Проблеми при учениците-леваци:
несъсредоточеност
"скокообразна" мисъл
забравяне на намереното решение
трудности с четенето и писането
неефективност на фината моторика
нарушения в говора
Подбрах от списъка само онези качества и смущения, които се срещат и при децата-индиго. Сега вече в много страни на учениците се разрешава да пишат или да играят с ръката, с която повече им приляга (например - тенис, бадминтон и пр.). По-рано на левачеството се гледаше като на лоша поличба, болест или дефект на характера, но това отношение бе преразгледано у нас, на Запад. В някои култури обаче използването предимно на лявата ръка все още се възприема като нещо "нечисто".
А дали междувременно не са се родили повече деца, които умеят да си служат еднакво добре и с двете ръце? Понаблюдавайте детето си и ако не знаете как да постъпите, забележите ли, че е левак, потърсете помощта на специалист. Както леваците бяха възприети полека-лека от обществото като също толкова "нормални", колкото всички останали, така и децата-индиго ще трябва да следват своя път, докато и с тях се случи същото.
3.3. Единадесет златни правила да отгледаш щастливо дете-индиго
Любовта и грижата са основните стълбове, на които се крепи способността да се преодоляват всички състояния на стрес, всички предизвикателства и промени, преживявани от малкото индиго. На любовта и грижата се основават и следните единадесет правила.
1. Обичайте детето от мига, в който го усетите в утробата си (при някои това се случва от самото зачеване). Говорете си с него, докато расте в корема ви и канете душата му да се приближава все повече и повече. Осигурете му "добра", здрава храна, подпомагайте го с упражнения, разходки на чист въздух и колкото е възможно повече спокойствие.
2. От самото раждане всекидневно правете масаж на детето. Освен че стимулира храносмилането, той помага на малкото да спи и да се чувства добре във всяко отношение, да остане здраво и да съхрани усещането си за хармония със заобикалящото го (съществуват великолепни книги за бебешки масаж).
3. Наблюдавайте детето си и се вслушвайте в него. Щом се ориентирате кога ще го храните и слагате да спи, започнете да изучавате реакциите му по отношение на средата - на шума, например и на всичко останало, което го впечатлява. Обърнете внимание на неговата интеракция с другите деца.
Много цялостни системи на лечение като, например, аюрведа, хромотерапия и др. предлагат познания и тълкувания на различните типове хора, които ще ви помогнат да разберете и подпомогнете детето си.
4. Покажете на детето си как да диша съзнателно. Ние, хората, често преставаме да дишаме, попаднем ли в травмиращи или болезнени ситуации, защото така прекъсваме връзката и със своите чувства. Можете да научите детето си да излиза лесно от такива състояния с помощта на прости йогийски упражнения или техники за дишане. To ще постигне по-голяма яснота и вътрешна съгласуваност и в подобни случаи ще може да разчита на себе си.
5. Индиговите деца имат различни от нашите хранителни навици и обикновено много добре знаят от какво се нуждаят и какво им действа добре. Погрижете се винаги да имате на масата получени при биологично чисти условия продукти, но разрешете на детето си, ако желае, да яде и "бърза храна". В повечето случаи то е в състояние да ви обясни защо се нуждае от нея точно в този момент (организмът му може да я оползотвори благодарение на естествените генетични промени на черния дроб). Свикнете да му се доверявате. Виждала съм деца-индиго, които са започнали да пият кока-кола от тригодишни и майките им в крайна сметка са се съгласили. Те вече са юноши и са здрави и силни. Като правило индигото яде по-малко, но затова пък - по-често (забелязахте ли вече, че хладилникът се превръща в бюфет на самообслужване?).
6. Научете се да се привеждате в равновесие с помощта на медитация, молитва или центриращи упражнения. Ако не сте балансиран, индигото веднага ще "ви надуши". Тъй като едно дете не се нуждае непременно от медитация, можете да правите заедно с вашето леки релаксиращи упражнения, за да се чувства то по-спокойно и удовлетворено. Хубава музика, повече време сред природата и при възможност - близо да вода, далеч от всякакъв електросмог, използване на аромати и прочее го подпомагат в постигането на вътрешен мир и хармония.
