Карма и подсъзнание
Потребностите и съзнанието
Изтегляне 0.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Желанието винаги съдържа в себе си тайна.
- Скромността понякога се явя ва като признак на стеснено съзнание.
| Потребностите и съзнанието
Отношението на човека към удоволствията е дълбоко пристрастно и би било твърде удивително, ако той би могъл обективно и правилно да се отнася към тях. Именно затова то не се случва в действителност. Същото се отнася и за потребностите. Правилното поведение по отношение на потребностите е следното: към тях трябва да се отнасяме като към камшик, задоволявайки ги в необходимата степен, без да се вторачваме и фиксираме върху тях, но осъзнавайки ги като признак за правилно придвижване напред. Ако липсват удоволствия, значи потребността не е задоволена или по някакъв начин е изкривена. Но това не е всичко. Потребностите се стараят да предугаждат стремежите на духа и да действуват в съответствие с тях. Защото потребностите са камшик, заставящ човека да се движи в определена посока. И ако тази посока бъде отгатната, камшикът става излишен, и потребностите умират от собствената си смърт. Затова е важно да се осъзнае дадена потребност и нейният духовен смисъл. След това е необходимо да се ориентираме какво да правим с потребностите, които не можем да задоволим в даден момент. По принцип съществува богат асортимент от действия, които човек съзнателно или подсъзнателно може да извърши с цел да трансформира незадоволени потребности. Добре известни са такива методи като подтискане, съпроводено с изтласкване в подсъзнанието и с регресия. Това е едно от най-ужасните зрелища. По-нататък идват сублимацията и компенсацията. Ще се спрем на последната. Компенсацията представлява опит да се прилепи до незадоволимото в момента желание друго желание, което е възможно да бъде удовлетворено. С други думи - да заменим един вид удовлетворение с друг вид. Това е опит с негодни средства да се реши проблема. Негодни, тъй като напрежението, създадено от потребността и възникналото от нея желание, не може да бъде напълно снето чрез изпълнение на друго желание. Тоест, без да се измени самата програма-потребност така, че ние залъгваме съзнанието, но не и подсъзнанието. За разлика от случая с компенсацията, при сублимация се пораждат други желания. Съзнанието притежава способност за изкуствено слепване на различни програми на подсъзнанието, които нямат такова предназначение. Ще се спрем върху няколко от тях. Човек, който не одобрява тези или онези свои потребности, смятайки ги за "низки", но без да е способен да ги подтисне, може да прикрепи към удоволствието от изпълнение на "осъдителното" желание друга програма, която ще отравя това удоволствие с угризения и натяквания. Огромен е броят на невротиците, които съществуват с такава постоянна нелюбов към себе си и към своите "низки" прояви. Но тази психическа отрова трови самия човек и няма никакви други функции. Другата идея се заключава в това, че човек се привързва към определен вид удоволствия, тоест формира в себе си програма-потребност към удоволствия от даден тип. Но тази потребност е лъжлива. Ето още една лъжлива "спойка" - насилственото формиране на емоционални реакции от типа: "това е хубаво - аз ще се радвам", или "това е лошо - аз ще се огорчавам". Човек обикновено не е в състояние да оценява обективно едно или друго събитие. Той не е в състояние да го види през погледа на Световния дух, от гледна точка на ролята на това събитие в еволюционния процес и да предвиди всички кармични последици. И съответно събитието само по себе си не предизвиква у него оценките "добро - лошо" и съответните емоционални реакции на радост или огорчение. Такива оценки възникват само при същностна включеност на човека в събитието. Във всички останали случаи такива реакции липсват, и това не е признак за безнравственост на човека. Ако той се опитва постоянно да оценява всички събития и съответно да реагира, създава се неадекватна програма за рационализация. Насилвайки самия себе си, човек реагира с изкуствени емоционални реакции. И още една лъжлива "слепена" програма на подсъзнанието - рационализация на своите потребности " до дупка". Човек никога не знае и не може да знае какво иска. Не би могло да бъде другояче: потребностите задават насоката на дейността /вътрешна или външна/, но