КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ, ЗА ДА ВЪЗПИТАТЕ ДЕЦА С ПО-ДОБРИ МАНИЕРИ

Начинът е да вдигнете летвата на очакванията си по отно­шение на техните маниери. И когато мислите, че сте пови­шили очакванията си достатъчно, отново ги покачете. Помнете, че плувате срещу културното течение с представители като Бийвис и Бат-хед, Хауърд Стьрн и „гантстер-рапърите" от топ-тен класациите на съвременните културни идоли. Не проявявайте търпимост към поведение, лишено от ува­жение, зачитане на другите и изискани маниери, при никак­ви обстоятелства. Никаква прошка.

Ако наистина сте готови да работите по това умение с ЕК с вашето дете, вие също се подложете на теста. Табли­цата по-долу представлява една скала, по която можете да отчетете как другите възприемат маниерите на вашето дете, Направете няколко копия и помолете най-малко пет души да я попълнят - двама родители, леля или чичо, приятел на се­мейството, роден брат или сестра и, разбира се, вашето де­те. След това изчислете резултата. Максималният брой точ­ки е 50, а ако е под 35, трябва да вдигнете червен флаг.

Тест за маниери

Насоки: На празното място напишете името на детето, а оценката — в скобите. Оценките означават:

5 = Винаги

4 = Повечето пъти

З - Понякога

2 = Рядко

1= Никога

( )—---- е точно навреме,

( )—---- е учтив.

( )—----— има добри маниери на масата.

( )—---- се въздържа от отговор.

( )—----— не прекъсва другите.

( )—---- казва „моля" и „благодаря".

( )—---- пише благодарствени картички, след като е получил подарък.

( )—---- е търпелив и чака да му дойде реда.

( )—---- вежлив е при всеки удобен случай (например държи вратата).

( )—---- проявява загриженост и внимание към другите.

Ако детето ви не даде толкова добри резултати, колкото сте очаквали, приемете, че добрите маниери са ценност, из­разяваща се в много специфично поведение, което лесно може да бъде модифицирано.

За начало направете списък със специфични правила, подобни на тези по-долу. Окачете ги на едно или на някол­ко видни места на стената.

1. Поздравявай възрастен човек, като му казваш „Здравей­те" и питаш „Как сте?".

2. Ако те представят на възрастен, когото не познаваш или рядко виждаш, ръкувай се с него като част от поздрава.

3. Винаги казвай „Благодаря", когато някой направи нещо, дори и малко, за теб. Гледай човека в очите и го кажи яс­но, така че той да разбере, че си искрен.

Това са само няколко предложения. Вероятно бихте мог­ли да изброите една дузина специфични правила, подходя­щи за вашето дете, но започнете с три до пет, които ви изг­леждат най-важни. Новите правила се учат най-добре, ако са само три-четири. Веднъж щом наложите добрите мание­ри в дома ви, подчертавайте доброто поведение с похвала и одобрение и порицавайте отрицателните постъпки с неза­бавна забележка и последствия. Когато почувствате, че правилата, окачени на стената, са научени добре, прибавете в списъка още три до пет. При някои деца може да се наложи списъкът да бъде продължен по показания начин, но при друга това може да е достатъчно. Децата са проницателни наблюдатели и повечето от тях искат да доставят удоволст­вие на родителите си. Ако сте наясно с очакванията си и настоятелни в затвърждаването (и очевидно във формира­нето) на тези нови правила, детето ви ще търси възможност да се изяви с новите си добри маниери.

ВАЖНИ ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ С ЕК

• В нашето общество има един национален повик срещу загубата на цивилизовано поведение и отношението на вашите деца към другите се преценява всеки ден.

• Добрите маниери са едно от най-лесните за научаване умения с ЕК и все пак могат да имат силен ефект върху социалния успех на детето по-късно.

ЧАСТ 6

Личната мотивация и умението да постигаш целите си
Хората с лична мотивация имат желанието и во­лята да посрещат препятствията и да ги преодо­ляват. За много хора личната мотивация е едноз­начна с усилен труд, а усиленият труд води до ус­пех и собствено удовлетворение.

Американското възвеличаване на личната моти­вация и нравственост в труда най-напред е било формирано от пуританите и други религиозни гру­пи, които идват по нашите брегове през XV и XVI в. Те са вярвали, че усиленият труд и саможертвата на земята са пътят към пълен покой в небесния рай. По-късно обширните граници на Америка прив­лекли мъже и жени с по-земни амбиции.. Те видели в нашата страна средство за постигане на богатст­во и положение, което не били в състояние да нап­равят в родината си. Въпреки че мотивите на те­зи нови заселници били много различни, решител­ността и самоувереността определят пионерския им дух.