7. Слушайте. Отново подчертавам, че едно индиго знае какво върши, какво иска и от какво се нуждае. Непредубеденото слушане крие прекрасни възможности. Със съпротива в повечето случаи не можете да промените нищо и тогава слушането ще ви свърши работа.
8. Помолете своето индиго да ви помогне, кажете спокойно, ако не знаете или не можете да разберете нещо. Отнасяйте се към него като към равностойна душа (каквато то всъщност е, но за момента - в едно по-малко тяло) и ще се радвате на истинска подкрепа.
9. Предоставете на своето индиго много свободно пространство, но от самото начало (от нулата) му задайте ясни, недвусмислени правила. To се нуждае от понятно дефинирани граници, но и от цялата възможна свобода, която сте способни да му осигурите между техните очертания. Това не е проста работа и изисква сериозна емоционална уравновесеност и прегледност както от всеки родител поотделно, така и от връзката им като партньори. Обърнете се, ако трябва, към специалист. Индигото незабавно ще усети вашата неудовлетвореност и тя ще го потиска. Професионалната помощ на някой терапевт би могла да ви съпътства в собственото ви израстване и духовно развитие.
10. Ние трябва да научим децата си как да мислят, но не и - какво да мислят. Ако само им предаваме знания, все едно им определяме какво следва да знаят, какво следва да мислят, какво следва да правят. Ако само им предаваме знания, все едно им казваме, че това, което им казваме, е истината. Така те се научават да не мислят. Но ние бихме могли и да ги насърчим сами да търсят решения, сами да си набавят знания, като се възползват от чужда помощ или ги почерпят от вътрешния си източник. Дайте им възможност да открият собствената си истина, да направят собствените си грешки, научете ги да мислят сами и отговорно по отношение на себе си.
11. И най-накрая: в никакъв случай не обвързвайте любовта си с условия. Все едно - нямате друг избор! Детето ще ви "възпитава" дотогава, докато разберете какво означава думата "безусловно". И още: докосвайте го; индигото обича да бъде докосвано и така - да усеща тялото си. Прегръщайте го често - то се нуждае от това повече от другите деца.
3.4. Трудности с ученето или надареност
Всяко дете си има своите уникални дарби. Индиговите деца често привличат вниманието на родители, учители и възпитатели с чужди и непривични за тях начини на поведение. От една страна оставят усещането, че не са способни и не искат да учат. От друга страна, когато някой седне да се занимава индивидуално с тях и им обясни учебния материал, демонстрират по-голяма от предполаганата досетливост и интелигентност.
1 Взаимно повлияване между индивидите от една група чрез психическа дейност - бел. прев.
Случва се да го разберат значително по-бързо от съучениците си. Трудността, която реално срещат, се състои в необходимостта да преработват и усвояват новата информация в една препълнена с още много деца класна стая (което ще рече: с много различни енергии). Малките индиго нерядко са тактилни - учат с ръцете си.
Те са закачливи, хитри и могат да въвеждат другите във всякакви заблуди. По-късно обаче обикновено изпадат в униние. Ако не получат персонална помощ, ако никой не им посвещава от времето си, започват да нервничат, да шарят с ръцете си, непрекъснато се стремят към движение и искат да са навън. Различните енергии в класната стая им влияят твърде силно, че дори и всяка смяна на кабинета означава нова енергия. Освен това са съпътствани от собствените си видения (духовни образи или представи, трансформиращи се в главите им под формата на идеи, емоции, чувства и пр.), които ги отвличат, завладяват и които те не винаги могат да систематизират.
От време на време случаят ме среща с деца, които са подчертано лоши ученици, но все някога става ясно, че са по-надарени и интелигентни от всичките си другарчета. Дарбата не може да се приравни автоматически към успеха в училище и едно дете, което не се справя с учебния материал, не е непременно глупаво. Следователно - детето-индиго не е непременно глупаво или надарено. Тъй като индиговите деца се раждат поголовно едва напоследък, все още няма как да се проучи дали като цяло са по-интелигентни от другите. Ние, пионерите в темата "индиго", сме само в началото на своята работа и много неща ще можем да установим не по-рано от няколко години, когато тези нови жители на планетата се превърнат в мнозинство. Очебийно е обаче, че те най-често биват класифицирани или като глупави, или като талантливи и нито родителите, нито училището имат понятие как да подходят към тях.
