Поредна болница получи статут на университетска

Корупцията по ниските нива е норма

България не може да се похвали с присъди за корупция срещу високопоставени чиновници, усилията стигат само до шумното повдигане на обвинения, посочва Европейската комисия. Констатацията засяга най-силно прокуратурата, която в последните месеци особено активно повдига обвинения на министри. Това обаче не е в неин плюс, защото резултати няма, а досегашната практика сочи, че вероятно няма и да има. В доклада ясно е посочено, че активността на прокуратурата не значи нищо, докато няма присъди. "Картината остава непроменена в сравнение с предишни години от гледна точка на малкия брой присъди за корупция по високите нива", пише в доклада.

Дадена е ясна картина на противодействието на корупцията от страна на държавното обвинение: "Няколко разследвания по високите етажи на властта бяха образувани през годините, а част от тях бяха внесени и в съда. Въпреки разгласяването на обвиненията, често тези случаи се отлагаха дълго във времето, обжалваха се и крайна сметка приключваха или с оправдателни присъди, или обвиненията бяха отхвърляни поради липса на доказателства."

Реформата в прокуратурата не е достатъчна, смята ЕК. Според всеобщото мнение прокуратурата е йерархична, понякога непрозрачна и уязвима за политическо и икономическо влияние.

Вместо да напредва чрез създаване на антикорупционни структури, страната ни търпи провали, а институциите в крайна сметка се занимават с дребни случаи, пише в доклада. Въпреки уверенията на отиващото си правителство не е било прието антикорупционно законодателство. Такъв законопроект действително бе предложен от вицепремиера Меглена Кунева, но парламентът не го одобри. Въпреки че отчита това като грешка, ЕК дава да се разбере, че и самият закон не е бил достатъчно изчистен. Проектът предвиждаше обединяване на няколко комисии, сред които и тази за отнемане на незаконно придобито имущество в нова институция. Според комисията обаче тази структура е постигнала добри резултати и трябва внимателно да се прецени дали вливането й в по-голяма институция няма по-скоро да й навреди. "Приемането на закон за създаването на ефективна и отчетна нова институция за борба с корупцията ще бъде съществен тест за решимостта на България през 2017 г.", отбелязва ЕК.

Като институции, които са били създадени с идеята да се борят с корупцията, но са се оказали в центъра на скандали, са споменати комисията за конфликт на интереси и ДАНС. Председателят на първата - Филип Златанов - подаде оставка, след като стана ясно, че първото правителство на ГЕРБ е използвало комисията, за да "удря" неудобни. Тефтерите на Златанов, в които той бе описвал насоките на висши фактори от ГЕРБ кой трябва да се "удари" и "оправи", бяха мистериозно откраднати, а той самият в крайна сметка получи условна присъда. ДАНС, естествено, е спомената със скандалното назначение на депутата от ДПС Делян Пеевски за неин шеф, предизвикало масови протести.

В доклада има специален раздел, посветен на дребната корупция. "Най-често идентифицирана с подкупи, тази корупция се среща в много области - полиция, митници, здравеопазване, образование и администрацията, даваща различни разрешителни", пише в доклада. Тук институциите също не могат да се похвалят с особени успехи: "Корупцията на ниските нива е толкова широко разпространена в някои сектори, че се е превърнала в норма."

Едновременно с това се споменава, че институциите не действат ефективно. Нещо повече, според комисията преди присъединяването на страната ни към ЕС са се полагали повече усилия за борба с този тип корупция, отколкото сега. Като особена рискова област за корупция са посочени обществените поръчки. Комисията препоръчва да има външен контрол "върху предварителните проверки на процедурите за обществени поръчки и върху свързаните с тях последващи действия, включително върху последващите проверки, както и във връзка с разкритите случаи на конфликт на интереси или корупция и коригиращите мерки за отстраняване на установените пропуски".

Тази година ще бъде ключова, ако България иска да демонстрира воля за реформи, особено с избора на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) в края на годината. "Особено важно е да има деполитизирана и професионална работна атмосфера, позволяваща концентриране на вниманието върху приоритетите на съдебната реформа. Поредицата от скандали и вътрешни борби, които белязаха работата на ВСС през изминалите години, създадоха съмнения за наличие на външно влияние и подкопаха доверието на обществеността в съдебната власт. (...) Ще бъде важно тези избори да бъдат проведени и да се вижда, че се провеждат по открит и прозрачен начин след сериозен дебат относно качествата на съответните кандидати", пише в доклада. Следващият ВСС трябва да проведе ключов за системата избор на председател на Върховния административен съд.

Сред положителните стъпки на българските власти е връщането на ГДБОП в МВР, отчитат от ЕК. Друг повод за похвала към вътрешното ведомство са станали усилията му за въвеждане на антикорупционни мерки. Въпреки че като цяло липсата на борба с корупцията се отчита като най-сериозния проблем, комисията се е изказала положително за МВР.

"МВР е въвело редица конкретни превантивни мерки за борба с корупцията (по-специално по отношение на пътната и граничната полиция) в контекста на по-широкообхватна реформа на министерството. Тези мерки трябва да бъдат продължени и във връзка с тях следва непрекъснато да се извършват последващи действия. Освен това осъществяването на планове за разгръщане на тези усилия и в други министерства следва да бъде ускорено", пише в доклада.

СРИВ