22 = 21 + 1 - човекът на двадесет и две в много отношения е противоположност на приспособения към плътния план странник на двадесет и едно. Тук, обратно, върви практически пълно отрицание на духовността на плътния план, на „света", акцентира се върху неговите потребителски и принизителски начала, характерен е и стремежът за отделяне на агънцата от козле-тата и отвеждането на духовността в скита, като „светът", пълен със съблазни, бива оставен да погива в тях подобно на Содом и Гомор.
22 = 10 + 12 - излизането на човека в плана на космическата хармония оголва всевъзможните му несъвършенства и превръща неговите „светски" при-вързаности и земната му ограниченост в източник .на най-силни вътрешни конфликти.
Двадесет и.две е активно, енергично, противоречиво вътрешно и външно, около него припламват светли зарева и мирише на дим и сяра. То силно привлича хората с нерешени проблеми и отблъсква хармонично устроените. Числото няма да донесе щастие, най-вероятно и яснота, но може да привлече ураган, който да ви избута от мъртвата точка; а накъде, това зависи от вас.
23
ДВАДЕСЕТ И ТРИ - плътна карма, монах-затворник, изкупление на отдавнашна вина с продължително доброволно самоограничаване или принудително страдание.
КОМЕНТАР. 23 = 22 + 1 - резултат от интензивната проработка на строгата поляризация на влиянията и каналите на финия свят е визията за пътищата на развитие на плътния свят от позицията на финия. Този лабиринт, чиито стени са невидими дори от положението на двадесет и две, се нарича карма. Разбира се, двадесет и три не означава пълно прозрение за кармата на плътния план; то символизира само най-конкретизираната и непреодолима нейна част - най-често онова, което идва при човека от предишните му въплъщения и е непосредствено свързано с външната му реалност, например, със съдбата на страната и семейството, където се е родил; кармата, която той „заработва" в даденото въплъщение - несъзнателно и съзнателно, се символизира от съответните кратни на двадесет и три.
Човекът на двадесет и три вижда цялата наивност на противопоставянето на злото и доброто; от негова гледна точка съществува общ процес на еволюцията на плътния план, чийто смисъл е в постепенното му из-светляване. Последното обаче му изглежда твърде суров процес. Както винаги, простото число символизира първата груба проява на определен основен принцип и поради липса на делители цялата събрана от предшествениците му мъдрост в това число се усеща изключително потенциално, тоест присъства сякаш дълбоко в подсъзнанието. Затова за двадесет и три кармата е много ярко видима и му изглежда строго определена, а далеч не всички пътищата за нейното изживяване са естествено прозрими - предимно само най-простите и праволинейните, които за сметка на това са надеждни.
Отсъствието на противоречия, липсата макар и на външна хармония, видима жизненост и духовност (обусловени от неделимостта на 2, 3, 5, 7) придава на двадесет и три определена сухота на проявлението. За учител това е много краен вариант: той ще предложи път, изискващ от ученика огромна вътрешна дисциплина и самоотверженост, например дълги години самотна и съсредоточена вътрешна работа без признаци на надежда за видими резултати. Самият човек на двадесет и три е склонен да мисли, че това е единственият възможен за него път - във всеки случай не вижда друг, което понякога наистина е вярно. Ала да се каже дали е точно така, на това ниво е невъзможно.
Опасността на двадесет и три се изразява в преоценката на равнището на собствената визия за кармата на плътния свят. Откровението на ясното й прозира-не е толкова силно, че на човек му е трудно да се отърве от впечатлението, че той я вижда цялата, което в действителност е груба заблуда. Ала неговата представа в основата си е истинска и нейните указания могат да му спестят дълги години, а понякога и цели въплъщения с тежки, почти напразни усилия - като при преместване на блатото. На нивото на двадесет и три се вижда ясно, че далеч не всички грешки, заблуди и тъпчене на едно място биха могли поне някак да се използват конструктивно по-нататък.
Сподели с приятели: |