Талантливите деца са "по-уморителни", костват повече усилия на родителите си (и възпитателите) и изискват повече от тях в сравнение с "нормалните". Индиговата тема е все още непозната за по-голямата част от учителите, практикуващите някакъв определен метод лечители и психо-лозите. Ето защо, за съжаление, угрижените родители не винаги срещат разбиране у тях.
Какво представлява всъщност дарбата?
1. Обичайните интелектуални заложби или интелигентността обхващат:
-
способност за бързо разбиране
-
добра способност за заучаване
-
пространствени представки способности
-
висок капацитет на паметта
-
особени интелектуални постижения в много области като, например, в природните науки, езиците или други, изискващи логическо мислене (например - играта на шах).
2. Музикално-артистичната дарба означава подчертано умение в рисуването, свиренето на инструмент и/или пеенето, сценичното изкуство, писането.
3. Психо-моторните дадености са от значение в дейностите, зависещи от ловкостта, пъргавината и гъвкавостта на тялото като спорта (например, спортни танци) или по-фините умения, необходими по ръчен труд.
4. Социалната дарба е изразена способност да общуваш с хората, да съчувстваш и да съпреживяваш, да въздействаш уравновесяващо и да помагаш.
Заложбите рядко се проявяват изолирано, в повечето случаи се преплитат. Интелектуалните дадености на едно дете не подлежат на измерване като височината или тежината му с известните ни за тази цел метър и кантар. Но ако голям брой деца бъдат подложени на един и същ тест с логически задачи, може да се фиксират някакви относителни степени. Това се прави с тъй наречения IQ-тест (виж подглава 3.5.).
1 Получен чрез осезанието - бел. прев.
Вродената способност за особена изява в дадена област не означава, че тя ще се осъществи. Наред с нея от голямо значение е и креативността или с други думи - способността за съзидание. За да се разгърнат дарбата и креативността, трябва да са налице още фактори, а именно: мотивация и благоприятни съпътстващи условия.
Креативност
Креативността е способност за съчетаване на идеи, информация и обстоятелства по оригинален, тоест - необичаен и нов начин. Нейните постижения се отличават със следните типични признаци:
1. Дивергентно мислене: разнопосочно, комплексно мислене, което не се задоволява с най-достъпното решение на един проблем, а търси необичайни пътища за преодоляването му.
2. Оригиналност: уникалност на идеите, които въплъщават нещо особено, нямащо никакви допирни точки с всекидневното. Фантазията на креативния човек често надхвърля границите на досега възможното и се насочва към нови, непознати области.
3. Гъвкавост: духовната повратливост, благодарение на която човек успява да преминава от едно мисловно ниво на друго и да обхваща даден проблем едновременно от най-различни зрителни ъгли.
Мотивация
Някой някога беше казал: "За да учат, децата не се нуждаят от създаване на мотивация; те бездруго изпитват жажда за знания, стига да им позволиш." Мотивацията може да се опише като наличие на интерес и упоритост у индивида, от което зависи колко усилие и време ще употреби той за една работа. На степента й непрекъснато влияят родители, възпитатели, учители, приятели, инструктори и т. н. За да може едно дете да развие своите дадености, очакванията на семейството и училището следва да съответстват на неговите способности и интелектуални потребности. Но резултати се постигат най-вече тогава, когато за тях се настоява. Тъй като обичайният учебен материал и традиционният начин на преподаване изисква от децата да внимават и ги изпълва със скука (като така, естествено, ги и натоварва), е наложително възрастните да стимулират желанието им за учене.
