ДА БЪДЕШ ВЪВЛЕЧЕН В ОБРАЗОВАНИЕТО НА ДЕТЕТО СИ

Малко родители проявяват силен интерес към образовани­ето на детето си, но броят им като че ли расте. Движението за домашно училище например е съставено от родители, ко­ято не позволяват на децата си да посещават училище и осигуряват 100% от техните потребности за образование. Това движение е свързано най-често с родители, които имат твърди религиозни или политически убеждения и чувстват, че държавните училища ще подкопаят основните принципи, които искат да научат децата им. Но осигуряването на» зователни условия е една крайна позиция, която не е тична за много родители.

Ако погледнем на японските училища и семейства като на модел за по-високо равнище на ученически постижения, ще видим, че американските родители не са на нужната висота по отношение на значението, което отдават на образованието на децата си, както и на времето, което му посвещават. Според Мери Уайт, експерт по японската образоват на система в Бостънския университет, двете култури се различават коренно по участието на родителите в образованието на децата. От икономическа гледна точка и американците, и японците изразходват приблизително една и съща сума за образованието на децата си (около 7% от целия национален продукт), а японските класни стаи имат много по-голямо съотношение учител-ученик (40:1 срещу 25:1). За мнозина ще бъде изненадващо, че японското училище, което е съсредоточено върху традиционни методи на преподаване, предлага по-малък достъп до новите технологии в класните стаи от средното американско училище. Разликата е в това, че японските майки виждат образованието на децата си като своя най-важна отговорност, докато американският родител е склонен да остави образованието на детето си изцяло на училището. Естествено, повечето американски семейства не могат да подражават истински на японските семейства, където майките са посветени изцяло на децата си, а на жените, които искат да правят кариера, не се гледа с добро око. Все пак и едно съвсем малкото изместване: акцента върху образованието може да доведе до значителни промени в дома. Ако можехте да прекарате дори и един активен час на ден, за да учите с децата си, това би означавало от 20 до 30% повишаване на образователния опит на малчуганите.

Може да започнете да проявявате интерес, като се запознаете с това, което учи (или не учи) детето ви в училище. Ако учителят не ви е предоставил информация за преподадените умения или знания през седмицата, вие непременно трябва да я поискате. Учителите следват една стандартна програма и правят ежедневни и месечни планове за уроци­те. Те би трябвало да бъдат щастливи, ако им поискате ко­пие от тях. Урочните планове имат ясно изразен предмет на изучаване във всеки урок и включват критерий как трябва да се направи или как да се оцени даден тест.

• Имайте по-големи очаквания от вашите деца. Това ги ка­ра да очакват повече и от себе си.

• Изисквайте от тях да работят по-усилено и да прекарват повече време в приготвянето на домашните упражнения, в четене и учене за заобикалящия ги свят.

• Дайте възможност на децата да контролират някои стра­ни от обучението си.

• Научете ги как да разпределят времето си и да оценяват изхода от своите усилия.

• Ако децата ви в предучилищна възраст не се представят според своите възможности, може да работите заедно с учителите, за да съставите една образователна програ­ма, която да раздели ученето на малки стъпки, да даде на детето правото само да поставя целите си и само да оце­нява своя прогрес, да го научи на изкуство, музика и ек­спериментално заучаване, като ангажира всичките му сетива.

• Ако смятате, че не правите достатъчно за детето си, увеличете времето, което прекарвате заедно.

• Компютрите и особено Интернет са неограничени из­точници и предоставят добри възможности за учене.

Ние идеализираме хората, които постигат успех чрез упо­рит труд, и все пак и родители, и преподаватели не се сигур­ни как да влеят уменията с ЕК за настойчивост, прилежност и амбиция. Един от най-тревожните мигове за родителите е, когато те забележат, че децата са престанали да се интере­суват от образованието си - едно често срещано явление в нашата страна, където неграмотността се увеличава непре­къснато и 17 % от децата не завършват гимназия.

Мисис Кембъл се ужасяваше да отиде на годишната среща на учителите, свикана заради дъщеря й Синди. Тя знаеше, че Синди е една немотивирана ученичка, която като че ли въобще не се интересува от оценки­те си.

Учителите й виждаха, че тя пилее чудесния си ин­телект. И което бе най-лошо, твърдяха, че грешката е в семейство Кембъл.

Какво очакваха учителите от семейството?

