6.7 Трите човешки типа, чиито качества можем да използваме в духовната работа
Те са:
Фантазьор
Културист
Шарлатанин
Фантазьор – това е онзи, който не желае да живее еснафски земен живот. Напротив, той иска да направи нещо творческо. И този човек, работещ над себе си, вижда картината на своето бъдещо съвършено състояние. Той желае да поеме в себе си светлината, която е над главата му.
Културист – той е упорит при постигането на целите си и притежава желязна дисциплина. Не яде и не пие онова, което му попадне пред очите, защото си има цел в живота. Културистът изгражда своето тяло и мускулатура, което е качествено по-висше от тлъстините. Може да постигне много в живота, защото е инвестирал в упоритостта за постигането на своята цел: нарастване на мускулатурата с минимален процент съдържание на мазнини. Тъй като в материалното тяло, мускулите представляват доброто, а тлъстините – злото.
И ние работим над себе си, над нашата цел, но нашата работа е върху вътрешния човек. По същият начин, и нашата работа изисква крайно упорство и дисциплина. Впрочем ние сме “вътрешни Шварценегер-овци”. Развиваме в себе си огромни вътрешни мускули.
Шарлатанин – подхожда много хитро и изкусно в работата си. И ние трябва много да се изхитрим, за да постигнем поставената цел. Защото във вътрешната дейност имаш работа със своето его, което е доста по-силно от теб.
Егото трябва да бъде побеждавано, но не бива да се стараем да го унищожим! То ни е необходимо сега и още повече ще ни потрябва в бъдеще. А онази част от оставащото его, която не можем да поправим сами чрез духовната си работа, в края на всички наши поправяния, ще се освети от най-силна светлина. И затова, за да работим над себе си, трябва задължително по-малко да даваме на своето его, за да не пречи. Колко? Да речем, подхвърли му “огризките от царската трапеза”. Трябва да го направим спокойно и доволно, иначе то ще ни се възпротиви. Например, който желае да откаже пушенето, трябва да използва хитрост. Нека си остави цигари навсякъде: на бюрото, в кухнята, на нощното шкафче, в тоалетната и т.н., за да може навсякъде, където погледне да ги вижда. И всеки път, когато ги види да си каже: “по-късно!”. Неговият външен човек чува тази фраза и се успокоява – надеждата му остава. След завършването на някакъв цикъл от вътрешната работа: проучване на урока, глава от книгата и т.н., усещаме вътрешна мускулна болка, по подобие на културиста, изпитващ болка от заниманията с гири и щанги. Знай, че и твоята вътрешна работа ще те изгради. Колкото повече можеш да издържиш, толкова повече радост ще изживееш после.
Сподели с приятели: |