Много често детайли от поведението на детето подсказват, че то не е никак глупаво, а тъкмо обратното -надарено. Някое успява, например, да реши за части от секундата сложна задача, но лесната може и да го поизпоти. Всичко, намирисващо на рутина, не крие никакво предизвикателство и не приковава вниманието му. Дете, което не е достатъчно подтиквано да полага усилия, започва да пречи на занятията, а освен това държи постоянно да бъде възнаграждавано. Ако не му се поставят достатъчно високи изисквания и не се изгладят несъвършенствата на домашната среда, съществува опасност да изпадне в сериозни затруднения. Нека отново се подкрепя с пример. Открояващото се с изобилие от идеи и жизненост дете бива подложено на тест и при всички случаи се справя с него под средното ниво. После веднъж в училище се сбива със съучениците си, получава истеричен пристъп и вече отказва да учи дори минимално. При завършването на първи клас е възможно още да не умее да чете. Но случи ли се така, че вкъщи четенето събуди интереса му, бързичко само наваксва пропуснатото. Пред учителите обаче не се издава, като вероятно още дълго ще отказва да чете уроците си. Едно такова дете бива преместено в края на краищата в специализирано училище за изоставащи, макар първоначалният проблем да се е криел в твърде лесния учебен материал. To е в състояние да се справи с него за минути, докато другите се нуждаят от часове, а тестовете му говорят за коефициент на интелигентност над средния. Надарените деца често са деца "неудобни" и се нуждаят от по-голямо внимание.
3.5. Тест за интелигентност
Обикновените интелектуални заложби (наричани за по-кратко интелигентност) не подлежат на измерване с уреди. Някакво относително сравнение и степенуване би могло, разбира се, да се направи, като на няколко души се даде тест с еднакви логически задачи. На света са съставени голямо количество тестове, всяка страна има свой собствен и, за съжаление, не е възможно да се извадят заключения като например - "днес хората са по-интелигентни отпреди 5 години" или "днес се раждат повече даровити деца, отколкото преди 10 години". Резултатите от подобни тестове обаче могат да се изразят с цифри и да се съотнесат със средните постижения на децата на една и съща възраст. По този начин се пресмята коефициентът на интелигентност (англ., intelligent quotient, съкратено IQ), който е една относителна величина.
И люстрацията е от брошурата на Федералното министерство за образование и научни изследвания: "Откриване и подпомагане на даровити деца. Съвети за родители и учители." (www.bmbf.de)
В съответствие с казаното no-rope децата, които по силата на интелигентността си надвишават средните резултати в своята възрастова група, имат Ю над 100, а децата със забавено развитие - под 100. Измерванията се правят винаги в една и съща група. Относителната честота на даден коефициент на интелигентност в нея може след това да се представи графично. Получава се едно камбановидно нормално разпределение, където средната стойност е 100 и "разсейването" или стандартното отклонение в двете посоки е 15 (виж графиката). Това означава, че в участъка 100 плюс/минус 15 (85-115) се разполагат около 68% или две трети от групата. Близо 95% имат Ю между 70 и 130. Останалите постигат по-високи или по-ниски стойности.
Тестовете за интелигентност, с които се установява IQ, са в употреба вече 90 години, но не са съвсем безспорни. Те измерват само част от интелектуалните способности, които от своя страна са само сегмент от цялостните заложби. Според мен, при оценка на тестовете допълнително трябва да се вземат предвид няколко влияещи на резултатите обстоятелства:
1. В каква форма е детето в деня на теста?
2. Как се разбират детето и провеждащият теста?
3. С какви очаквания идва детето (и майката/бащата) на проверката?
4. Какви ще са последствията за детето от резултатите?
Училищните ръководства се обръщат към родителите с молба да позволят детето им да бъде подложено на тест, когато поведението му започне да изглежда обезпокояващо. Много е важно човек предварително да се осведоми за възможностите на теста и какво именно се постига с него. За тази цел си има професионални консултанти. През последните години бяха разработени много нови тестове за интелигентност, съдьржащи индивидуални задачи за всяка възрастова група, кои-то дават добри резултати.
3.6. Алтернативно обучение.
Училища "Монтесори" и "Валдорф"
"Детето учи най-добре, когато работи само и мисли самостоятелно." Жан Пиаже
Училищата, които се съсредоточават върху индивидуалното подпомагане на своите питомци, са много по-интересни и подходящи за индиговите деца от стандартните учебни заведения. He e лесно да се каже обаче коя форма на обучение по-добре ще ги "подхване и преведе" през нашата западна образователна система. Зависи от съответните учители, от директора и цялостното отношение на училището към тях. He би било уместно да правим обобщения, но онова, от което едно индиго непременно се нуждае, е съобразен с него начин на преподаване. Училището, чието ръководство реши да се пренастрои, специално разясни на учителите поведенческите специфики на тези деца и се подготви с нови учебни материали, със сигурност е "точният" адрес.
