Столицата няма нужда да расте

Столицата няма нужда да расте

10.01.2011 г., в. Строителство имоти

- Арх. Леонидов, не са ли твърде малко архитектите в Столичния общински съвет, които решават проблемите на София?

- В момента такъв съм само аз. Липсват дори строителни инженери. Преди години в съвета имаше повече колеги архитекти. Много неприятна ситуация, защото когато има хора, с които говориш на един език, има кой да те разбере. Някои неща в професията се учат години наред и е много трудно да се обяснят на човек, който се занимава със счетоводство, медицина или нещо друго. Не винаги мога да повлияя на комисията да вземе правилното според мен решение.

- Приоритетните области остават кръстовищата на две нива и реконструкцията на канализацията. Строителството на естакадите трябва да започне тази година. Трябва да се реши и бъдещето на огромната територия на „Кремиковци“, която може да помогне много на града, като го финансира индиректно.

Време е да се помисли и за изграждането на нов стадион в София, който да отговаря на европейските норми. Съществува възможност той да се построи зад летището.

Недопустимо е, че столицата няма площад, където хората да се събират, както е във всички европейски столици. Време е да се оправят площад „Славейков“ и пространството около него. Площад „Батенберг“ също трябва да се освободи от паркиралите коли и да се свърже с близката градинка. Тази година трябва да започне и изграждането на парк „Възраждане“.

- В момента се строи паркинг при бъдещата метростанция на бул. „Цариградско шосе“. Търсим и възможност за публично-частно партньорство за подземен гараж в кв. „Младост“. Съществуват много други проекти за паркинги, но все още се спори дали да има такива съоръжения в центъра на града.

- София е европейска столица, но за разлика от другите градове няма пари. Бюджетът й се разпределя за решаването на най-належащите проблеми. Градът има нужда от много неща. Например да се оправят настилките по улиците и тротоарите. За това обаче са необходими около 7 млрд. лв., а те не могат да се осигурят при годишен бюджет от 1 млрд. лева.

На второ място, трябва да се реставрират олющените фасади на сградите в центъра. Такива не може да се видят в чужбина, защото там има строги закони. Когато живееш в историческия център и не можеш да си поддържаш сградата, общината те обезщетява и се преместваш в друг квартал. В България обаче няма подобно законодателство.

София има всички основания да прилича на европейски град, но не се използва възможността тя да се експонира по подходящ начин. Преди години бе изготвен мащабен проект за реконструкцията за градския център, който така и не се осъществи. Идеята бе да се експонира много напористо тази зона, която може да бъде туристически атрактивна. Да се оправят улиците, настилките, кварталите, сградите, фасадите, за да привличат интереса на туристите. Това обаче не се случи.

- Не само. Липсата на пари е реална ситуация, тя не е оправдание. Но и с малко средства може да се постигне доста. Например като се използват възможностите на публично-частното партньорство или като се кандидатства за финансиране по европейските фондове. До голяма степен липсата на добра комуникация между институциите е причината нещата да не вървят.

София има и странна управленска структура. Тук главният архитект се занимава основно с чисто технически процедури и подписване на документи. От административни задължения не му остава време за творческа работа. В Париж например администрирането е задължение само на кмета. За развитието и поддръжката на града се грижи комисия от 100 души, в която участват архитекти, инженери, футуролози, писатели и много други експерти.

Според мен трябва да се промени и структурата на общинските ни комисии, тъй като тя отговаря на нуждите отпреди 20 години. Например жилищната политика трябва да се обособи в отделна комисия, която да се занимава само с този сериозен проблем.

- Всъщност това е единственото свободно място. Развитието на север е една алтернатива, която може да се осъществи, ако някога градът има нужда от нея. На практика обаче в момента нямаме необходимост от такова разрастване. София има резерв за увеличение с няколкостотин хиляди души, без да е необходимо да се развива нито на височина, нито на ширина. Това е така, защото 30% от жилищата в централната градска част например са незаети. Още толкова от апартаментите пък са преустроени в офиси. Оказва се, че само 30% от домовете в центъра са обитавани. Това е един огромен резерв. От друга страна, наблюдава се постепенна промяна в предназначението на центъра от зона за обитаване в административна и бизнес територия. Този проблем трябва да намери своето решение, но затова са необходими управленска воля и законодателни инициативи.

В София има и десетки хиляди непродадени апартаменти, чиито сгради все още стоят на Акт 15.

Общината има огромен интерес тези жилища да се узаконят, но не може да принуди собствениците, защото законът не предвижда точен срок между издаването на двата акта.

- В момента за първи път се опитваме да предприемем действия по въпроса. Доста от блоковете, които имат само Акт 15, са обитаеми години наред, но собствениците не плащат данъци и такса смет, въпреки че произвеждат отпадъци, както всяко семейство. Нещо повече - „Топлофикация“, „Електроснабдяване“ и ВиК ги включват към мрежите си и те имат всички условия за живот. Ще предприемем масови проверки на сградите. На тези от тях, които се обитават, ще се прекратява захранването. Собствениците ще бъдат изправени пред две алтернативи - да се изнесат от жилището или да получат Акт 16 и да започнат да плащат данъци.

- Не. Но още при изработването му бе допусната грешка, защото той бе направен изключително подробен. Този факт и огромното количество информация не са в негов интерес. Всъщност планът представлява една концепция за развитието на града, показана в зони с техните параметри. Той трябваше да се управлява от Рамковата програма за развитие на София, която не е направена вече четири години. В този период трябваше да се изготвят и редица специализирани програми за развитие на територията, които да включват конкретните етапи на реализация и възможностите за финансиране. Едва след това трябваше да се премине към изработването на подробните устройствени планове. Този етап на програмиране обаче бе пропуснат, като липсваха последователност и йерархия в планирането. В резултат подробните устройствени планове се оказаха доста уязвими.

- 2011-а няма да бъде по-добра от отминалата. Архитектите следват инвестиционния процес. Ако няма капиталовложения в голямото строителство, няма и проектиране. Кризата продължава най-дълго в архитектурния бранш. Това е така, защото ние първи я усещаме, когато работата ни спира. Проектите ни залежават и евентуално след време инвеститорите започват да ги реализират. Едва след това, на доста по-късен етап, ние отново се включваме в строително-инвестиционния процес. Според мен 2011 г. няма да бъде по-добра, да не кажа, че ще е по-зле.