Кажи го правилно
Изтегляне 1.02 Mb.
|
| Налага ви се козметична операция...
Може би едно от най-притеснителните неща е да трябва да обърнете внимание на някого, че има нужда да си оперира някакъв дефект, да отиде на зъболекар или нещо такова. Ако не го кажете както подобава, поемате риска или да ви отговорят да си гледате работата, или въобще никога да не ви проговорят повече! В моята практика, като част от моята професионална отговорност често ми се е налагало да казвам на клиентите си какво смятам, че трябва да направят, за да подобрят общия си имидж. Чак след няколкогодишна практика се научих как да не засягам такива хора. Когато дойде пациент, чиито зъби, например, изискват козметично коригиране, първото нещо, което го питам, е как възприема самият той външния вид на зъбите си. Ако отговори „Екстра!", ще проявя уважение и няма да споменавам мнението си. Разбира се, ако човекът изрази безпокойство за зъбите си и попита „Защо ми зададохте този въпрос?", ще бъда откровена с него. И все пак ще смекча онова, което искам да кажа, с изрази като: „Изказвам мнение като професионалист...", или „Мисля, че ще бъде във ваш интерес...", или „Има толкова сигурни и безболезнени методи, които могат да ви помогнат да изглеждате още по-добре..." Ключът е да подходите от позитивната страна - никога не карайте другия да се почувства грозен или дефектен. Трябва да кажете, че има начин да подобри още повече своя външен вид. Може да се опитате да приложите тази техника, когато сте на мнение, че някой ваш близък би трябвало да предприеме операция за коригиране на носа си, някаква зъболекарска операция или друга корекция на лицето. Когато молите за услуга Ако се каните да помолите някого за услуга, уверете се 1. Дали познавате този човек добре; 2. Дали можете да отвърнете с услуга; 3. Дали тази услуга не е единствената причина за сприятеляването ви с този човек. Никой не обича да бъде използван! Преди да помолите за услуга - казахме - трябва да познавате човека. Ако някакъв напълно непознат дойде при вас, да речем, на летището и ви помоли да пазите багажа му за момент, не се стеснявайте да откажете, защото не е ваша работа да отговаряте за чужд багаж. Този човек явно е твърде нахален и малко се интересува от вас. Бъдете наясно със собствените си желания и не оставяйте другите да ви товарят. Не е необходимо да бъдете груб. Достатъчно е едно любезно „Не, не бих могъл". Но не казвайте „Добре", ако наистина не искате да бъдете притесняван. Когато молите някого за услуга, помислете дали тази услуга е изпълнима и не създава затруднения. Например, когато ваша приятелка ходи с някакъв кинорежисьор, може да я злепоставите, ако помолите да поиска от приятеля си да ви даде роля във филма. Често пъти някой се съгласява да ви услужи само заради добрите чувства, които има към вас. Много пъти това го притеснява, но той прави услугата от уважение и обич към вас, не много охотно, но просто за да не ви наскърби. Ето защо, онова, което трябва да кажете в такъв случай, е следното: „Имай предвид, че това няма нищо общо с приятелството ни. Просто ще ти бъда много признателен, ако можеш да ми услужиш. Не се чувствай задължен. Ако не можеш или ако смяташ, че ще ти бъде неудобно, напълно ще те разбера, достатъчно сме близки". Когато искате услуга, непременно трябва да оставите на другия възможност да излезе от положението, „да запази лицето си", да му „отворите" възможност да откаже, без да се обиждате от реакцията му. Никога не искайте обещание, че ще ви услужи, преди да сте казали каква е услугата! Доброто общуване изисква и от двамата участници да бъдат честни и откровени един с друг. Така че, когато смятате да помолите някого за услуга, 1. Помислете дали услугата може да бъде направена, без да поставите другия в неудобно положение и 2. Оставете възможност на другия да откаже, ако му е неловко да направи услугата. Не допускайте да стигнете до „Не искам да го видя повече!". Бъдете тактичен и постъпвайте като приятел, какъвто сте. Ако сте на диета фактически всичките ми познати имат трудности при спазване на диетата си. Едно от най-трудните неща в нашето общество е да се бориш с всички възможни изкушения, които те карат да преяждаш. В никакъв случай не бива да кажете някому, че трябва да започне диета - не е ваша работа! Нито пък е ваша работа да саботирате някой, който стиска зъби да пази диета. Да кажеш на някого, че му е необходима диета, е най-сигурният начин да го загубиш като приятел. Има хора, които непрекъснато се тюхкат и оплакват колко са дебели. Оставете ги да се тюхкат, но не започвайте и вие да им пригласяте, да им казвате колко са напълнели и колко е хубаво да спаднат. Това няма нищо общо с вас! Другият може да ви се оплаква колко е надебелял, но ако вие му го кажете, той неминуемо ще мине в отбрана и ще се засегне. Как да кажете вашето твърдо „не" на онези, които непрекъснато ви набутват „да хапнете", когато сте на диета? Това, което трябва да направите в