Днес сякаш повече от когато и да било назрява необходимостта от въвличане на децата в образователния процес. Най-добре щеше да е, ако можеха да избират в кое училище да ходят, ако им се предоставеше възможност да разглеждат заедно с родителите си и определят къде най-много им харесва и къде най-вече им се струва, че ще научат нещо и ще получат положителна подкрепа. Много деца всеки ден отказват да ходят на училище. От известно време в Берлин (а може би и в други германски градове?) е създаден специален отдел на полицията, който "пречесва" улиците за младежи, избягали от часове. След това служителите ги водят в клас. Когато чуе коментарите за причините, поради които бягат, човек остава с впечатлението, че повечето смятат преподаването за твърде тъпо и вече не могат да понасят дрънкането на учителите.
Нека си спомним какво чувствахме ние по наше време! Но едно такова сравнение само потвърждава, че сега положението е значително по-лошо. Нещо определено не е наред. Дали това не е сблъсък на два свята? Нашите деца вече не се оставят да бъдат принуждавани - старите правила и идеологията "човек трябва" не ще ги накарат да правят нова, което искаме ние. Те мразят мнимите авторитети и недемократичното мислене. Преди цялата ни младеж просто да откаже да ходи на училище, може би ще е по-разумно ние да се приспособим към нея. В края на краищата, общото ни желание е да израсне потомство, което да знае за какво живее. Едно поколение, което ще е в състояние да осъществи мечтите си и ще има желание да се справи с живота.
Някой някога беше казал: "Вижте децата на една страна и тогава ще разберете какво става в нея." Много се говори за насилието и агресията в училището. Както и за невниманието, глупостта, надареността или хиперактивните реакции на децата. По-рано сякаш по-голям брой родени през една и съща година имаха еднакъв успех и ниво на интелигентност. Днешните като че са твърде различни. Те изискват от училищното ръководство да осигури различни класове, защото иначе никоя от групите не може да се справи с учебния материал.
Страшно е да се види колко много са бездомните деца и то не единствено в чужбина, но и в Германия. Предполага се, че само в Берлин са около три до пет хиляди. Независимо дали цветът на аурите им е индигов или някакъв друг, този факт показва колко голяма може да стане пропастта между поколенията. Според мен вече е крайно време да си помислим в каква посока искаме да се развиваме. Ще продължаваме ли както досега или ще вземем под внимание универсалните промени и ще започнем да се преобразяваме?
На света съществуват училищни системи, които са поели по други пътища, например училищата - "Монтесори", "Валдорф" и "Фрайнет". Ще ви представя накратко първите две.
Монтесори
Създадената според философията на д-р Мария Монтесори самобитна образователна система сякаш е измислена специално за индиговите деца. Тя е много добре структурирана, но същевременно и изключително гъвкава. Учителите и останалият персонал я изучават с години. В Америка някои училища "Монтесори" забелязаха "проблема" индигови деца и започнаха да подготвят учителите си за общуването с тях.
Основният принцип на д-р Монтесори е: "Възпитание посредством работа", подобно на всички направления на хуманистичната педагогика. В училищата с това име децата разполагат с голяма свобода да определят как ще протече денят. Играейки, се учат да вършат сами различни неща. Учителят е неотклонно до тях, запознава ги с новите теми, помага им в работата по групи и избягва да ги критикува. Той ги оставя да избират по коя тема желаят да работят.
Писането и смятането в тези училища се преподава с помощта на подвижни предмети, като в игра. Изобразителното изкуство е важна част от учебните занятия. Към него се добавят практически умения като готвене, сгъване на дрехите, чистене или други дейности от ежедневието. Децата се учат също така да развиват сетивата си, например: да усещат на'пипане повърхностите на различни предмети или платове. Учат се да развиват своята съзидателност, да работят със собствен ритъм и да се уповават на собствените си сили.
