Карма и подсъзнание
Изтегляне 0.52 Mb.
|
| ПРОГРАМА ЗА ИЗБОР
Дотук бе описан "мирният" начин на действие на психиката. Преди да опишем ситуация на вътрешен конфликт, трябва да направим едно пояснение. Единственият сериозен проблем е проблемът за избора. Това е не само човешки проблем. Така например шаранът, усещащ определени вибрации във водата, е поставен пред избор: дали да включи програмата за бягство /ако това е опасност/, или програмата за лов, /ако е гладен/. Или пък да не обърне внимание на сигнала. Но наличието на съзнание внася в проблема за избора такива особености, че проблемът съществено се променя. Всяко живо същество притежава център за вземане на решения, засягащи по-нататъшното поведение, тоест включването на една или друга програма на подсъзнанието. Този център функционира като особена програма, наричана програма за избор. Тя осъществява общото ръководство и получава от останалите програми само най-съществена информация за всяко живо същество като цяло /опасност, глад, интерес.../. И анализирайки тази информация, прави избора, включвайки след това съответните програми за действие. Понякога в реалния живот програмата за избор блокира. Животното сякаш не знае как да постъпи и се държи като човек: изпада в истерия. Или припада. Сложното при работата на програмата за избор е в това, че сигналите, които се получават от включващите я програми носят не само чиста информация, но и определен вид енергия, съответствуваща на важността на сигнала. Ако равнището на тази енергия е твърде високо /например - внезапно появила се сериозна опасност!/, програмата за избор започва да работи по-зле, но в замяна на това - по-бързо. Действието на програмата се влошава, ако постъпващите сигнали са противоречиви и изискват несъвместими реакции. Появата на съзнание у човек се е изразила в това, че той е получил допълнителна възможност да участва във формирането на програми за избор. Представата, че човек прави избора сам, тоест-съзнателно, е наивна. Подсъзнанието има много причини да създава и да поддържа подобно мнение. Човешкото съзнание е крайно безпомощно, тъй като може да съдържа в себе си по едно и също време малко понятия. Съзнанието напомня за глупав крал, обкръжен от тълпа съветници /програмите на подсъзнанието/, към които той е длъжен да се обръща за съвет по време на преговори. При това кралят не е в състояние да запомни и най-елементарната информация. Той мисли в примитивни категории, чрез елементарна терминология: да — не, добро - лошо, изгодно - неизгодно.. .Но все пак ролята на краля е съществена: негово задължение и право е да подпише или да отхвърли основните закони и укази, тоест - да взема решения. Съвсем друга работа е как ще изтълкува тези закони и укази повратливият министър - подсъзнанието. В ситуации на съзнателен избор съзнанието е безпомощно, тъй като оценката на различните варианти се извършва не от него, а от подсъзнанието. Единственото, което може да направи съзнанието в случай на колебание, когато програмата за избор не дава решително предпочитание на един от вариантите, е следното: по друг начин да разпредели вниманието, тоест да определи кои подсъзнателни програми трябва да разгледат възникналата ситуация. Като пример ще разгледаме ситуация, в която млада жена взема решение да се омъжи. Тя има кандидат и система от възгледи, с чиято помощ решава този проблем. Вариантите са три: да се омъжи, да откаже и да отложи решението. В душата на младата жена възниква конфликт. От една страна, тя силно иска да има свой дом и деца, от друга страна кандидатът събужда у нея двойнствени чувства. Той се облича красиво, държи се възпитано, жените го харесват, може да му се вярва, но е неперспективен по отношение на пари и кариера. Някои от съображенията са в полза на брака, други са против. Ситуацията е сложна и никакви странични съвети не могат да помогнат. Какво решение да вземе младата жена? Конфликтът може да бъде разрешен като се повиши значимостта на някои съображения за сметка на други. Това става като вниманието се съсредоточи върху някое от съображенията и като се включи подсъзнателна програма, разглеждаща дадения аспект на проблема. Когато програмата свърши работа и отново върне вниманието и управлението към съзнанието, заедно със своята оценка, която субективно се преживява като усещане, че в главата ни са се появили мисли, а в сърцето - чувства, управлението отново преминава към същата тази програма. При това значимостта на дадената оценка нараства, а на останалите намалява, конфликтът се тушира и изборът минава безпроблемно. Естествено, описаното поведение е пародия на съзнателния избор. В споменатата млада жена изборът вече подсъзнателно е протекъл и за нея е по-важно да отстрани душевния конфликт. Но и в ситуации, при които човек не е направил избора си по-рано, той прави съзнателно само едно: разпределя вниманието си между различните подсъзнателни програми, които изработват свои оценки на вариантите. Избор няма, докато подсъзнанието не се настрои по такъв начин, че програмата за избор получи от други програми анализ на вариантите, съгласуван с енергийната информация. На човек може и да му се струва, че е взел сам решението напълно съзнателно, но това е илюзия: то означава само, че са снети съзнателните елементи на конфликта. По такъв начин с помощта на съзнанието човек може леко да коригира програмата за избор, да размества акцентите върху някои от нейните подпрограми. Практиката постоянно опровергава наивната представа, че човек е свободен в своя избор. И въпреки това тази представа е широко разпространена. ЕГО Какво представлява егото или актуалното "аз"? Това, от една страна, е съвкупността от представи за света, идеите, концепциите, обичайните начини на поведение и реакции, а, от друга страна, система от програми на подсъзнанието, регулиращи неговото поведение, възприемане, мислене и прочие. В егото можем да отделим три пласта: осъзнаван /представи, концепции/, полусъзнаван, и накрая — несъзнаван /подсъзнателни програми/. Вторият пласт е твърде важен, тъй като с него работи съзнанието. В дадени моменти съзнанието сякаш се докосва до полусъзнаваните неща: ако върху тях се фиксира вниманието, те, макар и частично влизат в съзнанието. Ако не се фиксира - отплуват в подсъзнанието. Такова е, например, чувството за леко неудобство от собственото поведение в определена ситуация. Съзнанието, външният свят и духът постоянно въздействат на егото. Но то не е склонно да се променя, напротив, оказва съпротива на всеки опит за промяна. Това е известно на всеки, който се е опитвал да се усъвършенствува. Главната функция на егото е да поддържа човека на определено еволюционно равнище. Докато той е нормално адаптиран във външния свят, егото не се променя, ако върху него не оказват натиск външната среда, съзнанието или духът. Главната задача на духа се състои в постепенната трансформация на егото, в доближаването му до себе си, тоест - в развитието на актуалното "аз" към потенциалното "аз". При това паралелно протичат следните процеси. Първо, съзнанието се разширява и човек започва да осъзнава все повече както външния, така и вътрешния свят, а това означава, че съзнанието започва да контролира подсъзнанието. Второ, протича смяна на подсъзнателните програми: старите, примитивни програми се трансформират в по-сложни, диференцирани, някои умират, а понякога възникват и нови. Какво означава изразът: съзнанието контролира дадена подсъзнателна програма? Можем да разгледаме няколко степени на самообладание. Ще се спрем на програмата за ревност, чиято същност се крие в това, че при съответна ситуация тя предизвиква у субекта чувството ревност. При първо ниво на контрол осъзнаваме, че съществуват програми, тоест знаем, че чувствата, изпитвани в дадена ситуация произничат от един източник в психиката. При второ ниво на контрол се появява умение да се справим с резултатите от действията на програмите, тоест можем да се държим така, сякаш дадена програма не е заработила. В дадения пример това означава, че ще успеем да се справим с изблиците на ревност. Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|