21 = 11 +10 - пряк изход към финия план, провеждан под ръководството на жив човек - учител от високо ниво.
21 = 3 + 7 + 11 - „тройка, седмица, туз" - може да се тълкува по различен начин, например: открит пробив към Земята през две нива от изходния хармоничен духовен план, или: успех в игра на карти (21), постигнат въз основа на чувството за собствена хармония и вътрешен баланс (3) с помощта на вещица (черен духовен учител ~ 7) чрез пряко влизане в ада (11).
21 = 19 + 2 - странникът, това е пророк, постигнал поляризацията дух-материя в плътния план и приспособил канала си съм нея.
Двадесет и едно на пръв поглед прави силно, но обикновено впечатление. Едва след като се вгледаме, в него можем да видим онова мъничко нещо, което различава чудото от рядкото явление, а гения от таланта - прекия канал към финия план; и едва като се издигнем по този канал нагоре, е възможно да открием, че двадесет и едно съвсем „не е от този свят" - посланик в чистия му вид.
ШЕСТО НИВО
ПЛЪТНАТА КАРМА
22
ДВАДЕСЕТ И ДВЕ - видима поляризация на финия план, добро и зло като световни начала, „светът" и acкезатa, cкит, изкушение, „пoхoттa на живота".
КОМЕНТАР. Двадесет и две открива шестото ниво на проява на духа, където плътният план осъзнава своята карма, постепенно материализираща се пред него по различни начини.
Двадесет и две (= 11 х 2) символизира плътния план, който се възприема като арена на борбата между две активни противоположни начала - доброто и злото, или еволюционното и инволюционното, всяко от които има фин произход. Човекът на двадесет и две е светец, за чиято душа се води активна битка между ангелите и дявола, която човекът отчетливо усеща и се включва съзнателно. При това той вижда фините сили със същата яснота, с която възприема и материалния свят - при което първите за него притежават отчетлива поляризация (това е от Бога, онова - от Сатаната). Понякога наистина дяволът се опитва да се престори на невинна овчица, но доста бързо се оказва, че тя има твърде масивни копита, неестествено дълга опашка и откровено приспособени за месоядство зъби. Човекът на двадесет и две притежава много силен и устойчив канал към финия план и съответно власт над плътната реалност, и неговите видения по никакъв начин не са илюзорни, макар в зависимост от културното му ниво (и религиозна принадлежност) те да могат да имат повече или по-малко антропоморфен облик. Главната съблазън тук се състои именно в самата идея за поляризация на финия свят, която приема твърде определено-отчетливи форми, тоест антагонизмът между Бога и Сатаната е прекалено откровен; ала това се преодолява едва на нивото на двадесет и три, когато кармата на плътния план се изявява като откровение. А докато тази съблазън не е преодоляна, се провежда насилствена поляризация на плътния план и просветление на неговите неподготвени за това фрагменти („Ти си изчадие на дявола и сега ще ти счупя рогата, а ти произхождаш от Бога и от утре да си светец, защото иначе лошо ти се пише!"). Така самият човек се хвърля ту в открито сражение с дявола (който, напомням, за него е повече от реален и най-често побеждава - със сила, с хитрост или със светска съблазън), ту в бездната на самоунижението (с подсъзнателно изтласкана горделивост) и несъответстващ на нивото му аскетизъм със силен елемент на самоизмама и потискане на неизживени плътски въжделения.
В двадесет и две кармата на плътния план за първи път се заявява толкова откровено недвусмислено - така че човекът постоянно и реално се чувства като играчка на съдбата, но засега не е по силите му да я постигне, и постоянно приписва своите злощастия на козните на дявола. Ала не бива да съдим постъпките му със стандартната етика на плътния план - човекът на двадесет и две излиза далеч отвъд пределите му и от позицията на по-ниски нива вникването в силата и характера на неговите изкушения и съмнения е невъзможно.
Сподели с приятели: |