Най-важната цел на обучението, освен придобиването на обща и битова култура е да разберат кои са, какво обичат и ценят и какво не, както и - в какво вярват.
Единствената слабост на системата "Монтесори" в момента се проявява след завършване на училище при встъпването в реалния живот. Там старото и новото се сблъскват и на децата им е трудно да се приспособят към нашето материалистическо общество, в което се ценят само постиженията. Но кой знае какво ще стане след десет или петнадесет години, когато много от днешни-те малки индиго ще са пораснали?
Валдорф
Училището "Валдорф" се намира в непрекъснато възходящо развитие, откакто е основано от Рудолф Щайнер (1861-1925 г.) през 1919 г. в Щутгарт. Учебните заведения, създадените по образеца на валдорфското, са "родителски". Те се нуждаят от идейната и материалната подкрепа на родителите. Антропософията в качеството си на наука за човешката природа като тяло, душа и дух служи за основа на валдорфската педагогика. Според нейната концепция, съобразена с естествените етапи в развитието на децата, възпитанието е един вид педагогическо изкуство, което трябва да свърже младия човек с неговото Аз. Атмосферата в тези училища напълно се харесва на подрастващите; там взимат индивидуалните им способности и слабости на сериозно и подкрепят развитието им като самостоятелна личност.
Времето в детската градина и училището се разглежда като съществен отрязък от живота, а не само като подготовка за него. През тези години у децата трябва да се изградят важни основни умения, за да могат да действат енергично, с фантазия и отговорност и да имат будно възприятие, ясно мислене, самостоятелна преценка и жив усет за нещата.
Те преминават общообразователен курс на обучение, в който централно място заемат не учебните програми, а личността на преподавателя (учителите или учителките обикновено водят класовете осем години). Учениците се занимават по-продьлжително с една тема, за да се научат да си изясняват материала докрай, а не само - да схващат основния му смисъл. В горната степен (9-12/13 клас) насочват вниманието си към специалните предмети и залегналите в основата им идеи, а не както досега - към водещата личност на класния ръководител. Преди да се разработят и им се предложат обяснения и модели за разбиране, учениците биват приучавани да вникват в задачата си чрез наблюдение и описание.
За валдорфския метод на възпитание развитието на индивида е от съществено значение, така че освен най-вече когнитивно1 ориентираните предмети, се преподава и музика, рисуване, ръчен труд, пеене и дърводелство. Преди завършването на образованието се пише индивидуална курсова работа. След това учениците се допускат до зрелостни изпити, които се признават от държавата.
1 От лат. - познавателен; отнасящ се до познавателната дейност - бел. прев.
Евтония
Евтоничната работа вече си проби път в белгийските училища. Евтонията подпомага развити-ето на чувството за собствена стойност у децата, като ги прекарва през един динамичен процес на познание на тялото, чрез който да осъзнаят различните му части. Вследствие на него те започват да забелязват своето изражение и поведение. С помощта на този интеграционен процес се научават да допускат до съзнанието си емоционалните си преживявания и блокади и така наново вникват с доверие в собствените си чувства. Възприемат се като част от цялото, стават по-сетивни към обкръжаващата ги среда и свикват да я възприемат като жива и едновременно - спокойна и сигурна. Пред тях се отваря свят, с който могат по-добре да общуват.
Създател на евтонията е Герда Александер. Като млада самата тя е била в инвалидна количка. Тогава започва да изучава тялото си, да го обследва и най-вече - да го изживява. Благодарение на собствения си метод оздравява напълно. На евтонията (eu на гръцки означава правилно, добре - физически и психически, хармонично; идващото също от гръцки tones означава напрежение.) се гледа и като на западен път за пълно опознаване на физическата единица човек. Целта е да се постигне осъзнато усещане на тялото отвътре, отвън и във връзка с неговото обкръжение. Ние сме свикнали да не обръщаме много внимание на тялото си и обикновено се вслушваме в него едва когато нещо ни заболи. Евтонията ни учи на независимост от външния свят и на пълна с упование отдаденост на самите себе си.
