
• 
  Разтоварване на хранителни продукти – 70.
  

Почвите в района на осъществяване на инвестиционното намерение за изграждане на ваканционно селище “Цитаделата” в к.к. Пампорово спадат към Планинската почвена зона на България.

Районът се отнася към Родопския агроекологичен район на кафявите горски почви.

Оформили са се следните почвени видове:

• 
  Планинско-ливадни почви
  
• 
  Кафяви горски почви
  
• 
  Сиви горски почви.
  

Тук почвообразуването протича под влияние на развиващата се ливадна растителност, която оставя върху повърхността голямо количество мъртви растителни отпадъци, които поради ниските температури бавно се минерализират. По такъв начин се създават благоприятни условия за образуването на чимов хоризонт. Когато вече е създаден, той задържа голямо количество вода и почвообразувателният процес в ниските места на местността е придобил черти на блатния процес – оформяне на торфест хоризонт.

Под добре оформения чим (10-15 см) лежи добре развит хумусно-акумулативен хоризонт. Долната част на чимовия хоризонт, както и хумусно-акумулативният, имат кафеникав оттенък и недобре разложени растителни отпадъци. Хумусният хоризонт постепенно преминава в почвообразуващата скала.

Механичният състав на тези почви е глинесто-песъклив до песъкливо-глинест с много скелет. В района върху част от тях са настанени отделни дървесни видове от смърч.

Кафявите горски почви са на второ място по разпространение в местността след планинско-ливадните. Разпространени са главно в гористата част от терена.

Почвообразуващите скали, върху които се формират кафявите горски почви, са предимно гранити, гранитогнайси, кристални шисти, пясъчници, глинести шисти. Част от тях се формират и върху варовити скали. Своеобразните климатични условия и характерната за тях растителност обуславят насоката на почвообразувателния процес, който за тези почви протича по-особено. При разлагането на горската постеля се образуват повече хуминови киселини с опростен строеж, които не дават с базичните елементи неразтворими хумати. Поради това, като се има предвид, че горската постеля е бедна на базични елементи, придвижването на хумусните киселини и техните съединения по профила става заедно.

Хумусният хоризонт в почти целия профил е оцветен в кафяви тонове от проникващите и отложени кафявоцветни хумусни киселини и техните съединения.

Механичният състав на кафявите горски почви е общо взето лек. Характерна черта за тези почви е голямата скелетност, която се увеличава в дълбочината на почвения профил. Те са глинесто-песъкливи, средно каменливи.

Структурата на кафявите горски почви под дървесната растителност е троховидно-зърнеста. Тя е сравнително водоустойчива, отличава се с малка влагоемкост и добра водопропускливост.

За профила на кафявите горски почви е характерен не много мощен хумусно-акумулативен хоризонт. Средно той варира от 5 до 30 см. При тези почви под хумусния хоризонт се развива доста мощен илувиален хоризонт, който достига 50-100 см дълбочина и постепенно преминава в почвообразуващата скала.

В района на осъществяване на инвестиционното намерение почвите са VІІІ^-ма – ІХ^-та категория.

Не се наблюдават ерозирали и замърсени почви.

Теренът от 14 дка, на който ще се осъществява инвестиционното намерение, е собственост на инвеститора.

От рас­ти­тел­но-ге­ог­раф­с­ка глед­на точ­ка (Бон­дев 1991 г.) районът на к.к. Пампорово е ви­со­коп­ла­нин­с­ки – в не­го пре­об­ла­да­ват рас­ти­тел­ни фор­ма­ции от иг­ло­лис­т­на­та гор­с­ка рас­ти­тел­ност.

Съг­лас­но фи­то­ге­ог­раф­с­ко­то ра­йо­ни­ра­не на стра­на­та (Бон­дев, 1973) зо­на­та на обек­та по­па­да в Ри­ло-Ро­доп­с­кия ра­йон на Бал­кан­с­ка­та про­вин­ция на Субс­ре­ди­зем­но­мор­с­ка­та по­доб­ласт – под­ра­йон Сред­ни Ро­до­пи. Спе­ци­фи­ка­та на кли­ма­та, ре­ле­фът, над­мор­с­ка­та ви­со­чи­на, вод­ният ре­жим, слън­че­ва­та ра­ди­ация и дру­ги обус­ла­вят т.нар. бо­ре­ал­но-пла­нин­с­ка рас­ти­тел­ност, с най-ти­пич­ни пред­с­та­ви­те­ли иг­ло­лис­т­ни­те ви­до­ве.