Индустриалната революция обаче постави лич­ната мотивация начело в класацията на американските добродетели. Повеждайки света със своите открития и технологични изобретения, американците започват да благоговеят пред машините, ко­ито са създали. Трудът на десетки мъЖе е заместен от тези изделия от чугун и стомана, нитове и бол­тове, парни двигатели и зъбни механизми, които не спират работата дори за едно кафе.

Но колкото и усилено и настойчиво да работе­ли машините, на тях все пак им липсвала емоцио­налната страна на успеха - сърцето, страстта и смелостта да преодоляват препятствията - или това, което свързваме с великите постиЖения.

Емоционалната страна на постиженията ни носи истинско удовлетворение, дори повече от самите постижения. Никой не въплъщава нашия емоциона­лен идеал за лична мотивация толкова добре, кол­кото хората, преодолели необикновени труднос­ти, за да достигнат удивителното равнище на ед­но постижение. Има много примери за физически недъгави хора, които са постигнали изключителни успехи и са достигнали апогея на нашия социален ред - статута на знаменитост. Ето например Ажим Абът, питчър в отбора на Калифорния Ейнджълс, който на петгодишна възраст захвърля про­тезата на дясната си ръка, но изпъква блестящо в гимназията по баскетбол, футбол и бейзбол. Или Том Аемпси, който, въпреки че е роден без дясна ръ­ка и е само с половин десен крак, счупи всички ре­корди, вкарвайки гол от 63 метра за Ню Орлиънс Сейнтс. И, разбира се, прочутите певци Рей Чарлс, Стиви Уондър и Марли Матлийн, които никога не позволиха физическият им недъг да бъде техен па­сив.

Много други известни хора са преодолели по-малко забележими, но също толкова сериозни проб­леми в учението или ранни неуспехи в училище. По­вечето хора знаят, че Алберт Айнщайн е имал проблеми в началното училище, включително и с математиката. Списъкът може да бъде продължен със световноизвестните атлети Брус Аженър и Маджик Джонсън, актьорите Шер и Том Крус, лека­рят Харви Къшинг (който пръв експериментира мозъчна хирургия), държавниците Уинстън Чърчил и Нелсън Рокфелър, който се затруднявал да чете ре­чите си и трябвало да ги наизустява, преди да гово­ри пред публика.

Как тези и още много други хора са станали толкова силно мотивирани, за да надхвърлят всич­ки очаквания? Как може да научите детето си на същите тези умения, които да му донесат еднов­ременно и успех, и лично удовлетворение? Ние можем да отговорим на тези въпроси, като разберем личната мотивация от еволюционна гледна точка.

Както повечето други умения с ЕК, основните еле­менти на мотивацията да изучим и да овладеем за­обикалящия ни свят е част от генетичното ни наследство. Още от първите моменти на живота си бебето проявява любопитство към света и се стреми да го разбере. Ако поставите показалеца си в неговата длан, то ще го сграбчи. Ако го изправи­те, очите му ще се ококорят като на кукла и ще започне да се оглежда. Ако наклоните тялото му напред през едната си ръка с крачета, здраво стъ­пили на леглото, ще прояви рефлекс за ходене. Де­тето се ражда с желанието да овладее заобикаля­щата го среда - да се претъркулва, да се изправя, да стои право, да върви и да говори. И то неотклон­но ще преследва тези цели.

С много американски деца обаче се случва нещо към седмата -осмата година, когато училищните занимания стабат по-трудни. Като че ли губят же­ланието си да учат и да откриват. Дори могат да станат прекалено загрижени за преценката на дру­гите, веднъж щом ги е напуснала естествената им увереност в себе си. Родители и преподаватели си задават въпроса защо много от децата започват да учат с охота, а по-късно се задоволяват с малко, когато светът им предлага толкова много. До­ри и учениците осъзнават, че липсата на лична мо­тивация е важна причина за някои от най-сериозни­те проблеми в училищата днес. На събрание на На­ционалната асоциация на ученическите съвети през 1996 г. гласуването показа, че пристрастяването към наркотиците и алкохола е най-главният проб­лем, но повечето делегати вярваха, че злоупотре­бата с тези вещества всъщност е резултат от общата апатия.