Посредством евтоничните упражнения детето се научава да участва във формирането на собственото си битие и да бъде част от него. Работата със собственото тяло носи задоволство и чувство за лична сигурност. Детето става по-самоуверено, по-жизнено, по-спокойно и по-съзнателно. Успява да се съсредоточава по-добре върху своите задачи и задължения и да живее в по-голяма степен съобразно същността си. Простите евтонични движения излъчват красота, те произтичат отвътре. С времето усещането му за "тук и сега" става по-интензивно и то вече е в състояние свободно да изследва и изживява собствените си духовни и физически възможности. Детето възприема живота все повече в неговата цялост, от което всичко започва да му се удава по-лесно и води до съвършен начин на изразяване.
Цели на евтоничната работа
-
да се изпита вътрешното пространство на тялото
-
да се усети кожата като жива обвивка
-
да се осъзнаят собствените кости и скелет, за да се открие вътрешната сила
-
да се усети цялото тяло съзнателно и да се получи представа за собственото проявление
-
да се възстанови нарушеното психическо равновесие чрез съзнателно подобряване на тонуса, дишането, стойката и движенията
-
да схване, че всяка работа, била тя "добра" или "лоша", винаги рефлектира върху цялата личност
-
да разбере, че тялото, духът и душата са едно цяло
За съжаление, доколкото знам, все още няма публикувани сведения за резултатите от въздействието на евтоничните упражнения върху индигови, хиперактивни и страдащи от някакъв дефицитен синдром деца. Смятам, че би било много интересно да се проучи тази зависимост, защото според мен евтонията е ценно помощно средство в работата с тях. Малки класове в САЩ. с помощник-учители
В много училища в САЩ класовете са от по осем или десет души, а не каквато е практиката у нас - от средно двадесет и седем. Подобно положение би било идеално за децата-индиго, защото тогава учителят би могъл да се занимава с тях индивидуално.
Там има и училища, в които на главния учител помагат двама помощник-учители. Децата могат да бъдат разделени на по-малки групи, за да получават повече внимание. Създадени са и специални класове за онези, които се държат лошо (в тях могат да попаднат, например, ученици със синдром на хиперактивност). Родителите удостоверяват с подпис съгласието си детето им да бъде вкарано в такъв клас за ученици с ХЛП (хандикап - лошо поведение).
Някои американски училища са се приспособили към възникналата по-различна ситуация с новите деца и са въвели нова система на преподаване. Те са назначили специален ХЛП-учител, който два пъти дневно посещава всеки клас и обсъжда с децата и учителите недоразуменията, появили се през деня, като се опитва да намери начин за тяхното разрешаване. Така учителят чувства някаква подкрепа, а децата знаят, че два пъти дневно идва някой, който ги изслушва и се заема с техните проблеми. По мое мнение, този подход е много интересен и напълно приложим в нашите европейски училища.
Йога в училище
Днес в някои училища се предлагат занятия по йога. Децата усвояват прости йога-упражнения в група. Тези упражнения за разтягане и укрепване им дават усещане за онова, което става в техния организъм и извън него. Същевременно децата повишават вниманието и концентрацията си, самочувствието и увереността в собствените им сили растат, което от своя страна подпомага хармонията между тялото и духа. Те се развиват като уравновесени "центрирани" личности.
Йога е идеално средство за поддържане на силни мускули, гъвкави стави и добра стойка. По време на занятията дори плахите и не особено надарени за спорт деца се научават да изразяват своите чувства и да освобождават фантазията си.
Мозъчна гимнастика в САЩ.
Под мозъчна гимнастика (на английски език - Brain Gym) се разбира комплекс от прости и спокойни упражнения и движения, разработени за повишаване вниманието и способността на децата да усвояват нови знания. Например, сами се дърпате за ушите, търкате гърдите си, рисувате фигури с лежаща осмица (лемнискати, тоест - знака на безкрайността), тупате се c лявата ръка по десния крак и обратното.
