СЕДМО НИВО
фината карма
29
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ – откровение на фината карма; фея, добър вълшебник.
КОМЕНТАР. С двадесет и девет започва седмото ниво на проява на духа, където се явява фината карма (тоест кармата на финия план) и се забелязва влиянието й върху плътния.
29 = 28 + 1 - темата за плътната карма, изчерпана (на своето ниво) от двадесет и осем, продължава чрез главозамайващо преобръщане, сходно с прехода от петнадесет към шестнадесет, когато съзнанието, приспособило се в течение на цялото четвърто ниво към гледната точка на плътния план, повлиян от някакъв отделен фин свят, внезапно е принудено да погледне същата ситуация през очите на финия план, възприемайки вече именно плътния като чужд и страничен. Аналогично на това двадесет и девет символизира откровението на фината карма, когато с пълна яснота се открива не само съществуването на последната - то е добре известно, но и нейната очевидно водеща роля в битието на плътния план. Подобен шок вероятно изпитва селското дете, за първи път попаднало в града, което, докато мъчно урежда отношенията си с автомобилния поток, внезапно открива, че вътре във всяка машина седи човек и я управлява. Разписанието за движение на автобусите и режимът на работа на светофарите - това е плътната карма, а поведението и животът на шофьорите символизира фината.
В живота на човека плътната карма представлява всичко, което го засяга очевидно и непосредствено: императивни външни обстоятелства, силни желания, натрапчиви състояния, от които му е трудно да се избави и т.н. Фината карма е онова, което стои зад очевидната фасада на външния и вътрешния живот, но фактически управлява и единия, и другия, като остава, разбира се, в определени граници. Така в приказките се оформят отношенията между добри и зли вълшебници (а в хороскопа - взаимодействията между домовете и зодиакалните знаци или между мажорните и минорните аспекти): злият вълшебник има голяма и очевидна власт (плътната карма), а добрият (фината карма), макар и също да е могъщ, незнайно защо не може да му се противопостави явно и предпочита да действа косвено, постоянно да се крие някъде, да бъде невидим и да остава зад кадър дотогава, докато злото не е победено, плътните кармични възли - развързани, и справедливостта - установена.
На нивото на средния човек влиянието на двадесет и девет се изразява в неговото усещане за превъзходството на вътрешния живот над външния, т.е., в твърдото убеждение, че външните обстоятелства и проблеми не представляват нищо друго освен проекции на нерешените вътрешни. Този човек в случай на неуспех и неприятности никога не се занимава с проекция на вината върху другите или върху външните обстоятелства, но не защото го смята за неетично, а защото вътре в себе си отчетливо усеща, че истинската причина е в него самия. На по-високо ниво индивидът на двадесет и девет често съумява да намери и разреши вътрешния проблем, съответстващ на външния, след което последният изчезва от самосебе си, без особени външни усилия от негова страна, макар и преди това вероятно да му се е струвал безнадежден. Но основното, което отличава човека на двадесет и девет, е неговият начин да вижда света и взаимоотношенията чрез фината и плътната му карма. Втората никога не му се струва главна и неговите основни интереси се намират във фините сфери, които за много други хора изгледат ефимерни.
Сподели с приятели: |