Карма и подсъзнание
Висшето равнище на самоутвърждаване
Изтегляне 0.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Лъжливи потребности
| Висшето равнище на самоутвърждаване е установяване на контакт със своя дух, който единствен има достатъчно основание за утвърждаване на себе си, доколкото се явява, съгласно Веданта, Световен Дух.
Стремежът към самоутвърждаване е най-ярката демонстрация на желанието на духа да изяви себе си пред човека. " Аз сам!" - казва двегодишното хлапе, но какво стои зад тези думи? " Аз съм всемогъщ!" - казва духът. 'Аз искам да съм добър!" - казва тригодишното дете и то говори така, не само за да се хареса на своите родители. "Да бъда добър" в неговата уста означава да бъде в хармония с неосъзнатия вътрешен идеал, формиран от духа. "Аз искам добре да се уча" — казва десетгодишното дете; "искам да стана честен човек" — мисли шестнадесетгодишният юноша; "ще работя добросъвестно"— разсъждава двадесетгодишният млад мъж. Всичко това е рационализация /създадена не без участие на обществото/ от този интуитивен идеал, който всъщност е духът. Лъжливи потребности Съществуват потребности, формирани не от духа, а от съзнанието и от средата. Тях можем смело да наречем лъжливи. Ще разгледаме две от тях: потребността от удоволствия и потребността от щастие. Удоволстивето има една-единствена функция: то служи като индикатор за качеството на задоволените потребности. И заедно с отмирането на дадена потребност свършва и специфичното за нея удоволствие, без да принася вреда за човека. Навикът към удоволствия от всякакъв тип е лъжлива, изкуствено създадена програма, която силно изкривява ритъма на енергийния живот на човека. Що се отнася до щастието, човек съвсем не е създаден за него. Щастието е духовна категория, а не емоционална, и доколкото емоционалният живот е вторичен по отношение на духовния, то щастието не може да бъде емоционално състояние или негово следствие. Щастието представялава сладкиш, който духът дава в онзи случай, когато човек върви по истинския път. То не е нито ментално, нито емоционално, а духовно състояние, при което човек същностно, дълбоко вътре в себе си, усеща подкрепата на своя дух. И човек може да се сдобие с щастие само за кратък времеви отрязък, тъй като неуморимият дух създава нови потребности, нови напрежения и нови изпитания във външния свят. Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|