ТЕРМИНОЛОГИЯ Главни герои в този трактат са Дух, Его и Подсъзнание. Съгласно древноиндийското учение на Веданта, у всеки човек има индивидуален дух /Атман или висше "Аз"/, който следи за духовното му развитие и за разширяването на същностното му съзнание. Целта на Духа е такова разширяване на съзнанието, при което човек напълно осъзнава своята висша природа и се отъждествява със своето висше "Аз".
В психиката на всеки човек съществуват механизми, поддържащи съществуването му на дадено еволюционно равнище - като биологична единица, като член на вида и като съзнателно същество. Понякога използваме термина низше "аз" или "его", което осъществява функциите, необходими за оцеляване.
Епитетите "висше" и " низше" са традиционни, но неудачни; според автора по-правилно би било да се говори съответно за потенциално и актуално аз; и по-нататък ще се използват именно тези термини.
Човек не осъзнава по-голямата част от психическите механизми на егото, затова те остават в подсъзнанието като различни програми за действие.
Човек обитава в свят, който е едновременно ментален, емоционален и материален, затова ще говорим съответно за мисли, чувства и действия. Духовният живот не е сетивно наблюдаем. За движенията на духа можем да съдим косвено, по определени акценти от менталния, емоционалния и материалния живот. Но духът присъствува във всяка наша мисъл, във всяко чувство и действие. Той е така дълбоко скрит, че е трудно да го усетим. Основен признак на духовните прояви са качествата на реакциите /мисли, емоции, действия/. Те се наричат същностни реакции — в противоположност на повърхностните. Тук трябва да подчертаем, че същностната мисъл съвсем не е някаква особено "умна" мисъл; същностната емоция също не е задължително да бъде силна. При проявите на същностни реакции съществува само един въпрос: какъв е техният духовен смисъл? Отговорът на този въпрос има принципно значение за съдбата на човека.