Карма и подсъзнание
Изтегляне 0.52 Mb.
|
| ОПИСАНИЕ НА СИТУАЦИЯТА
Най-важният момент в човешкия живот е когато в съзнанието постъпва първият сигнал, че в него не всичко е наред. Че там няма единство и се води борба между реално съществуващи висши и низши начала. Човек може да наблюдава тази борба и съзнателно да влияе на нейния изход. Но това не е просто. И подсъзнанието, и духът имат свои причини да скриват от съзнанието съществуването и мотивите си; понякога те дори предпочитат да замълчат, за да не се разкрият. Но въпреки това тяхната дейност и взаимодействието им не преминават безследно. По косвени признаци човек може да се ориентира в онова, което става вътре в него. Отначало той ще се съмнява, но след време съмненията постепенно ще изчезнат. Главната цел на духа е еволюционният растеж на човека и осъзнаването на истинската му същност. По този начин духът иска да се появи пред съзнанието Но подсъзнанието по различни причини пречи. Главната причина е, че съзнанието не е готово да възприеме откровенията на духа. Това е дълъг и мъчителен процес, и подсъзнанието е негов ограничител, макар не винаги да действа адекватно. Човек е съзнателно създание в смисъл, че неговият център за вземане на решения в много случаи е под контрола на съзнанието. Духът и подсъзнанието управляват човека косвено, с помощта на импулси, които той възприема като желания /напълно осъзнавани, не съвсем осъзнавани или изобщо несъзнавани/ или като забрани /също осъзнавани или неосъзнавани/. Важно е да разберем как да различаваме импулсите на висшето "Аз" от импулсите на подсъзнанието. Трудността е по-голяма, отколкото ни се струва на пръв поглед. Обичайната гледна точка по въпроса се състои в различаването на егоистичните импулси от алтруистичните. Но тук съществуват две обстоятелства, замъгляващи тази проста картина. Първо, духът също е заинтересуван от съхраняването и развитието на човека като биологична единица и в този смисъл неговите цели не са противоположни на целите на егото. Нали ако човек умре, няма да има кой да познава себе си? И второ, висшето алтруистично поведение може да бъде ловко прикритие на чисто егоистични в лошия смисъл на думата мотиви. Има хора, които настойчиво предлагат услугите си, но ни е неприятно да се възползваме от тях. Затова, заставайки на равнището на външния смисъл на импулса, на нас ни е трудно да определим откъде идва той. Освен това, съществува едно качество на ума, наричано йезуитство, което позволява всяко действие и мотив да бъдат оправдани с висши гледни точки и да бъдат представени като морални образци. В този смисъл категоричният императив на Кант: "постъпвай така, че всяко твое действие да може да бъде изведено в етична норма ", е годен за употреба единствено от абсолютно честни хора, на които такава заповед май не им е необходима. Проблемът е там, че трябва да се ориентираме във своите вътрешни импулси не изобщо, а във всяка конкретна ситуация. А в такива случаи често интересите на човека и околните са здраво свързани и преплетени. И главна роля играе не външният сюжет на събитията, а подсъзнателните мотиви, оценки и стремежи. Парадоксът се крие в това, че съзнанието, вземащо решения, съзира твърде малка част от реалната ситуация, макар да се утешава, че това не е така! Подсъзнанието и духът виждат и знаят всичко, но могат да въздействат само косвено върху вземането на решения. Това косвено въздействие става не само преди вземането на решение, но и след това. Както духът, така и егото притежават възможности за поощряване и за наказания, и за нас е много важно да различаваме откъде идва съответното въздействие. Подсъзнанието въздейства върху съзнанието с твърде тънки средства. Подсъзнанието винаги желае да скрие своето присъствие. То непрекъснато създава илюзията, че егото /подсъзнанието/ не съществува, и има само още едно съзнание, а също така и незнайно откъде възникнали желания и нежелания, като въпросът откъде идват те изобщо не е важен. Подсъзнанието упорства в този свой стремеж да остане скрито на всяка цена, понякога дори в своя вреда, намалявайки ефективността от въздействието си върху съзнанието. Но понякога става така, че ние по някакви причини не постъпваме съобразно желанията на подсъзнанието. В такива случаи, ако интересите на подсъзнанието са силно засегнати, то ни наказва, използвайки богат асортимент от средства: необясними лоши настроения, депресии, изостряне на хронични заболявания, повишена раздразнителност, влошаване на всички контакти с хората и с природата, засилване на комплексите, стесняване на възприятията, и прочие. А в случаите на силно недоволство на подсъзнанието ние може да попаднем в областта на психопатологията. Разбира се, ние регистрираме тези обстоятелства чрез съзнанието си, но доколкото подсъзнанието не разкрива своето присъствие, то за съществуващите връзки между неизпълнено желание на подсъзнанието и последвало наказание можем само да се досещаме. А дори и да се досетим, напълно възможно е да не повярваме на догадката. Идеалната цел на подсъзнанието при наказване за непослушание е следната наша реакция: без да осъзнаваме, че подсъзнанието ни манипулира, усещаме, че в дадената ситуация не сме направили каквото трябва. И в аналогични ситуации вече постъпваме точно така, както ни заповядва подсъзнанието! Неспокойният човешки ум все пак може да се опита правилно да осъзнае ставащото. Но не трябва да се залъгваме, че подсъзнанието лесно ще се предаде. Напротив, подсъзнанието може да насочи рационализирането на ставащото в каквато си пожелае посока и да ни застави да направим каквито му се иска изводи: например, да видим егоизма като алтруизъм, да наречем бялото черно и прочие. На нас ще ни се струва, че всичко това сме го осъзнали със своето съзнание, че сме го отсъдили със своя разум, и сами сме стигнали до тези изводи. Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|