не и резултатът от тази дейност. В заключение още веднъж ще подчертая, че напрежението и удоволствието, съпътствуващи потребностите, лежат в различни сфери: удоволствието - в емоционалната, а напрежението - в духовната, тъй като те биват ограничени от свободната воля. Желанието трябва да бъде изпълнявано, подтискано или сублимирано, а за това се губят много сили и време. Тайна Целите и потребностите на човека се дават на подсъзнанието отвън: те се формират от духа, съзнанието и средата. Когато ги получи, подсъзнанието трябва да реши сложната задача за регулиране на човешкото поведение, да защити и задоволи всичките човешки потребности. При това - използвайки механизмите за трансформация на потребностите в приемлив вид, описан по-горе. По аналогичен начин се трансформират и целите. Дейността на подсъзнанието се усложнява силно от това, че много решения човек приема съзнателно, а реалното положение на нещата остава недостъпно за съзнанието. Затова на подсъзнанието се налага да създава на човека изкривено светоусещане и изкривена система, от цели и потребности. Това е така, за да може, преследвайки ги и задоволявайки ги, човек да реализира истинските цели, известни само на подсъзнанието и да задоволява истинските потребности. Те също така са известни само на него. Разбира се, в особено отговорни случаи подсъзнанието може, смъквайки своята маскировка, да вземе контрола в свои ръце, и да стесни /но не да изключи!/ съзнанието. В подобни случаи човек казва: "Изобщо не знам защо постъпих така, сякаш нещо ме накара..." Един от най-ефективните начини на подсъзнанието за борба с "празния" интерес на съзнанието представлява блокирането на този интерес. На някои въпроси подсъзнанието не дава ясни отговори, например - за природата на желанията. Искам да хапна нещо сладичко. Или да имам власт над околните. Или отчаяно ми трябва любов. Но защо? Защо именно това желание се появило? На този въпрос подсъзнанието не дава отговор. Искам - и толкова. Или: така съм устроен. Или: такава е природата на нещата. Или всекиму - своето. Тези отговори представляват типични блокажи. Подсъзнанието казва на съзнанието: върви по дяволите! То охранява като нещо свято вътрешната мотивация на желанията от любопитното съзнание. Ако съзнанието настоява и продължава да пита, може да получи от подсъзнанието приемлива рационализация, която ще бъде правдоподобна, но обикновено не съответствуваща на реалността. Работата е в това, че при осъзнаване на вътрешните причина, породили дадено желание, желанието изчезва. Но ако желанието /потребността/ не е изживяно, то не може да пропадне и затова бива толкова зорко предпазвано от подсъзнанието. Желанието винаги съдържа в себе си тайна. А пълното осъзнаване на желанието означава, че тайната става разгадана и човек знае какво иска. По този начин желанието се превръща от психически феномен в гастрономически. Един от главните психически закони гласи, че потребностите се определят от целите на духа и доближаването към целта автоматично води до удовлетворяване на потребности. Това прави възможна човешка дейност, специално посветена на задоволяване на потребностите. Докато дадена потребност съответствува на целите на духа, тази дейност носи удовлетворение, но след това то изчезва. Така наречените "вечни теми", например смисълът на живота, любовта и прочие, за стесненото съзнание са неразрешими. Това е така, защото то е неспособно да приеме отговорите, които отдавна са известни на мъдреците, но се интерпретират по свой начин от всеки човек – в зависимост от еволюционното му равнище. Всички психически потребности на човека, зад които стои тайна, за разлика от гастроно-мическите, представляват определена трансформация на потребности, актуални за еволюционното развитие. Те са формирани от духа във форма, приемлива за равнището на даденото съзна-ние. Човек може да се стреми към власт или към разбиране на психологията на близнаците, или да се научи да пише лирически стихове, но докато чака неизвестно откровение от изпълнението на своето желание, може да бъде сигурен, че неговото желание произтича от духовните потребности. Когато човек знае точно какво иска, той бива движен от изживени, тоест - низши за него желания. В такива ситуации липсва еволюционен растеж. На човек е присъщо да се стреми да удовлетвори всички свои желания и потребности. Но