Родителите й се молеха, наказваха я и я лишиха от всичко, но нямаше резултат. Това, което най-мно-го ги тревожеше, беше неочаквано слабият успех на Синди в училище. Само преди година тя обичаше учителката си, винаги правеше домашното си навре­ме и за нея се говореше като за „образцова" ученич­ка. Сега Синди беше без настроение, често чупеше чаши, средният й успех от солидно „добър" бе пад­нал на „три минус". За семейство Кембъл и за учите­лите Синди изглеждаше сякаш се носи по течението.

За тях бе пълна загадка как да се възстанови първо­началният й успех.

Историята на Синди съвсем не е необикновена. Много деца на 12-13 години започват да губят интерес към учили­щето и едновременно с това влиянието на родителите им върху техните постижения намалява. Известна е поговорка­та, че много тийнейджъри стават роби на хормоните си (ученето остава на заден план в сравнение с интереса към противоположния пол), но психолозите посочват, че проме­ните в познанието може би са по-отговорни за липсата на мотивация в много тийнейджъри.

Психологът изследовател Мартин Ковингтън описва, че децата преминават през четири стадия на познанието, дока­то изучават връзката между усилието, способностите и пос­тиженията. Тези етапи оказват голямо влияние върху моти­вацията на детето да учи.

Стадий 1: За децата от предучилищна възраст уси­лието е равнозначно на способностите. Малчуганите вярват, че само ако опитат по-настойчиво и могат да успеят почти във всичко. Може би си спомняте екс­перимента с кулата, споменат в Глава 1, в който на четиригодишни деца беше възложено да повдигнат една платформа с метална топка върху нея до върха на кулата (почти непосилна за тях задача). И незави­симо от последователните неуспехи почти всички деца чувстваха, че накрая ще успеят.

Малките деца не разбират, че всеки човек има вродени силни и слаби страни. Те вярват, че ако ед­на личност иска да бъде най-добра в тичане или че­тене, тя просто трябва да прояви повече усилие. В книгата си Как да успяваме Мартин Ковингтън ци­тира и мнението па един първокласник за упорития труд: „Усиленото учене прави мозъка по-голям." Според Ковингтън на тази възраст „повечето деца вярват, че са способни на всякакви подвизи и не признават неуспеха."

Стадий 2: Между 6 и 10 години децата започват да разбират, че усилието е само един от факторите за постигане на успех, другото е вродена способност, но все още се концентрират върху стойността на усилието. В този стадий повечето деца смятат, че има съответствие едно към едно между усилието и резултата. За да успяват, трябва да работят упорито.

Стадий 3: Между 10 и 12 години децата разбират все по-добре връзката между усилие и способност. Сега вече те осъзнават напълно, че една личност с по-малко възможности може да компенсира с повече усилия, а личност с по-големи способности се нуж­дае от по-малко усилия. Повечето деца продължават да гледат оптимистично на училищната си работа, но някои от тях като че ли се възмущават от факта, че работата им става все по-усилена и отнема все повече време. Това са децата, които, ако не бъдат наблюдавани, ще започнат да отлагат работата си или изобщо ще я избягват.

Стадий 4: На около 14-годишна възраст, или през времето, когато децата постъпват в гимназия или в някакво средно училище, разбирането им за усилие­то като равностоен участник в успеха отстъпва мяс­то на вярата, че единствено способностите са необ­ходимото условие за постижението. Липсата на въз­можности е достатъчно обяснение за неуспеха. Именно на тази възраст слабите постижения започ­ват да се разпространяват като епидемия, тъй като все повече юноши възприемат песимистично отно­шение към шансовете си за успех. Когато човек упо­рито опитва, а не постига очаквания резултат, това е достатъчна причина повече да не опитва. Тогава твърде много юноши тръгват по пътя на най-малко­то съпротивление, като полагат минимум усилия в училище и се задоволят с посредствеността.

Макар че тези еволюционни стадии оказват влияние върху децата, очевидно не всички реагират еднакво. Много деца развиват добри навици за работа, също и ентусиазъм за учене, които не намаляват през юношеството. Както и при другите умения с ЕК, тези качества се възпитават най-добре в най-ранна детска възраст.

КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ, ЗА ДА ПОМОГНЕТЕ НА ДЕЦАТА ДА ОСЪЗНАЯТ СТОЙНОСТТА НА НАСТОЙЧИВОТО УСИЛИЕ

Естествено, не всички деца и юноши стават жертва на пос­тепенното осъзнаване, че дори и най-големите усилия не им гарантират успех. Следователно вие можете да направите много, за да поддържате у детето убеденост в ценността да учи заради самото себе си.

