Кажи го правилно
Изтегляне 1.02 Mb.
|
| Глава десета
Деликатните теми Бъдете внимателни с деликатните теми! Например, как можете да кажете на някого, че има лош дъх? Все пак Доналд Тръмп има куража да го каже в предаването „Шоуто на Лари Кинг". „Лари - каза той - нали нямаш нищо против да се дръпна малко назад? Защото имаш много лош дъх." Да кажеш на Лари Кинг в предаване на националната телевизия, че има лош дъх от устата, може да не е много тактично. Ала все пак това е единственото нещо, което може да предпази г-н Кинг да не „нахлува" в личното пространство на г-н Тръмп. Ако се налага да кажете на някого, че има неприятен дъх, бихте могли да му предложите ментово бонбонче или да му го кажете на четири очи внимателно и деликатно. Моят приятел Пери, който наскоро се върна от Сан франциско, ми разказваше, че трябвало да седи в самолета до някакъв човек, който миришел толкова силно, че чак очите на Пери започнали да сълзят. Всички пътници около въпросния господин насочили вентилаторните си дюзи към него. Накрая Пери не можел повече, извикал стюардесата и й казал, че просто се разболява от близостта на този човек. Преместили Пери в първа класа. Напълно възможно е този „ухаещ" мъж въобще да не съзнава колко е неприятен на околните. Ако някой от авиокомпанията му беше казал и го бе посъветвал, той може би щеше да вземе някакви мерки, фактът обаче е, че рядко някой се наема с такъв разговор. Съвсем не е необходимо да изстреляте: „Тук мирише на умрели лебеди!", но бихте могли да кажете „Господине, не бих искал да ви засегна, но тялото ви издава малко остра миризма и би било във ваш интерес да направите нещо, така че да не смущавате околните". Наистина има теми, които всеки предпочита да заобиколи, но те все пак трябва да бъдат засегнати, и то направо, открито и... деликатно! Една от моите клиентки има приятелка, чието куче ужасно вони. А господарката му просто го обожава и очаква от всекиго същото. Най-после клиентката ми казала: „Виж какво, обичам кучето ти, но ми се струва, че има някакво заболяване - дъхът му мирише особено. Няма да е лошо да го покажеш на лекар". Както виждате, моята клиентка бе успяла умно да замени възмущението си със загриженост за бедното животно. А и наистина се оказало, че кучето има заболяване на венците. Но ако тя беше по-нетактична и кажеше „Дъхът на кучето ти мирише, като че е изяло умрял плъх!", това можеше да обтегне задълго отношенията им. Главното, което трябва да помните е, да дадете възможност на другия „да си запази лицето", т. е. да запази достойнството си, както правят японците. Използвайте ключови фрази като „Може би ще бъде във ваш интерес", „Не искам да ви засегна, но..." или „Знаеш, че темата е много деликатна, но..." като ги кажете на четири очи, за да не изложите нито другия, нито себе си. Когато сте носител на лоши вести Когато носите лоши новини - било че трябва да съобщите за болести и смърт, било че трябва да кажете на някого, че ви дължи пари, или пък да съобщите на някого, че е уволнен - винаги трябва да спазвате златното правило: бъдете към другите толкова любезни, колкото бихте желали да бъдат те към вас. Ако някой идваше при вас с лоша вест, как бихте искали да постъпи? Не бихте желали да ви каже: „Майка ти умря", „Току-що убиха кучето ти" или „Между нас всичко е свършено". Приносителят на лоши известия не бива да бъде безразличен или нетактичен. Иска се много такт! Рано или късно на повечето от нас ще се случи да изпаднат в неудобното положение да трябва да съобщят на някого нещо, което може да го нарани. Хората с такава професия - лекарите и психолозите, са специално подготвени за такива случаи. Те разговарят с човека насаме, държат ръцете .му, оставят го да плаче, да вика. Когато сте носител на лоши известия може да започнат да викат срещу вас, да ви обвиняват, дори да се нахвърлят върху вас, хора, изпаднали в истерия. След като сте се нагърбили с тази трудна задача, ще трябва да бъдете готови да посрещнете и емоционалните последици, а ако сте загрижени за емоционалната стабилност на въпросния човек, ще трябва да извикате и специалист-консултант. Дори и в случаите, когато съобщавате някаква лоша вест професионално, а не лично, винаги трябва да бъдете много тактични. Когато работех по проблемите на медицинската генетика и имах контакти с хора с тежки генетични увреждания (деформации), констатирах, че много от моите професори и лекуващи лекари са загрубели, станали са студени и безразлични към тези пациенти. Това беше някакъв механизъм на самоотбрана - не е лесно да казваш на родителите, че детето им е родено с генетичен дефект... И все пак имаше един професор, д-р Робърт Горлин, световноизвестен специалист по генетика и експерт в областта на черепно-, лицевите увреждания, който беше въплъщение на обич, загриже- ност и тактичност. Този човек излъчваше внимание и сърдечност и не се стесняваше да изразява физическа близост - прегръщаше и целуваше дечицата, родени с тежки увреждания на лицето. Проявата на пълно естествено възприемане на детето позволяваше и на родителите по-лесно да възприемат детето си. „Детето ви има генетично нарушение. Случват се тези работи. Самите ние не знаем какво е станало, но е станало. Вие нямате вина за случилото се, няма защо да се чувствате виновни... Има надежда, ще се наложат множество операции през живота му, но ние имаме чудесни хирурзи, които могат да помогнат. Да се надяваме, че ще има един продуктивен живот. Трябва да го обградите с цялата любов и строгост, които проявявате и към останалите си деца, отнасяйте се към него както към всеки друг". Д-р Горлин беше човекът, който „поемаше удара", на неговото рамо хората изплакваха болката си, той беше стената, по която удряха отчаяно с юмруци, той беше извор на съчувствие. Хора като д-р Горлин могат да служат за пример, той беше образец на тактичен, внимателен, състрадателен и любящ човек, от който всички можем много да научим. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|