такъв случай, е да ги погледнете в очите и да кажете: „Не, благодаря. На диета съм". Ако настояват, можете да кажете „Под лекарско наблюдение съм". Ако те все пак продължат да ви канят, гледайки ги все в очите, помълчете три секунди, поемете дъх, задръжте дишането и след това бавно и отчетливо кажете: „Не, благодаря. Казах ви, че съм на диета". Много важно е да кажете това отчетливо, с категоричен тон. Има и друга възможност: да носите у себе си картичка, като онази, която един мой приятел, доктор от Бевърли Хилз даваше на пациентите си. На тази картичка пишеше: „Пациентът е на строга диета. Ако много държите да яде онова, което предлагате, моля обадете ми се по телефона и най-напред ме попитайте!" Ако някой отказва дори да опита храната, която му предлагате, оставете го на мира. За много от хората, които се опитват да контролират поеманите калории, храната се е превърнала във фикс-идея. Все едно е да сложиш торба с кокаин пред един наркоман или някакво питие пред алкохолик. Така че, когато някой каже „не", уважавайте го и го оставете на спокойствие. Иначе вие само изостряте още повече и без това мъчителното му състояние. Човекът може да се съгласи, за да не ви обиди или просто за да млъкнете. Моля ви, уважавайте хората, които са на диета! Също толкова нетактично, колкото и да кажеш на някого, че трябва да започне диета, е и едно друго поведение по отношение на излишните килограми - това е ахкането и охкането „колко добре изглеждате, като сте отслабнали" и проявяването на шумен ентусиазъм и интерес, след като преди това дори не сте и говорили с този човек. Една от моите клиентки, много чаровна миньонка с красиво лице, беше с 20 кг над нормата. След като отслабна, мъже, които по-рано не я бяха забелязвали, а и колеги, които се държали високомерно и пренебрежително, започнаха да я търсят и да я ухажват. Страшно я беше яд - защо не ми говореха така сладичко, когато бях дебела?! Започна да става много неприязнена и хаплива, режеше ги с ледени нотки в гласа. Уверявах я, че това не е в неин интерес. Не беше наистина редно да бъде толкова груба и враждебна към тези хора, но все пак за нея беше важно да бъде честна преди всичко към самата себе си. И действително успя да захапе един от новозаинте-ресуваните, когото познаваше от години, като му заяви, че не желае да има нищо общо с него, защото е бил толкова нетактичен, когато килцата й бяха повечко. Мнозина могат да възприемат този сценарий: „Защо не ме харесваха, като бях дебел?" Ако мислите по този начин, трябва да го заявите директно и откровено, без обаче да допускате в тона си враждебност, без да се карате. Когато видите, че някой е успял да свали килограми, достатъчно е да му кажете колко добре изглежда така, но не продължавайте с въпроси колко точно е свалил и как го е постигнал. Това наистина не е ваша работа и може само да създаде неудобство и неприятно чувство. Тайните Говорихме вече за това, че не бива да разказвате интимните си работи дори и на най-добрия си приятел. Помнете правилото: „Не казвай и на най-добрия си приятел онова, което не искаш да знае най-злият ти враг". В тази поговорка се крие много истина. Често пъти вашите тайни могат да се превърнат в оръжие срещу вас. Децата явно добре разбират това, тъй като едно от „най-лошите неща", с които се заплашват помежду си, е да издадат нечия тайна. За беда, издаването на тайни си остава нещо вълнуващо и когато децата пораснат. То продължава при зрелите хора вече под формата на клюки. Щом толкова много напирате да споделите с някого някаква тайна, но не желаете да се разнася след това, кажете я на личния си лекар, на психиатъра си или дори на свещеника си. Тези хора са професионално задължени да пазят вашата тайна и да не я наливат в мелницата на местните клюкари. Моите клиенти са споделяли с мене често свои най-интимни тайни. Аз винаги ще пазя тези тайни само за себе си. Всяко нещо, което клиентите ми обсъждат с мен, никога не ще излез извън стените на моя кабинет, защото съм професионално задължена да не нарушавам тяхното доверие. Така че ако има нещо, с което не сте кой знае колко горд или което просто не искате да се разнася, не го казвайте на никого, който не е обвързан професионално да пази тайна. Човешко е да се разпространяват „поверителни неща", тъй като в много случаи това ви дава предимство в даден разговор. Ако притежавате информация, която никой няма, това може да ви даде известни предимства. Много хора издават тайни не защото искат да навредят някому, а защото имат нужда да се „разтоварят". Тайната понякога натоварва с прекалено голяма отговорност. Не можете да попречите на хората да говорят за вас. Ала когато някой се готви да клюкарства, особено за човек, който ви е близък, ще трябва да го прекъснете с думите „Не искам да слушам за това!". Можете да кажете и „Чух вече тези приказки. Чисти слухове!". Така поне ще можете да спрете разпространението на мълвата. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|