Карма и подсъзнание
Изтегляне 0.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Четвърто ниво
- "нашата любовница
| Трето ниво на контрол представлява умение да регулираме в определени граници интензивността на дадена програма. Например, ние си казваме: "Ще ревнувам наполовина", и наистина, чувството за ревност действително намалява двойно. Снижавайки енергията на програмата, на входа й ние получаваме сигнал с информационен характер, тоест съобщение от следния тип: "Възниква ситуация, в която има смисъл да се говори за ревност". След това можем да размишляваме върху тема "ревност".
Четвърто ниво ни дава умението по своя воля да включваме или изключваме дадена програма и да регулираме резултата, независимо от външната ситуация. Пето ниво е възможност да включим дадена програма към друга програма или, обратно, да блокираме подаването на данни от една програма към друга. Нека разгледаме еволюционната трансформация на програмата за ревност. В началото тя е била част от много стара програма за защита на семейството от враждебна среда. И като такава е била напълно адекватна на егото на древния човек. Но с течение на времето тя се е превърнала, от една страна, в примитивна архаика по отношение на излъчваните енергийно-информационни импулси, и от друга страна, не съответствува на етиката и еволюционното равнище на съвременния човек. Днес чувството за ревност не е желание да се съхрани семейството, а разновидност на чувството за собственост, при това на жива душа. Ревнивецът всъщност е робовладелец. Опитите да се подтиснат резултатите от работата на програмата за ревност обикновено нямат успех в смисъл, че афектът се изтласква в подсъзнанието. Единственият начин за овладяване на тази програма е разширяване на същностното съзнание. При него ревнивецът започва да възприема съперника като част от себе си. Да си припомним оня хумористичен израз: "нашата любовница". В този случай програмата за ревност не е унищожена, а е трансформирана: изгаря само онази част от нея, свързана с отрицателните афекти, но вниманието бива насочено към другия както върху себе си; това е същия тип внимание както в древните времена, но на друго, по-високо равнище. Обособяването и усложняване на подсъзнателните програми са обичайни спътници на еволюционния растеж. Опитите за пряко подтискане на действащите програми обикновено води до регресия и опростяване - явление, добре известно в психоанализата. Но регресиращата програма отклонява човека от еволюционния път, тъй като онези програми, които се развиват, използват по-висши видове енергии, съответствуващи на по-висши чакри, към които се приспособява цялата човешка психика. Ето защо ако някоя програма рязко регресира, тя ще започне да изисква по-низши енергии, което субективно се преживява като необяснимо притегляне от "гадни" ситуации. У човека се появяват "низки" желания. Типичен пример е регресията на либидото при неговото подтискане. В нормални условия мъж, общуващ с определен кръг хора, се интересува от жените в този кръг, като в неговото сексуално възприемане тези жени участвуват не само със своя животински магнетизъм /енергията на свадхищана/, но и със своята емоционалност /енергията на манипура/, умението да се обличат добре и да водят интересни разговори /енергията на вишудхи/, житейските им възгледи /аджна/ и други подобни. Но ако този мъж претърпи неуспешни опити да завърже връзка, може да стане така, че неговото либидо да бъде подтиснато, да регресира и той да престане да възприема всички видове енергии, освен първия вид, и то в неговия най-груб вариант. Колкото е по-проста една програма и с колкото по-низши енергии работи, толкова по-трудно е за съзнанието да я контролира. Ето защо един от ефективните пътища за самообладание именно е обособяването на програмите и пренасочването им към по-високи енергии. Има и други начини и в психоанализата един от тях се нарича катарзис. Тогава регресиралата програма се въвежда в същностното съзнание и тъй като не съответства на еволюционното равнище на пациента, тя изгаря и престава да има енергийна власт над него. Въздействието на духа върху познанието се осъществява меко. Духът внимателно регулира енергийните потоци, постъпващи както от външния, така и от тънките светове. Той леко коригира съществуващите програми или пък създава нови, със скромни енергийни изисквания. Духът сякаш намеква, че предоставя възможност на егото да се променя в дадено направление. Егото притежава способност да реагира на измененията във външния свят, който въздействува върху човека твърде силно. Затова и подсъзнателните програми, създадени за взаимодействие с външната реалност, също са мощни, поради което работят с низши енергии. Духът разговаря с нас меко, тихо, чрез енергии, по-висши от онези, с които сме привикнали. Егото шуми, спори, заплашва. Гръмките гласове на дълг, чест и съвест принадлежат на егото, а не на духа. Но при тях понякога също има тихи гласове. Авторът е длъжен да подчертае още веднъж, че в този трактат егото се разглежда като актуално, тоест текущо, но не низше "аз". По същия начин духът въздействува и върху съзнанието. Той меко и ненатрапчиво помага за разширяване на съзнанието, предлагайки му да погледне на света от различни страни, да помисли в друга насока, да се опита да усети нещо различно. При това човек може да не се вслуша в неговия глас и да не изпълни онова, което духът му казва. И няма да последва непосредствено наказание. Но е пропусната възможността да бъде развързан поредният кармичен възел. И впоследствие това ще стане по-трудно. Тук трябва да се добави, че въздействията на външния свят и на духа върху егото са съгласувани, тъй като Атман /индивидуалния дух/ се явява и като Брахман /световния дух/. А това означава, че външните събития, случващи се на човек, се опитват /и това се нарича Провидение/ да го променят в същото направление, в което се опитва да го променя и духът, действащ отвътре. Ако човек се съпротивлява и упорства в своето нежелание да промени егото, то външният свят и духът го подлагат на все нови и нови изпитания /това се нарича Съдба/. Процесът продължава дотогава, докато не се получи промяната. Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|