27 = 9 х 3 - двадесет и седем преодолява скритите си антагонизми и придобива висша хармония, формалното съвършенство се изпълва с духовно съдържание и цялостност; мистичния възторг спонтанно спохожда човека, формално изпълняващ обряд, в момент на особено хармонични външни или вътрешни условия.
28
ДВАДЕСЕТ М ОСЕМ - одухотворяване на плътния план; съгласуване на плътната и фината Карма; античните богове; идолопоклонничество.
КОМЕНТАР. Двадесет и осем завършва шестото ниво на проява на духа и тъй като се дели на четири и седем, го връща от висотите на абстрактното космическо блаженство на двадесет и седем (28 = 27+1) на стъпалото на явното осъзнаване - както на своята материалност, така и на връзката с финия план, тоест на самата духовност (28 = 7 х 4).
Двадесет и осем сякаш прави равносметка на цялата предшестваща преработка на идеята за духовност и духовно учителство, тоест влиянието на финия план върху плътния; с разлагането си- 28 = 1+2+3+4+5+6+7, двадесет и осем сякаш символизира пълната духовна проява и читателят, не без полза за себе си, може да се опита да даде интерпретация на тази формула.
При двадесет и осем става духовното разкрепостяване на плътния план. Ако в петнадесет камъните оживяват, то тук те се одухотворяват, стават част от фината реалност. На ниско ниво човекът на двадесет и осем е идолопоклонникът, одухотворяващ със своето поклонение каменен идол до такава степен, че идолът става чудотворен, тоест се превръща в проводник на силен устойчив канал към финия план.
На високо равнище двадесет и осем означава възприемане на плътната карма като напълно подчинена на духовната цел. Тук няма външна хармония (двадесет и осем не се дели на три), ала въпреки това в числото се усеща извънредно вътрешно единство, фун-даменталност и завършеност - с него приключва разгръщането на темата за духовността като взаимодействие между плътния и финия план - както в статика (пето ниво), така и динамично (шесто ниво - плътната карма). При това двадесет и осем - също както шестицата, се явява съвършено число, тоест равно на сумата на своите делители, което означава висша оценка за свършената работа: шестицата блестящо затваря второто ниво на проява на духа (съживяване на материята): 6=1+2+3, а двадесет и осем не по-малко блестящо, но, разбира се, много по-фундаментално завършва шестото ниво на проява на духа, като напълно оду-хотворява плътния план и неговите закони за развитие (на кармата): 28 = 1 + 2 + 4 + 7 + 14. Този сбор може да се интерпретира като материализирано поляризирано Начало, получило Учение от ръцете на практически духовен учител (тук фигурират всичките делители на двадесет и осем и единствено те - както в горе-приведеното разлагане на шестицата, чиято интерпретация се привежда в нейното описание.)
28 = 25 + 3 - хармоничното разрешаване на излишната хаотична жизненост на двадесет и пет се заключава в одухотворяването на плътната реалност и прякото подчиняване плътната карма на фината. По този начин двадесет и осем е откровение на съгласуването на плътната и фината карма.
Ала това единство не означава тяхното равноправие и противоречието на двадесет и осем (28 = 14 х 2) се състои в определено противопоставяне и несъответствие между духовните учения на плътния и финия план. На това равнище не ни се удава да ги съгласуваме, откъдето произтича необходимостта от разделяне на Учението на плътния план на езотерична и екзотерична част.
Двадесет и осем символизира излизане към вишудху - план на оформеното съвършенство. Това е античен бог, съвършен в своите външни прояви, който познава плътната карма и управлява земните съдби в нейните предели.
Сподели с приятели: |