Проблеми в семейството, социалните мрежи и традиционните медии отключват агресията при децата

Президентът Румен Радев назначи служебното правителство

Президентът Румен Радев показа експедитивност. Само за три дни от встъпването си в длъжност той насрочи изборите за 26 март, назначи част от администрацията си и издаде указ за състава на служебното правителство. Премиер ще бъде бившият председател на Народното събрание по време на управлението на НДСВ юристът проф. Огнян Герджиков.

В кабинета ще има четирима вицепремиери, като двама от тях ще съвместяват постовете с тези на министри, и още 15 отделни министерства. Генерал Стефан Янев ще е заместник на Герджиков с ресор вътрешен ред и сигурност, както и министър на отбраната. Илко Семерджиев, освен че оглавява Министерството на здравеопазването, ще е и вицепремиер по социални политики. Малина Крумова и Деница Златева съответно ще са вицепремиери по европейските фондове и по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г.

Златева е единственият представител на БСП в кабинета. Политическият профил на останалите е разнообразен - има хора, били през годините в екипите на НДСВ, на ГЕРБ, а такива като новия министър на финансите Кирил Ананиев - практически на всички. Министър на икономиката е Теодор Седларски, на енергетиката - Николай Павлов, на труда и социалната политика Гълъб Донев, на регионалното развитие и благоустройството - Спас Попниколов, на образованието и науката - проф. Николай Денков, на околната среда и водите - Ирина Костова, на земеделието - Христо Бозуков, на културата - Рашко Младенов. Пламен Узунов оглавява Министерството на вътрешните работи, Ради Найденов - това на външната политика, а Мария Павлова - на правосъдието. В министерството на транспорта влиза Христо Алексиев. Стела Балтова ще отговаря за туризма, а Даниела Дашева - за спорта.

Новият кабинет трябва да встъпи в длъжност на 27 януари 2017 г., когато ще бъде разпуснато и Народното събрание. Изборите са насрочени за 26 март 2017 г. Служебният кабинет има всички правомощия като редовния, но не може да променя закони, защото няма парламент, за да ги гласува.

Бюджетен излишък от 1 млрд. лв. и за януари

Януари бюджетът ще е на излишък от 1 млрд. лв., обяви премиерът Бойко Борисов на последното заседание на кабинета. В контекста на това в какво финансово здраве оставят държавата министрите разгледаха и подробна разбивка на бюджета за миналата година. Той е с излишък от 1.47 млрд. лв., или 1.6% от прогнозирания брутен вътрешен продукт (БВП). По план бюджетът трябваше да е на дефицит от 1.8 млрд. лв. за годината, като държавата беше завършвала на минус и предходните седем години.

Плюсът идва основно от повечето приходи от ДДС в комбинация с по-ниски капиталови разходи през 2016 г., които са спаднали с около 43% на годишна база.

От финансовото ведомство отбелязват, че превесът на приходите над разходите по бюджета идва основно от излишък по европейските средства от 2.2 млрд. лв. Причината е в по-слабото усвояване на парите, тъй като е началото на новия програмен период за европейски проекти 2014 - 2020 г.

Към края на 2016 г. капиталовите разходи са под две трети от планираните за годината (63.2%), което се равнява на 2.2 млрд. лв. неизразходван ресурс, като тук отново причината са еврофондовете. Тази година се очаква разходите да се увеличат заради раздвижване по проектите, а също така и от прехвърлени отложени разходи от 2016 г.

Приходите за миналата година са малко под 34 млрд. лв., като това е с 2.8% повече от предвиденото. Увеличението е с 1.8 млрд. лв. над отчетеното през 2015 г. Правителството често посочва като основна причина борбата със сивата икономика и данъчните измами. Вероятно и това има ефект, но далеч не е единственият фактор.

Причината може да се намери в по-високите постъпления по ДДС, които достигат 8.6 млрд. лв. по данните на финансовото министерство. Част от допълнителната сума може да се обясни с общия икономически ръст в страната и подобрението на пазара на труда, а от друга страна, влияние имат и еднократни фактори като разплащанията в енергетиката, където забавеният данък бе около 250 млн. лв.

Ръст има и при акцизите, където постъпленията са с 280 млн. лв. над отчетените през 2015 г. и са общо 4.8 млрд. лв. за годината. Най-значително е увеличението при приходите, събрани по линия на цигарите, по предварителни данни на Агенция "Митници". Двигателят на растежа през годината по това перо бяха по-високите акцизни ставки.

Допълнително осигурителните вноски също са нараснали с 370 млн. лв., с което достигат сумата от 7.3 млрд. лв. Увеличението идва от административното вдигане на минималните осигурителни прагове и минималната заплата и подобрението на пазара на труда.

Възстановените средства от Брюксел са повече от предвидените за годината (с 14.2%) и логично са по-малко спрямо тези от предходната с около 700 млн. лв., тъй като тогава ударно се разплащаха европроекти.