при удовлетворяване на психическите потребности, покрай всички удоволствия, задължително се появява усещане за откровение, тоест - за разкрита тайна. И когато тайната вече е разкрита, тя не трябва да бъде разкривана втори път. При подобни опити възникват усещания само от гастрономически план. Но за подсъзнанието и това е достатъчно. На него, от друга страна, винаги е по-лесно да пусне човека по изпитани пътища, като включи съществуваща вече програма. Затова е толкова важно да осъзнаваме ставащото: подсъзнанието, водещо човека по принципа на най-малка енергийна загуба, независимо от бъдещия резултат, винаги се стреми да го насочи по познати пътеки. Така то го пази от творчеството, духовния растеж и постигане на тайната. Тук трябва да се каже, че задоволяването на психическите потребности е възможно на всяко еволюционно равнище, при всякаква широта на съзнанието. В човек винаги съществува възможност да открие частица от тайната и да притежава импулси на желания, показващи му правилната посока за дейност. Пречи му винаги едно и също: защитните механизми на подсъзнанието, предпазващи го от излишни усилия. Тези механизми се проявяват в съзнанието под формата на най-различни комплекси и блокировки: " Аз на нищо не съм способен", "Не мога да пиша стихове като Пастернак, затова изобщо няма да пиша!", "Всичко, което мога да направя, аз отдавна съм го направил", и, накрая, най-ужасното: "Аз всичко съм изпитал и всичко знам". Зад всички потребности, реализирани като гастрономически, стоят определени, доста прилични на тях психически потребности. Незадоволеността на гастрономическите удоволствия /дали у местния Дон Жуан, или у запаления пътешественик, който обикаля по цялото земно кълбо в търсене на нови впечатления/ води до необходимост от постоянна смяна на обектите. Това е свидетелство или за неуспешна сублимация на съответните психически потребности, или за неправилна интерпретация на импулсите на духа от съзнанието. В случая с местния Дон Жуан психическата потребност може да бъде установяване на контакт със световното женско начало "ин". Това желание се трансформира от подсъзнанието в желание да се установи интимен психологически контакт с дадена жена. Съзнанието, неподготвено за това, интерпретира желанието като желание да се получи особено /или стандартно/ удоволствие от половия акт. Но подсъзнанието, което упражнява контрол върху човека по време на действието, винаги ще предпочете позната пътека. То ще превърне удоволствието в гастрономическо, а опитите за "творчество" - в изобре-тяване на нови пози и други подобни, които са очевидно неефективни. А те са неефективни, защото изобщо не са свързани с началната психическа потребност. Подобна е ситуацията с туриста-пътешественик. Потребността, формирана от неговия дух, е да усети единството на света /географски аспект/. Тя бива трансформирана в психическа потребност от сливане с пейзажа, с архитектурните забележителности, за да бъдат усетени непосредствено. Съзнанието интерпретира това като желание да посети различни места. Но в крайна сметка целта е не да се разгледат забележителностите, а да бъдат видени с духовното зрение! Това, естествено,- не е особено утешително. Но духът не поставя пред човека неизпълними задачи. Човек, който от собствен опит се е убедил, че дадена интерпретация на вътрешните желания не води до тяхното задоволяване, може при желание да се ориентира в себе си и да разбере какво точно се случва. Но как трябва да се извърши това, колко време е необходимо, какви усилия и вътрешна работа са необходими, е друг въпрос. Съществува един разпространен и удивително остроумен механизъм, с чиято помощ духът реализира своите цели, преодолявайки ограниченото съзнание. Човек често фактически задоволява своите висши потребности, искрено смятайки, че го движат егоистични мотиви. Понякога се случва така, че съзнанието поради редица причини /обществено мнение, възпитание и прочие/ не е подготвено да се възприема като духовно същество, способно да прояви в себе си качества на духа. Но неговото еволюционно равнище в същото време е достатъчно високо, за да успее духът отчетливо да се прояви. И точно това върши той, мамейки съзнанието с помощта на подсъзнанието. Скромността понякога се явява като признак на стеснено съзнание. Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|