Самоутвърждаване Тази потребност съществува у всеки човек на всяко равнище от неговото еволюционно развитие и претърпява силни промени в този процес. Истинският смисъл на самоутвърждаването се крие в това, че то се явява признак на еволюционно развитие на дадения човек. Но в случаите, когато липсва еволюционен растеж и съответно потребността от самоутвръждаване не се задоволява, подсъзнанието трансформира тази потребност в различни по-низши форми. В такива случаи подсъзнанието, съобразно характера и равнището на развитие на човека, формира чрез лъжливи начини самоутвърждаване в диапазона от утвърждаване на совята болест /или съдба/ като най-тежката в света, та чак до истеричен алтруизъм. И в целия този диапазон това лъжливо самоутвърждаване става за сметка на другите, така че самият термин "самоутвърждаване" е добил отрицателен смисъл.
Но тук се налага една уговорка. Епитетът "лъжлив", употребен по-горе, не е съвсем сполучлив. Подсъзнанието просто върши онова, което може, трансформирайки потребността в самоутвърждаване така, че тя да отговаря на равнището наличността. И меланхоличната грозно-вата млада жена има егоистичното желание да надмине своите приятелки в нещо, тъй като всичко е по-добро от пълната меланхолия и безделие. В действителност лъжливото самоутвърждаване се проявява не когато човек се утвърждава за сметка на другите /в една или друга степен това е неизбежно/, а в ситуации, когато човек чувства, че е способен на повече, но се стреми да получи максимума от онова, което му е достъпно. И то без да прилага допълнителни усилия за усъвършенствуване на своите представи и ценности.
Типичен пример е кокетството. Млада жена в даден момент открива, че нейната власт над света силно се е увеличила и представителите на мъжкия пол се оказват под нейно влияние. Тя търси тяхното общество, те я обграждат с внимание и тя все повече усеща властта си над тях. Това усещане е твърде приятно и доставя чувство за силно самоутвърждаване. Наистина, обичайната рационализация, приписваща тази внезапно възникнала власт на личните достойнства на младата жена /красива външност, светъл характер и прочие/, е далеч от истината. Но това напълно устройва жената. /В крайна сметка, протича важен момент от духовния живот на нашата героиня: тя е установила връзка със световното женско начало ин./ Сега младата жена се вълнува главно от два въпроса: колко далеч се простира нейната власт и какво трябва да направи, за да я увеличи?
На първия въпрос отговор ще даде животът, и този отговор няма да е приятен, тъй като всяка граница би я огорчила. Отговорът на втория въпрос е сложен и нееднозначен. Само изкуството на кокетството може да му отговори. Но то няма да даде отговор на въпроса как да се разпорежда младата жена със своята власт над мъжете, макар че именно този отговор определя истинското равнище на самоутвърждаване на тази жена, сдобила се вече с власт. За кокетката такъв проблем не съществува. Тя се интересува само едно -как да получи власт и как да я удържи колкото е възможно по-дълго. Но жена, получила власт над мъжете, може не само да извлича различни блага: тя може и да ги промени духовно. Именно в това се състои истинското самоутвърждаване.