Вече над 10 години научните работници размиш­ляват защо някои хора имат лична мотивация за високи постижения, а други не. Те предлагат някои конкретни отговори, които съм разяснил в следва­щите три глави. Тези отговори попадат под общи­те принципи за:

]. Детето да бъде научено да очаква успех.

2 Осигуряване на най-добри възможности на де­тето да овладее света.

3. Образованието да бъде съобразено с интереси­те на детето и неговия начин на учене.

4. Детето да бъде научено да цени настойчивите усилия.

5 Детето да бъде научено колко е важно да пос­реща и преодолява неуспехите.

В училище Линкълн за първи път имал възможност да види деца от други семейства и да противо­постави своя ум и съобразителност на другите. По-висок от повечето си съученици, той носел шапка от миеща мечка и панталони от овнешка кожа, които винаги били толкова къси, че както си спомня един негов съученик, „се виждали 15-20 см от голия крак на Линкълн". Неосъзнаващ стран­ния си вид, той често събирал около себе си други ученици, пускал шеги, разказвал истории и правел планове. Още от самото начало Линкьлн заемал ролята на водач. Съучениците му се възхищавали на неговото умение да разказва забавни истории и да говори в рими и се наслаждавали на първите му опити да говори пред публика. В очите им той очевидно е бил изключителен, а напускайки учили­ще, вече е притежавал увереността на човек, който не познава някой, равен му по интелект.

Дейвид Хърбърт Доналд

Линкълн

Деца с лична мотивация очакват, че ще успеят, и нямат никакви проблеми, когато си поставят високи цели. Немо­тивираните деца очакват само ограничен успех и според психолога Мартин Конингтън поставят целите си на „въз­можно най-ниско ниво на постижение, което една личност би постигнала, без да проявява прекомерни усилия". Дете, което си внушава, че е „четворкаджия" и не може да получава по-високи оценки, съзнателно или несъзнателно на­сочва усилията си към посредственост, независимо от инте­лектуалния си потенциал.

В едно проучване с цел да се установи защо американс­ките ученици се представят под средното международно ни­во на тестовете по математика и други предмети, сравнени с най-добрите ученици от Япония и Хонг Конг, Харълд Стивънсън и Шиниънг Лий интервюирани почти 1500 ученици от първи и от пети клас и техните майки. Те открили, че де­цата от тези три националности не се различават в интелек­туалните си възможности - по-скоро имало значителна раз­лика в интересите и очакванията на родителите им. Японс­ките и китайските майки имали по-високи очаквания за де­цата си и подчертавали значението на образованието във всекидневния им живот, след което децата осъществявали тези очаквания в училище. Азиатските майки, освен че има­ли по-високи академични стандарти, имали и по-реални представи от американските майки за академичните, позна­вателните и личните характеристики на децата си. Те под­чертавали значението на усиления труд повече от американ­ците, които поставяли ударение на вътрешните способнос­ти на децата. Повечето американски семейства имат големи очаквания за децата си, но очевидно това не е достатъчно. Очакванията означават твърде малко, ако не са подкрепени от един родителски подход, който цени учението. Като вяр­ваме, че желанията наистина се сбъдват, ние често разчитаме само на това, да стимулираме малките да изградят свое­то самомнение. („Това е най-невероятната рисунка, която съм виждал!") Но прекомерните хвалби имат обратен ефект. Когато хвалим безразборно всичко, което правят де­цата, те не се научават да преценяват реално възможности­те си. Ето защо са по-склонни към разочарование, когато са поставени в съревноваваща се училищна среда.

Когато сме сериозни по отношение на желанието ни де­цата ни да успеят, ние даваме израз на това както с дейст­вия, така и с думи, които на свой ред се отразяват върху изискванията на културата и най-вече в училищата. В Япо­ния например децата ходят на училище шейсет дни повече на година, отколкото в Америка (една трета повече учебни дни) и имат средно по четири часа домашни на ден, а в Аме­рика - четири часа на седмица. И въпреки че говорим за по-дълги учебни години и по-високи стандарти в Америка, изискванията общо взето са останали същите. Всъщност намаляло е времето, което прекарваме с децата си.

Следващият контролен списък е за начините, с които мо­же да убедите децата си в значението на образованието. Преценете колко от тези дейности вече практикувате и кол­ко още може да внедрите.

Дейности, разкриващи как родителите преподават стойността на учението

___ Определете време за четене всяка вечер, през което всеки от семейството си чете нещо.

___ Редовно играйте с децата игри, които поощряват словесните и умствените умения.

___ Поощрявайте децата да четат вестници и обсъждайте текущите събития.

___ Всяка вечер провеждайте дискусии върху това, което са научили децата в училище, и помислете как може да доразвиете разглежданите теми.

