16 = 14+2 - резултатът от преработената поляризация на практическото и духовното учителство е излазът към Световния разум.
16 = 10+6 - оформеният живот на самосъзнава-щия се дух е възможен единствено при познание на истинските закони на финия план.
16 = 8x2- чрез съединяване съвършените инструменти на два различни плана и преодоляване на противоречията между техните нива, е възможно да бъдат постигнати точните магически закони за управление на света.
17
СЕДЕМНАДЕСЕТ - любов-жалост, анахата, милосърдие, неизречена мъдрост, Дева Мария.
КОМЕНТАР. 17 = 16+1- седемнадесет означава излизане извън рамките на рационалната магия на шестнадесет, която основно се занимава с изучаване на точните закони на финия свят, възможностите и начините за пряко влияние върху него, както и проникването във финия план като жив и развиващ се. Шестнадесет (16 = 42) символизира определен, така да се каже, „материализъм" по отношение на финия свят - последният се възприема статично и механично като безгласно, повече или по-малко послушно оръдие, чието управление е възможно добре да овладеем, но което все пак е лишено от свобода на волята, живота и разума. Преходът от шестнадесет към седемнадесет напомня по нещо преминаването от четворката към петицата. От гледна точка на седемнадесет финият план е живият свят, населен с различни същества със свободна воля, който се управлява не само от неизменни, но и от гъвкави закони, предвиждащи възможност за съпротива срещу тях, както и проява на индивидуалност от всичко живо. При това се оказва, че силата на доброто на седемнадесет, тоест силата на любовта към всички същества, превъзхожда моща на магическото знание на шестнадесет: там, където шестнадесет е непосилно да принуди, седемнадесет често може да убеди нежно. Изобщо простите числа (които не се разлагат на произведение от два, по-малки делителя) символизират фундаменталните понятия и затова по правило са по-ограничени от съставните, които пазят в себе си отчетлив спомен за всичките си делители. Ето защо седемнадесет, потенциално носещо в себе си спомена за съвършеното магическо знание на шестнадесет, не се възползва от него актуално. Тук ключовите думи са любовта -неразсъждаваща, ала приемаща, при това не само естествения за седемнадесет фин план, но и грубия, несъвършен плътен.
Ако духовният учител на шестнадесет поставя акцент върху стриктното спазване на обредите и ритуалите (неговото ниво е манипура-аджна) с разбиране на техния езотеричен смисъл и наложената от него епи-тимия - изобщо всичките му указания трябва да бъдат изпълнявани буквално, защото зад тях стоят суровите закони на финия план, то духовният учител на седемнадесет учи своето паство на любов и практически не прилага метода на строгата принуда: жалостта на неговото ниво (анахата-муладхара) е по-силна от всеки императив на манипура.
Основният момент във вътрешния живот на човека на седемнадесет се състои в това, че той вижда страданията на света, но усещайки силата на строгите му закони, намира предназначението си в прякото смекчаване на болката и намаляване на злото - без да слиза на неговото ниво (манипура), като разпространява силата на любовта си навсякъде, където го изпраща съдбата. Потенциалните знания на шестнадесет (и, разбира се, на всички по-малки числа) дават на седемнадесет източник на разбиране и вътрешна сила, но то не ги използва непосредствено. В седемнадесет Божествената любов е представена в най-неизказания си вариант - тя чувства и разбира много неща, но засега не може нито да каже нещо по същество, нито сама да направи конструктивно каквото и да било. По-нататъшното й развитие става в числата, кратни на седемнадесет - тридесет и четири, петдесет и едно и т.н.
Сподели с приятели: |