"Онзи, който си е сложил наочници, трябва да помни, че в комплект с тях вървят още и юзда, и камшик." Станислав Лец
Защо понякога не желаем да осъзнаем нещо, да се замислим над определени моменти от своя душевен живот? Това нежелание много често е мотивирано от страх. Страх да не открием в себе си нещо ужасно. Но какво ужасно можем да открием в своето подсъзнание? Нормалните хора не мислят, че крият в душите си някакви особено отвратителни сексуални желания или мания да бъдат масови убийци. Не от подобни мисли е породен страхът. В подсъзнанието се намират най-обикновени егоцентрични представи и егоистични стремежи. Никой няма да изпадне в ужас от това, че някъде дълбоко в душата си се смята за център на Вселената. Не това е страшното. Нищо ужасно няма да се случи, ако открием, че някакви желания на егото не са изпълнени и са запратени в дълбините на подсъзнанието. Обикновено желанията на егото имат конкретно-чувствен характер и на никого няма да му хрумне да се самоубие заради това, че още не е опитал мляко от кокосов орех. И не това е страшното.
Но какво тогава е?
Страшно е да открием, че освен добре познатото его съществува и още една инстанция -духът, който също изисква нещо от нас. Но неговите изисквания имат съвършено непонятен характер и неизпълнението им води до други, неразбираеми наказания.
Няма нищо страшно да откриеш, че си нещастен, защото никой не те обича достатъчно. Страшно е да откриеш, че ти не се реализираш и си нещастен, понеже сам не се обичаш достатъчно.
По такъв начин подсъзнанието предпазва неподготвеното съзнание от навлизане в областта на безсъзнателното и главно - от втурване в областта на духа.
Богатият исторически опит, натрупан от различни лъжци, лицемери, йезуити, политика-ни и прочие мошеници, изобщо не може да се сравнява с умението на подсъзнанието да трансформира в приемлива за съзнанието форма картина на обкръжаващия ни свят. Да представя бялото като черно или обратното - това е най-простият фокус, с който подсъзнанието всеки ден ни будалка.
Трудна е задачата на подсъзнанието. А освен това на него му се пречкат и съзнанието, и духът, които разбъркват картите. Те вършат това по различни причини: духът има свои цели, които, в общи линии, не противоречат на целите на егото, но дават неприятни за егото странични ефекти. Съзнанието пък притежава власт да взема решения, които от гледна точка на подсъзнанието могат да имат крайно нежелателни последствия.
Тук е важно да се подчертае, че съзнанието осъществява спомагателна функция. То разпределя ролите между висшето "аз" и подсъзнанието, което ръководи човека по житейските пътеки, без да се появява явно пред съзнанието, но косвено открива своето съществувание чрез вътрешни импулси.
Човек, който мисли, че съзнателно определя своята съдба, жестоко греши. Фактически той се намира под пълния контрол на подсъзнанието, което с помощта на хитри механизми управлява и насочва неговата рационализация. Това се нарича "логическо мислене", но то няма нещо общо с математическата логика. Съзнателенби трябвало да се нарича онзи човек, който е способен да се ориентира откъде идват неговите вътрешни импулси /желания, мисли, настроения, мечти и прочие/ и да действа в съответствие с това.
Подсъзнанието се опитва да пренесе в непривична за него ситуация механизма за трансформиране на реалността в приемлива за съзнанието форма. Тогава, наред с външната реалност, се появява и духът със собствени цели, енергетика и методи на въздействие. Основната цел на духа е разширяване на същностното съзнание. Субективно това се преживява като повяване на духовно зрение: човек е в състояние зад определени форми да усеща, да вижда одухотворяващо-то ги начало. Тези форми започват да му се струват надарени с висша красота. Но откриването на духовно зрение е предхождано от дълга и трудна духовна дейност, съпроводена с ментална и духовна работа, а също и с преодоляване на определени трудности в материален план. Съществува схващане, че главният резултат и цел на духовния растеж е съответното поведение в материалния план. Това не е вярно. Основната цел на духовния растеж е откриването на духовно зрение, следствие от което настъпват изменения в менталния и емоционалния план, а също и в плана на поведение на човека.
Същностните емоционални и ментални реакции се определят именно от това, че човек започва да вижда с духовни очи, и това определя неговото поведение в съществени ситуации. Понятия като дълг и съвестсъщо се явяват вторични, тъй като гласът на съвестта звучи по различен начин при хора с различен духовен ръст. Добрият човек /при когото в съответен план е открито духовното зрение / сваля последната си риза и я дава на някого, тъй като той вижда другия като себе си и не е възможно да постъпи по друг начин, но няма да го мъчат угризения на съвестта, а ще страда като онзи,който няма риза. Съвестният, у когото духовното зрение е започнало да се развива, зърне ли ближен без риза, ще му даде своята риза, за да не го гризе съвестта. И макар че и добрият, и съвестният ще дадат своите ризи, постъпките им са различни. Те ще си спомнят своите действия с различни чувства: добрият ще помни този епизод без емоции, а съвестният с приятното чувство, че е извършил добра постъпка.