----- Планирайте редовни посещения, както и семейни ваканции, включващи музеи, библиотеки и исторически забележителности.

-— Домашните да имат първостепенно значение (пре­ди гледане на телевизия или други развлечения).

—— Абонирайте децата за списания.

----- Заведете децата до вашето работно място или до други интересни за тях служебни места.

----- Продължете обучението на децата през лятото чрез специални лагери, библиотечни програми или наблюдавани проекти.

Според психолога Мартин Селиман можем най-добре да разкрием нашите очаквания, като осигурим на децата си възможности за овладяване на заобикалящата ги среда. Всеки път трябва да изискваме от тях сами да потърсят от­говор, вместо да им го даваме наготово, или да им подска­жем начин сами да спечелят пари за ново колело, вместо просто да им кажем да почакат до следващия рожден ден или празник - по този начин им изпращаме посланието, че могат да разчитат на личната си инициатива.

Като се базира на свои широки проучвания, Селиман от­крива симптомите на една заучена безпомощност, при коя­то и животните, и хората могат да станат немотивирани и дори депресирани, когато всяко тяхно действие е обречено на неуспех. Селиман е убеден, че ако децата се научат да ов­ладяват заобикалящата ги среда - например чрез търсене на собствени решения или чрез спестяване за заслужено спе­челен велосипед - така се усилва тяхната вяра в собствени­те им сили. Те научават, че определени техни действия мо­гат да доведат до предсказуем изход, а пътят към успеха е изграден от собствените им решения и настойчивост.

Много родители смятат погрешно, че да се изгради у де­цата опит да овладяват заобикалящата ги среда е сходно с ус­вояването на нови умения. Такава представа може да доведе децата им до лудешко препускане в извънучебни дейности -от уроци по пиано през тренировки по футбол до уроци по карате, - като често те имат чувството, че са контролирани от разписанието на тези дейности. Парадоксално е, че този трескав бяг може да попречи на децата да овладеят уменията за постигане на целите. Чувството, че си ръководен от външ­ни фактори, води често до липса на мотивация.

Като психологическа концепция овладяването на заоби­калящата среда е свързано с едно вътрешно чувство за кон­трол - способността да разбираш, да се интегрираш и да от­кликваш ефективно в собствената си среда. Чувството, че нещата са под контрол, е важен фактор за личната мотивация и е една от отличителните черти на личности с високи постижения.

За да внушим на децата този вътрешен контрол, е важно да им предоставим възможността сами да си поставят цели­те. При един експеримент с цел да се подобрят оценките по математика на петокласници с ниски постижения, ученици­те били запитани предварително какъв процент от задачите в теста биха могли да решат правилно. На учениците било платено с фиктивни пари от играта „Монополи", като кри­терий за възнаграждението била точността на техните пред­виждания - те загубили или спечелили в зависимост от то­ва, колко близо са били до собствените си очаквания, а не заради самите постижения. Вследствие на този осъзнат кон­трол потиженията им през учебната година нараснали с три нива, тъй като започнали да разбират, че най-сигурният на­чин да осъществят собствените си очаквания е да подготвят уроците и домашните си.

Първо, за да помогнете на детето си да развие чувството за овладяване и осъзнат контрол, което ще доведе до засилва­не на инициативата и самонасочване, очаквайте от него да дава все повече от себе си. Все по-нарастващата тенденция е американските родители от средната класа да дават на де­цата си повече и да изискват от тях все по-малко, но това няма да помогне ва децата да се научат на лична мотивация и целенасоченост.

На второ място, преосмислете как възнаграждавате де­цата (с похвала или други средства) за неща, които извърш­ват доброволно. По едно време на родителите бе казано, че постоянните похвали и внимание ще помогнат на децата да придобият високо самомнение, но всъщност вярно е обрат­ното. Дали в училище или у дома, когато децата постоянно се даряват с внимание или пооощрение (точки, чипс, звез­дички, почерпки) за работа, която и без това вършат с удоволствие, те започват да си мислят, че учението е начин да печелиш награди. Въпреки че похвалите и наградите имат своето място за мотивиране на децата да правят неща, кои­то са трудни за тях, възнаграждението е безмислено, ако е прекалено. Разчитайте на поощрителни подаръци само ко­гато е абсолютно наложително.