Възпитаването на децата да ценят усилието през целия си живот трябва да започне възможно най-рано. Въпреки че повечето американци биха критикували японските родите­ли, които наемат учители за тригодишните си деца, за да по­кажат високи резултати на теста за приемане в предучилищ­ните класове, факт е, че това ранно наблягане на важността на усилието всъщ­ност е изкоренило неграмотността в Япония и определя равностойното ниво на японските гимназии с това на много американски колежи.

В книгата си По-големите очаквания преодоляват раз-глезването в нашите домове и училища Уилям Деймън критикува хората с романтично отношение към детството като време, в което децата трябва да се оставят да се разви­ват в атмосфера, лишена от изпитания и от изисквания. Той пише: „Необходимо е децата да са заангажирани не само в лесни и забавни дейности, но и в такива, чието предизвика­телство може да им помогне да се изявят. За да придобият творчески умения, децата се нуждаят от външно поощрение и награда толкова, колкото и да извършват работа, предс­тавляваща за тях вътрешен интерес. Те трябва да се научат да полагат непрекъснато усилия, дори когато нещата са трудни и отегчителни. Децата ще дават непрекъснато всич­ко от себе си, когато са подготвени да се справят с безсили­ето и неблагодарния труд, който е неизбежна част от твор­ческата работа."

Имайки предвид това съображение, може да започнете от днес, като помолите детето да свърши повече домакинс­ка работа, повече домашни упражнения, повече обществена дейност. Освен че възхвалявам използването на компютри­те във всички форми на учението, също така разпознавам и опасността, която те носят, предлагайки на децата повече непосредствени удоволствия. Разумно е да намерим баланс между постоянното ни задължение да забавляваме децата всеки момент от деня и необходимостта да ги учим на нас­тойчивост при трудни задачи, които са изпитание за търпе­нието им.

РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ВРЕМЕТО

Един от начините да се създаде баланс е да научите децата на някои от уменията, използвани почти от всеки възрастен, който трябва да седи зад бюрото и ежедневно да върши много работа. Детето ви може да се научи да разпределя времето си още преди да може да чете или да познава часов­ника, ако вие му създадете чувство за времето. Когато ка­жете на вашия малчуган, че трябва да си е в леглото около осем, значи тогава той трябва да бъде под завивките. Ако детето се научи да ви манипулира да го оставите „само още няколко минутки", тогава трябва да му изпратите послани­ето, че външните граници на времето не са важни и че него­вите собствени потребности определят разписанието у до­ма.

Може да покажете на децата още когато са на шест годя-ни елементарните правила за разпределяне на времето, ка­то използвате форма, подобна на дадената в таблицата по-долу. Бланката, която ще трябва да попълвате с малчугани­те, ще им помогне да разберат колко е важно да степенуват задачите по приоритет, като преценяват необходимото вре­ме за дадена задача, работят, докато я завършат, и се научат да оценяват нейния изход. Запомнете, че разпределението на времето е умение, което трябва да бъде преподадено. Не трябва да очаквате от малките деца да го разберат от пър­вия път или по-големите да го изпълняват незабавно. Неп­рекъснатото повтаряне на тези умения ще ги превърне в на­вици за цял живот. Според нашето разбиране за емоционал­ната интелигентност и развитието на мозъка детето ви бук­вално ще започне да оформя нервни пътища, които ще пре­върнат настойчивото усилие в неизменна част от поведени­ето му.

Разпределяне на вашето време и работа

Избройте всички неща, които трябва да направите между _____часа и ____ часа.

Сега ги подредете по важност, като най-важната задача бъде първа, а най-маловажната - последна. След това преценете колко време ви е необходимо да приключите всяка задача, така че тя да е извършена правилно. Трябва да сте сигурни, че ще имате достатъчно време да изпъл­ните най-важните задачи. Ако няма достатъчно време (времето не ви е стигнало), трябва да определите пове­че време или отново да прередите задачите с по-малка важност. Когато сте завършили всички задачи, трябва да ги отметнете в колонката „завършена" и да напише­те колко време са ви отнели в действителност. След това оценете колко добре е извършена всяка задача по сдалата от I до 3, (където е I = приемливо, 2 = много добре и 3 = отлично. Запомнете, че различните задачи изискват различни нива на точност. Да оправиш леглото по един приемлив начин (оценка I) е о'кей, но домашно упражнение трябва да бъде отлично (оценка 3).

ЗАДАЧИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Приоритетни	Завършени	Продължителност	Оценка

ЦЕННОСТТА НА ХОБИТО

Умението за разпределяне на времето помага на децата да се научат да успяват чрез стимулиране на мозъчната кора (неокортекса). Но можете да подобрите това умение и чрез дейности, които ангажират периферната система. Обучени­ето чрез емоционалния център на мозъка е по-приятно за децата, но това не пречи да бъде високоефективно за про­мяната на начина, по който те заучават навици за работа.