И така, главна задача на висшето "Аз" е разширяването на духовното зрение и, следователно - на същностното съзнание. Сега е ясно защо подсъзнанието хвърля толкова усилия да се маскира и да спре разширяването на съзнанието. Защото разкриващият се духовен взор се обръща навътре и започва да осветява хитрите механизми на подсъзнанието, и - о, какъв ужас! - беззащитното и уязвимо его.. Много от това, което той ще открие, ще бъде изпепелено на място. Животът на човек, отварящ своето духовно зрение, минава под постоянен погребален звън: той на части погребва низшите програми на своето подсъзнание, заменяйки ги с по-висши. Това е темата за очищение чрез страданието - любима тема на руската интелигенция. Но не страданието очиства, а пробуждащия се духовен взор. Страданието само съпровожда неговото пробуждане, сигнализирайки за умиране на част от егото. За съжаление не всяко страдание очиства. Хитрото подсъзнание може да трансформира страданието в своя храна. Разликата между очистващото страдание и мазохистичното страдание се заключава, първо, в усещането за вътрешна работа /тогава се казва, че човек изживява своето страдание/, и, второ - в появяващите се усещания за вътрешно обновление, вътрешна свобода и разширяване на съзнанието.
От това не трябва да се вади изводът, че съзнанието на човека е безсилно пред козните на подсъзнанието. Напротив, хитрите методи на подсъзнанието могат да бъдат предвидени. Но за целта на човек му е необходимо да признае или поне да допусне като хипотеза, че в него съществуват различни сили, които желаят, оставайки скрити, да управляват действията му.
Един от най-забележителните закони на този свят гласи, че когато събитието е готово, то неизбежно се случва. Източната мъдрост гласи: "когато ученикът е готов, учителят се появява". Вярно е и обратното - когато Учителят е готов, учениците идват при него.
Това се отнася и за познанието на света и на"аз"-а: ако човек е мотивиран не от любопитство, а от вътрешна потребност, информацията и средствата, помагащи му да различи лъжата от истината, започват сами да идват. Критерий за истината в процеса на познание е дълбоката вътрешна увереност, че всичко е както трябва да бъде. Това усещане не може да бъде сбъркано с никое друго, то се различава така от вярата в авторитети, както обемното изображение от плоското, както силната любов от повърхностното увлечение.
Вътрешният свят се поддава още по-трудно на изучаване от външния. За да проникнем в него е необходимо силно желание. Човек, който не подозира за наличието на подсъзнание и като научи за този факт, започвайки да любопитства, рискува да не открие нищо. Той ще направи стандартния извод: май това е фройдистка измишльотина! Е, може и да го има у разните там невротици, но при нормалните хора такова животно като подсъзнанието няма!
Наистина е трудно да притежаваш вътрешна увереност, че правилно разбираш събитията от собствения си живот. И ако човек не разбира за какъв дявол му е това "саморазбиране", той никога няма да се ориентира в себе си. От друга страна, ако се появи такава вътрешна потребност, той /но при наличие на вътрешна честност!/ след известно време започва да получава информация, съпроводена с увереност в нейната истинност. Съдържанието на този трактат дава възможност за рационализация на вътрешния живот. Затова авторът смята за нужно да отбележи следното: всички изследвания и логически постройки на човека, засягащи неговия вътрешен свят, са ценни и истински само тогава, когато резултатите от тези изследвания сами по себе си по мистичен начин биват осветени в душата му като несъмнена истина, без отношение към логиката на разсъжденията, довели до тях. Истината задължително се постига като откровение; пътят към нея не е така съществен. Всеки човек носи в съзнанието си картина на света, която играе съществена роля в неговия живот. Тя определя начина му на световъзприемане. Картината му помага да определи своето поведение и мястото си в света. Картината на света осигурява определено равнище на стабилност и комфорт в душевния живот. Поради това подсъзнанието се стреми да поддържа тази картина в устойчиво състояние. Функциите на подсъзнанието се съчетават с информационно-енергийния поток, който е създал тази картина. Този поток се възприема от подсъзнанието, но поради две важни причини съзнанието не успява да го възприеме. Първата е, че съзнанието не е в състояние да вижда едновременно множеството детайли. Втората - че то не е достатъчно широко. Съзнанието се нуждае от много силна защита срещу външния информационен поток /ако я нямаше, човек би се побъркал/. Именно подсъзнанието осигурява тази защита, тъй като то притежава такава власт, че нито една мисъл, наблюдение, чувство или желание, за които съзнанието не е подготвено, не може да се появи в главата на човек и да бъде осъзната. Възможно е да се появи лек намек: непонятен енергиен тласък, неудобство или нещо подобно. Но ако в съзнанието се появи някаква мисъл, за която човек не е подготвен, моментално се задейства защитен механизъм. И на него му хрумва, че това не може да бъде истина, това е лъжа, това просто не може да бъде! Такава е реакцията на детето, когато в груба форма му бъде съобщена тайната на зачатието. Но след това, под натиска на фактите, заставящи съзнанието да приеме истината, подсъзнанието започва бърза работа по цензурирането и адаптирането на този факт, за да го направи приемлив за съзнанието. И да го помести в картината на света.
Картината на света може да бъде оприличена на дом за човешката психика. Ролята на стени, покрив и стъкла играят защитните механизми на подсъзнанието. Информационно-енергийните потоци, идващи от външния свят, могат да бъдат оприличени на дъжд, сняг, слънце, ветрове, луна, диви животни. С течение на времето протичат два вида събития. Първо, човек расте, домът става тесен и той има нужда от по-широк. Това се дължи на влиянието на духа. Второ, в гората се появяват хищни животни от неизвестен вид, които са способни да разрушат стените. Това е агресията на външния свят. Наистина, домът притежава забележителното качество да се самовъзстановява, тъй като егото е устойчиво на всякакви въздействия. Раните по стените на дома зарастват, тапетите се подменят, прозорците биват отново остъклени.