Самооценяването е друг начин да повишите чувството за контрол на вашите деца върху постиженията им в учи­лищната работа и да подобрите мотивацията им. Когато на учениците се даде възможност сами да оценят своята рабо­та и накрая се вземе средната оценка между тяхната и оцен­ката на учителя, се повишава загрижеността им за това, как­во мислят другите за тях. Този принцип е валиден и във ва­шия дом. Вместо да проверявате домашната работа или об­щия успех на детето, накарайте го само да се оцени по пе­тобалната система - като едно е слаб, а пет - нещо над ва­шите очаквания. Кажете на детето, че и вие ще оцените не­говото изпълнение, а след това ще сравните двете оценки. Обяснете, че за да бъде приета задачата, то трябва да полу­чи минимум оценка три от вас. Вероятно с изненада ще ус­тановите, че децата ви не само бързат да изпълнят зададе­ната работа, която и те ще оценяват, но и проявяват много повече съзнание при изпълнението.

И още един начин да повишите съзнателния контрол на детето е да го научите само да си поставя цели и само да ръ­ководи постигането им. Например да предположим, че в по­неделник учителят възлага на Ерик да направи литературно съчинение за петък. Вместо да разчитате, че Ерик сам ще си начертае план за изпълнение (което със сигурност означава, че съчинението ще бъде писано късно в четвъртък вечер) или вие сами да направлявате изпълнението (което с нищо няма да допринесе за неговата самодисциплина), бихте могли да го научите всеки ден да си посгавя цел след цел и сам да ги нап­равлява. Способността да се раздели една трудна задача на по-изпълними и по-малки стъпки е важно средство да се уп­равлява времето, с което разполагаме, и метод, който помага на много хора да бъдат постоянно мотивирани. Освен това по този начин се улеснява изпълнението на трудни задачи. Например в началото на моята кариера като психолог бях дирек­тор на училище за силно увредени деца - включително глухи, слепи и със забавено умствено развитие, вследствие на епи­демия от рубеола през 60-те години. Прилагайки принципа на разделянето на трудните задачи на по-малки и по-изпълними стъпки, нашият професионален екип успя да обучи тези деца да изпълняват такива задачи, за които никой не би помислил, че са възможни, включително сглобяване на електронни таб­ла за сателити на НАСА. Открихме, че много трудни задачи ставаха изпълними само ако бъдат разделени на малки подс-тъгаси. Деца, за които по-рано се бяха грижили като за бебе­та, се научиха сами да се обличат, сами да поддържат лична­та си хигиена и дори да си оправят леглата. Оправянето на ед­но легло се състоеше от над двеста спомагателни стъпки, но веднъж щом ги научеха, вече можеха да си оправят леглата с твърде малко чужда помощ.

Картата за „постижения стъпка по стъпка" е съставена, за да помогне на децата да раздробяват възложената задача на подстъпки, да разпределят правилно времето за всяка стъпка и да направляват прогреса, завършвайки всяка стъп­ка. Ако децата са под десет години, вероятно вие ще трябва да попълните картата им, но въпреки това е необходимо да ги накарате да участват в процеса. Използването на тази карта за ново или трудно задание ще бъде важна съставна част от приучването на вашето дете на навици в училището и професията за цял живот.

Напишете заданието по-долу:

Разделете заданието на логически последователни подстъпки.

Планирайте колко дълго ще продължи всяка подстъпка и кога ще бъде завършена

Накарайте детето да отчете всяка подстъпкс, когато тя е изпълнена.

Подстъпки	Колко дълго ще продължи всяка?	Изпълнена

НАПРАВЕТЕ ОБРАЗОВАНИЕТО СЪОТВЕТСТВАЩО НА ИНТЕРЕСИТЕ И НАЧИНА НА УЧЕНЕ НА ВАШЕТО ДЕТЕ

Единайсетгодишният Дейвид бе смятан за умен, но не­мотивиран ученик. Фактът, че единият от родителите му беше училищен съветник, а другият - професор по английски език в местния колеж, правеше липсата на ентусиазъм в училище още по-очевидна. Не че Дейвид имаше нещо против четенето, всъщност то беше едно от най-големите му удоволствия. Искаше да чете само това, което му е интересно, а то обикно­вено не съвпадаше с поставената от учителя задача. Дейвид жадно поглъщаше книги за Втората световна война, за бейзбол, за геология и всякакъв вид научна фантастика. Повечето от приятелите му бяха смятани за „тройкаджии", но учителите чувстваха, че те могат повече - преценка, основаваща се отчасти на порази­телните им познания в областта на спорта.