Можете ли да си спомните случай, когато сте работили усилено и ви е било толкова приятно, че не сте забелязали как е отлетяло времето? В подобни случаи вие изобщо не смятате това за работа. Много хора навлизат в тази „зо­на", когато се занимават с някое хоби (или както някои казват, „моята работа е моето хоби"). Анна Фройд бе една от първите, които разбраха еволюционното значение на хобито и как то научава децата на работни навици. Както и други теоретици, Анна Фройд вярва, че децата трябва да извършват някои задачи на определена възраст, за да прогресират в личното си развитие. Тя обяснява, че хоби­то е важна задача за децата от първоначалното училище, защото то е наполовина игра и наполовина работа. Подоб­но на играта хобито доставя удоволствие и се осъществя­ва със сравнително малка външна намеса, също така е малко встрани (но не много) от основните задължения на детето. Както всяка работа хобито изисква владеене на важни познавателни и социални умения, включително и планиране, по-късно възнаграждение, разменяне на ин­формация с другите и т. н.

Наблюдавайки вълнението на детето, докато търси ин­формация за динозаври, внимателно конструира състеза­телна количка или се учи да използва грънчарско колело, вие можете да видите неговия потенциал за успех в живота, след състезателното напрежение в училище и академичното представяне. Хобито изпълва детето с гордост от направе­ното, а като се свърже с други деца с подобни интереси, то­ва повишава още повече стойността на наученото умение. А може би най-важното е, че хобито предлага неутрална зо­на за учене, в която децата се концентрират върху процеса на изследване и образоване, без опасност да бъдат оценява­ни.

Много хобита могат да научат детето на умения с ЕК, които са свързани с личната мотивация и постиженията, но повечето от тях попадат в четири категории: колекционира­не, занаяти, научни (вкл. и компютри) и изпълнителски.

Докато много деца се отдават на хоби, подобно на това на родителите им, други избират хоби, интересуващо прия­телите им, а трети - просто един ден се събуждат с някакъв, единствен по рода си интерес.

За да разберете как хобитата могат да научат децата на уме­ния с ЕК, нека погледнем по-отблизо едно, което често пре­поръчвам на децата (а също е и моето любимо) - вълшебна­та магия. Магията обхваща всичките четири категории хо­бита в зависимост от това, на кое е поставено най-голямо ударение. Някои деца обичат да колекционират различни трикове, докато на други им е интересно сами да ги правят (което съвсем не е лоша идея, стига хобито да не стане твърде скъпо). Тъй като много трикове се основават на ма­тематически формули и изкуството на илюзията, въпросно­то хоби е и добър, неакадемичен начин за въвеждането в те­зи умения. Но преди всичко магията е една артистична изява, независимо дали детето изнася шоу за вас, за приятел или пред класа. Социалните аспекти на магията предоставят едни от най-добрите възможности за изучаване уменията на постижението.

Хобитата би трябвало да изпълват децата почти незабав­но с чувство за реализация. Това важи и за вълшебствата. Когато детето овладее един трик, изпитва чувството, че знае нещо, което никой друг не може, а това прибавя нови измерения към представата му за себе си. Вълшебните три­кове могат да варират от „собствени фокуси", които лесно се учат и имат незабавен ефект, до такива, изискващи голя­мо умение, сръчност, добра памет и ловкост на ръцете. И както е с много други хобита, удоволствието е огромно как­то за начинаещия, така и за експерта. Все пак се изискват настойчиви упражнения, докато изиграването започне да изглежда естествено и се научат вълшебните слова, придру­жаващи всеки трик.

Вълшебните магии са страхотно хоби за импулсивните деца. Те изискват пълен синхрон между мислене и действие и развиват чувство за време и избиране на точния момент -неща, които липсват на тези деца. Когато изпълнява даден трик, импулсивното дете се научава да привлича внимание­то по специфичен начин, развивайки остроумна находчи­вост, едновременно заангажираща и развличаща другата личност.