Така се научавате по-добре да се съсредоточавате и центрирате. Тези спокойни упражнения и техники за координация имат много положително въздействие върху децата. В Основното училище на Оукли, САЩ, упражненията се провеждат два пъти дневно: веднъж сутрин и веднъж след обяд в продължение на петнадесет минути. Резултатите, които се постигат с тях, са далеч по-високи, отколкото с други методи. Д-р Пол Денисън създава този цялостен метод на основата на лечебната педагогика, приложната кинезиология и съвременните изследвания на мозъка. Целта му е децата да получават импулс за учене, да се развиват и веселят по естествен начин. В американските училища е установено, че именно хиперактивните извличат голяма полза от упражненията. Те стават по-спокойни, по-невъзмутими и вече не създават толкова трудности по време на преподаването. " Гимнастиката на мозъка" се оказа и интересна алтернатива на лекарства като риталин.
Тя се описва по следния начин: "Една система от прости движения и упражнения, които водят до две неща: до намаляване на стреса по време на учене и в непознати ситуации, както и - до повишаване мозъчните функции, така че да се постигне цялостност." Идеята е да се свържат двете мозъчни полукълба, за да работят в съзвучие и да не се допусне едното да се превърне в доминан-тно и да поеме водачеството. Индиговите деца по рождение предпочитат да се справят със задачите си, впрягайки двете едновременно и тук определено са в своята стихия.
В Тайван учениците също преподават
От един мой приятел, който живее по половин година в Тайван, узнах, че определени училища там от години са преминали към форма на обучение, позволяваща на децата сами да преподават. Първите пет минути от часа учителят се опитва да изложи новия материал по своя предмет, след което предоставя на учениците останалото време до звънеца. Докато правех проучванията си, открих следната интересна статия от Том Хартман: "Тайван е абсолютното предприемаческо общество с ADD-култура, което съм виждал през живота си. To е или ADD-pau, или ADD-ad - не можах да стигна до заключение кое от двете, но е направо невероятно. Тайпе е град-лудница... В Америка и Австралия ние се чудим какво да правим с ADD. Тайван, където това поведение е поне толкова характерно, колкото у нас (може би дори още повече), показва най-големите успехи на света в обучението по математика и другите предмети. На какво се дължи това?
1 От англ., спец. - преднина, давана на по-слаби състезатели, за да се изравнят шансовете за победа - бел. авт.
Лондонският "Индипендънт", беше изпратил репортер в Тайван, за да напише статия по въпроса, която събуди интереса ми и аз я извадих от вестника:
Хора, които са побъркани по ученето в Тайван
"Казват, че щом учителят в Тайван влезе в класната стая, някои ученици още работят върху заданията от миналия час, но само за 45 секунди всички са изцяло изпълнени с внимание, гледат към дъската и започват да работят. Учителят обяснява, да речем, елемент от аритметиката. Преподаването е бързо и донякъде неразбираемо, с много въпроси. Някои се провикват и отговарят от място. Всички обаче се включват активно, излизат отпред, дават своите отговори, записват ги на дъската. Понякога шест или седем деца от наброяващите над четиридесет ученика класове са едновременно в движение.
Образователната система в Тайван се основава върху разбирането, че работата на учителя се състои в това да представи учебната информация в рамките на първите пет минути. (Сигурно ще си спомните, че и по ваше време не е имало материя, която да не би могла да бъде обобщена в рамките на пет минути.) Учителят казва своето и обявява: " Толкова по този въпрос", после предава обучението в ръцете на учениците. "Кой разбра всичко? Ти? А кой не разбира нещо? Добре, ти ще го научиш него, а ти - от нея...!"
Децата си преподават едно на друго. Онези, които изпреварват класа си, не скучаят, защото се изживяват като учители. Но онези, които изостават - също, защото изслушват по-схватливите си съученици. Учителят остава свободен, движи се между тях, по-мага им и ги съветва, и не губи време да въдворява спокойствие и ред. Тайванците нямат проблеми с ADD и деца, които трябва да гълтат лекарства. Те имат функционираща образователна система: това са обществените им училища. Една радикална идея, която предлага добро за всички решение.
Същата система е съществувала преди повече от стотина години в САЩ - на нея се е основавало обучението в тогавашните школа. Погледнете в учебниците от 18-ти век. Там ясно се казва, че задачата на учителя не е да преподава на учениците. Неговата задача е да им предостави необходимата учебна информация, за да могат после да учат, като се подпомагат взаимно. Те са изцяло ангажирани в този процес!
|