Обектът “Ваканционно селище “Цитаделата” ще се строи северозападно от централното курортно ядро на к.к .Пампорово, по югоизточните подстъпи към връх Кузуятак (1645 м) – ( виж сн. 1). Ландшафтът на района е планински с надморска височина на терена на обекта от 1540 до 1570 метра.

Общата площ на предвидените за ваканционното селище площи са 13 769 м², от които 325 м² се изключват за прокарване на обслужващ път съгласно плана на к.к. Пампорово.

Площта на парцела има форма на неправилен многоъгълник и представлява планинска ливада и две петна смърчова гора в горния край на имота (виж снимки 1 и 2).

Антропогенната намеса върху растителността около района на обекта досега се изразява с прокараните асфалтови пътища за почивните станции на БНТ и комплекс “Манастира 3”, за хотелския комплекс “Евридика” и “Родопи” и ПСОВ – Пампорово, построените туристически обекти (хотели, почивни станции).

Поради неблагоприятния сезон (средата на месец януари 2006 г.) не беше възможно да се извърши флористична оценка на тревистото видово разнообразие на имота. Имайки предвид предишни наши наблюдения в района може да се заключи, че върху парцела няма представители на редки тревисти видове. Доминантни растителни съобщества върху територията на обекта са тези на житните треви (сем. Poacea) Тревистата растителност в района е представена от тривиални видове високопланински житни треви.

В горния край на имота (с обща площ около 14 декара) има оформени две петна от естествена смърчова растителност около 7 дка (виж сн. 2 и ситуационния план). Направеният прецизен оглед на състоянието на насаждението показа, че това е горска площ с високобонитетна характеристика. Средният диаметър на дърветата е 25-35 см. Отделни смърчови дървета достигат 60-70 см в диаметър (виж сн. 3, 4, 7 и 8). Във вътрешността на източно разположеното горско петно има редина с размери около 15 на 7 метра (виж снимка 5).

Горският масив е бил реституирана частна собственост, закупена от инвеститорите. За целия имот е извършена промяна на предназначението съгласно Заповед 427 / 11.11.2005 г. на кмета на община Чепеларе.

По данни от Националната Стратегия за опазване на биологичното раз­но­образие районът на обекта е с висока степен на значимост по отношение на ендемизма на видовете (виж карта 3 с допълнително отбелязано место­по­ло­жението на обекта). Според Стратегията, районът е с висока степен на зна­чимост по отношение на редките таксони (виж карта 4 с допълнително отбелязано местоположението на обекта). Степента на значимост на района въз основа на обобщените данни за видово богатство е висока (виж карта 7 с допълнително отбелязано местоположението на обекта).

Територията на имота, включваща около 7 дка горско насаждение от смърч (Picea abies), се отнася към представителен тип при­родно местообитания, включени в Приложение 1 на Закона за биологичното разнообразие под код 42.2412. Централно Рило-Родопски смърчови гори. Останалата част от площта на обекта не включва местообитания на застрашени, редки и ендемични видове в рамките на Националната екологична мрежа, както и представители на растителни видове, включени в Приложение № 3 към чл. 37 на Закона за биологичното разнообразие. В рамките на имота не са открити растителни видове от списъка към Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания.

Фа­уна­та на района съг­лас­но би­оге­ог­раф­с­ко­то под­раз­де­ле­ние се от­на­ся към Ри­ло-Ро­доп­с­кия ра­йон на Пла­нин­с­кия ра­йон (Гру­ев Б., 1988 г.). Тя има бо­ре­ален и пла­нин­с­ки об­лик. Жи­во­тин­с­ки­ят свят в ра­йо­на се от­на­ся към цен­т­рал­ния ви­со­коп­ла­нин­с­ки фа­унис­ти­чен ра­йон.

Районът на обекта е с наклон на югоизток и представлява терен с надморска височина 1540-1570 метра и площ около 14 декара, преотреден за строителни цели.

• 
  Без­г­ръб­нач­на фа­уна
  

• 
  Херпетофауна (зем­но­вод­ни и вле­чу­ги)