От психологически гледна точка обаче аз наруших ве­ковната традиция на фокусниците, които са се заклели ни­кога да не разкриват тайната на триковете. Но тъй като из­ползвам фокусите, за да помогна на деца с типични социал­ни проблеми, аз им казвам винаги да разкриват тайната в края на всеки трик. Това би спестило на детето неудобство­то, че крие нещо важно от евентуален приятел. По този на­чин тайната се превръща в споделен дар. И знаейки, че нак­рая тайната ще бъде споделена, децата не са толкова нап­регнати и това им помага да изпълнят трика безпогрешно. Казвам на малчуганите винаги да информират публиката: „Ще ви кажа как става, когато свърша." Това поставя пуб­ликата (състояща се от едно или няколко деца) по-скоро в съдействаща, отколкото в неприятелска позиция. Ако три­кът се изпълни несполучливо или другите деца разкрият тайната, фокусникът не губи престиж: нали и без това е щял да разкрие тайната.

КАК ДА УЧАСТВАТЕ В ХОБИТО НА ДЕТЕТО

Използването на хобито за усвояване на социални и емоци­онални умения ще изисква малко по-различна ориентация и степен на участие от ваша страна, особено ако детето ви трудно се съсредоточава, има слаба мотивация или други проблеми, свързани със слаби постижения. Най-напред се уверете, че нивото на хобито е подходящо за детето. Пове­чето деца губят интерес, ако хобито е трудно и прилича на училищна дейност. От друга страна, хоби, в което няма из­вестно предизвикателство, няма шанс да заинтересува дете­то за по-дълго.

Второ, определете специално време за хобито, което ще изучавате с вашето дете. Никога не подценявайте значение­то на времето, което ще прекарате с детето, докато му пре­подавате умения с ЕК. Ако искате от него да научи значе­нието на постоянството н други умения, свързани с работа­та, разумно е да заложите на вашия собствен интерес, на­деждност и напътствие.

Например, ако помагате на вашия малчуган да научи ня­какъв фокус, най-напред трябва вие самите да го научите и след това да му го преподадете, като го поощрявате да тре­нира и фокуса, и представянето му. С по-големи деца може и трябва да отидете до библиотеката и да намерите книга за фокуси, да заемете филм с Хари Худини, да му помогнете да направи специална масичка за фокуси или да му помогнете да изучи света на магическите формули и да ги намери в Интернет.

И накрая това, което е най-важно - стимулирайте търпе­нието и настойчивите усилия на детето с похвали и поощре­ния. Ако то се отегчи или се почувства безсилно, както се случва понякога, предложете петминутна почивка, но след това веднага се върнете на работа. Лесно ще забележите ко­га детето е изтощено и напрегнато. Дайте предложение „да свършваме за днес" или продължете с нещо по-интересно. Децата се раждат упорити н издръжливи и бихте могли да туширате малко тези иначе положителни качества, като ги поглезите малко, щом са преуморени.

Окуражавайте детето да се придържа към своето хоби, дори когато нещо друго е привлякло интереса му или някак­ва страна на хобито е изгубила значението си. За да има ефекта на преподаване на умения с ЕК, едно хоби трябва да продължи поне шест месеца, да се надяваме и много по-дъл­го. Ако отделите време да напътствате детето да си избере хоби и откриете някое, което ще хареса и на двамата, това ще бъде най-доброто уверение за вас, че сте постигнали не­що важно и ще продължите да обучавате детето на ценност­та на постоянните усилия.

Окуражаването на детето да има хоби е само един от многото начини да подчертаете значението на настойчи­востта. Успехът при преподаването на това важно умение с ЕК започва с промяната на вашия начин на мислене, което съвсем не е лесно в една култура, чието внимание е прека­лено погълнато от незабавни разплащания и бързи споразу­мения. Ще трябва да обясните на детето колко е важно да бъде усърдно (има разлика между оправена стая и истински почистена стая), търпеливо при овладяването на трудно за­дание (ако учителят по пиано му е казшт да упражнява гама­та 20 минути, не го спирайте след петата), издръжливо (де­монстрирайте това с физически упражнения -- повечето де­ца изпълняват много от тях) и решително (щом целта е пос­тавена, настоявайте да бъде постигната).

ВАЖНИ ХАРАКТЕРНИ ТОЧКИ С ЕК

• Разбирането на децата за усилията н способностите се променя с възрастта. Оптимистичната нагласа, че успе­хът се постига чрез усилия, може да избледнее през юношеството, когато подрастващите започват да чувст­ват, че онези с по-големи способности винаги ще имат по-голям успех. Можете да компенсирате тази тенден­ция, като научите детето си да цени настойчивите уси­лия заради самото себе си.

• Уменията за разпределяне на времето са важен аспект от емоционалната интелигентност, които ще служат на де­тето през целия живот. И колкото по-рано го научите на тези умения, толкова по-добре.

• Хобито е уникален начин да преподадете цената на уси­лието, защото то включва елементи и на игра, и на труд.