Родителите на Дейвид обясняваха на училищния ръководител как той и неговите приятели прекарват времето, произнасяйки името на всеки играч от На­ционалната и Американската бейзболна лига, посто­вете, които заемаха, и техните най-добри постиже­ния. Но никой от тях не знаеше датата на подписване на Магна Харта - първият въпрос от междусрочняя изпит по история, за който бяха учили три седмици.

Всички деца (и възрастни) учат с по-голяма готовност, когато възприемат заданието като съответстващо на техния живот. Преподавателите и особено онези, които преподават в райони с малцинства, от дълго време критикуват стандар­тните училищни програми точно поради тази причина, като се питат, защо децата да бъдат мотивирани да стоят и учат в училище, ако не могат да свържат това, което учат, с ежедневните си житейски проблеми. Основно предписание за емоционалната интелигентност е, че съдържанието на преподаваното определя дали то въобще се възприема.

Например едно социологическо проучване, проведено от Гофри Сакс с безпризорни деца, живеещи в градските покрайнини на Бразилия, подчертава какво могат да пости­гат депата, когато задачата има значение. Сакс интервюи-рал много бедни деца. чието оценяване зависело от това, да­ли са способни да продават бонбони по улиците, за да при-^Г!йчелят нари за най-кеобходимото. Гой открил, че макар да не ходели на училище, тези деца създали собствена, основа­на на интуицията аритметична система, която км позволявала да извършват сложни изчисления, за да купят бонбони на едро и след това да ги препродадат на пазарната цена на де­ня, като изчисляват и бразилската инфлация, надхвърляща 250% на година.

Докато малко хора защитават изоставянето на основна­та програма само защото не изглежда подходяща за много деца, съществува вълна от критика за начина, по който се преподава на децата. Харвардският професор Хауърд Гард-нър е един от по-изявените критици на училищата за това, че все още разчитат на педагогически теории от XIX в. Гар-днър теоретизира, че както показват тестовете за КИ, няма един общ фактор за интелигентност, но поне седем вида оп­ределят как хората учат и представят словесен, логическо-математически, пространствен, музикален, кинетичен, вът-реличностен и междуличностен интелект. Той посочва, че в един вид интелект децата притежават по-малка вродена спо­собност, а в друг - по-голяма. Независимо как учат децата, повечето училища в действителност обучават, използвайки само първите два вида - словесен и логическо-математически.

Изглежда, теорията на Гарднър за многостранната инте­лигентност е съотносима с „алтернативните" програми, съставени за немотивирани ученици, които биха изпаднали от редовните училищни програми. В програмите, които се разпространяват из цялата страна като част от образовател­на спасителна мрежа, стандартният академичен план се пре­подава с прилагане на всичките седем интелекта.

Програмата, създаваща възможности за реконструкция на образованието /СВРО/, сега част от Алтернативната учебна програма в гимназията в Дариен, Кънектикът, служи за пример как теорията за всестранната интелигентност мо­же да се приложи чрез специализирани ученически проекти. При изучаване на урок за Втората световна война девет ученици от програмата на Сюзън Доран превърнали клас­ната стая в кафене от 40-те, изпълнено с произведения на изкуството, разкриващи теми от войната. Ръководен от ня­колко музикално надарени ученици, класът написал песни, отразяващи настроенията около събитията преди и по време на войната. Кулминацията на проекта достигнала в едно следобедно представление, когато преподавателите на учи­лището били поканени да пият кафе и да „се вживеят" в про­екта. Те били поздравени и обслужени от учениците, които възхвалявали техните социални умения.

Моделът за всестранна интелигентност акцентира на уместността на учението и на неговото поднасяне чрез про­екти, обществени начинания, групово учене с деца от раз­лични възрасти и гостуващи наставници. В училища из ця­лата страна подобни програми са използвани, за да се за­държат учениците в училище и максимално да се разгърнат техните възможности. Но в по-голямата си част тези твор­чески модели на образование са ограничени за сравнително малък брой ученици - само за онези, които ще имат полза от тях, и няма вероятност това да се промени. Но все пак от­делни учители и, разбира се, родители могат да се учат от тези програми и да прилагат поне някои от техните принци­пи, за да се помогне на ученици с ниски постижения. Най-голямата полза от експерименталните учебни програми е, че децата стават мотивирани, когато материалът допада на интелекта им и изостря и удовлетворява любопитството им. За това пък е необходимо да се задават достатъчно сложни задачи, така че резултатите не винаги да бъдат сигурни. За­дачите трябва да съчетават елементи на игра, изненада и въ­ображение.