Нефротичен синдром. Характерна е масивната протеинурия, хипопротеинемия, диспротеинемия, хиперлипидемия. Клинически се наблюдава първичен, вторичен и наследствен нефротичен синдром. Предразполагащи фактори са инфекции, алергични реакции, медикаменти. Вторичният нефротичен синдром е усложнение на заболяване: колагинози, неоплазми, диабет, отравяне с тежки метали, тромбози. Клиника: масивни и генерализирани оттоци, изливи в телесни кухини(плеврална, коремна, скротална), олигурия, коремни болки, диария, анорексия. При изследване на урината: протеинурия, хипопротиенемия, диспротиенемия, увеличен хорестерол, ускорено СУЕ. Биопсия за потвърждаване на диагнозата. Лечение: кортикостероиди, плазма и албумин за коригиране на кръвните показатели; диуретици; АБ; диетично лечение.
Нефритен синдром. Обединява група заболявания със засягане на гломерулите. Клинически се изявява при: остър постстрептококов гломерулонефрит, бързо прогресиращ гломерулонефрит, нефрит на Борже.
Острият постстрептококов гломерулонефрит и инфекциозно имунно заболяване, протичащо след остри инфекции на горните дихателни пътища, причинени от бетахемолитичния стрептокок от група А. Клинически се проявява с общо неразположение, висока температура, отпадналост, главоболие, гадене, повръщане, болки в корема и лумбалната област; сутрин след ставане от сън с отоци около очите и по клепачите; хематурия за дълго време; хипертония – бързо преходна; лаб.изследвания – ускорено СУЕ, хематурия, протеинурия. Усложнения – остра бъбречна и сърдечна недостатъчност, енцефалопатия. Лечение – етиологично срещу стрептококовата инфекция; възстановяване на бъречната функция – първи постелен режим, диета №7А с ограничение на солта, белтъчини и течности; антихипертензивни. Профилактика – предпазване от стрептококови инфекции.
Бързопрогресиращ гломерулонефрит. С неизяснена етиология и различни патогенетични механизми. Развитието е прогресиращо с намаление на бъбречната функция и тотална недостатъчност за седмици и месеци. Заболяването започва остро с проявите на нефритния синдром(олигурия до анурия). Диагнозата се поставя след биопсия. Лечението – антихипертензивни, поддържане на водно-електролитен баланс, ранно свключване на хемедиализа.
Сподели с приятели: |
