Явлението индиго и неговото значение
1.1. Какво представлява детето-индиго ?
Хората по цял свят забелязват, че поведението на все повече деца е подчертано по-различно, a приспособимостта им към общоприетите норми е далеч по-ниска от тази на предходните поколения. Ето защо ги кръстиха "новите деца" или "децата на новото време".
Американската хромотерапевтка Нанси Ен Тейп изложи за пръв път концепцията за цвета на живота в своята появила се преди много години книга "Да разбереш живота си чрез цвета". Тази концепция бе възприета и използвана от мнозина. Според нея всеки човек си има свой цвят на живота, а понякога два, че и повече. Това са един вид цветни слоеве, открояващи се в аурата и фиксиращи в цветови групи близки личностни черти. Всеки цветен слой говори за определени човешки качества, които ще открием, стига да знаем на какво да спрем вниманието си.
И така, обект на тази книга са новите деца, тъй наречените деца-индиго. Цветът на техния живот е индиговият; те проявяват и дават израз на присъщите за него личностни характеристики. По принцип всяко дете се отличава със свой цвят на живота. Той може да е червен, зелен, жълт и син или комбинация от два или повече. Детето с цвят индиго притежава нови, необичайни за нас, донякъде "трудни" личностни и характерологични особености, с които обществото не ще излезе лесно на глава. Напоследък и родители, и учители се виждат принудени да преосмислят и променят отношението си към своите питомци. В детските градини и училищата се наблюдават множество симптоми, свидетелстващи, че у малките има нещо "съвсем различно".
Индиговият цвят на живота е само един от отличителните белези на най-младите жители на нашата планета, но е толкова показателен, че повечето американски психолози междувременно превърнаха названието "индиго" в термин. След няколко години, когато ще знаем повече за тези нови деца, вероятно ще сме в състояние да прозрем различните им задачи, потенциал и качества и дори може би - да ги разделим на групи.
Сега бих изброила само някои по-общи личностни характеристики на децата-индиго:
-
Притежават вътрешно знание за истината в живота.
-
Знаят, че следва да живеем в хармония със самите себе си и със заобикалящата ни среда.
-
Често съчетават в себе си мъжки и женски аспекти (андрогинен тип).
-
Знаят, че съществува нещо повече от това, което виждат очите ни.
-
Убедени са, че материята и физическият живот са илюзия и че животът се състои от енергия или живо съзнание.
-
Знаят, че всичко във вселената е взаимосвързано. Времето, пространството, разстоянията и формите за тях не са нещо отделно, каквото е нашето разбиране.
-
Чувстват, че животът следва да се цени във всичките му форми, а към тях - да се подхожда с чувство за единение, с любов и състрадание*. Духовните категории са им по-лесни за разбиране от материалните.
-
He позволяват да бъдат ограничавани с отживели идеали или догми.
-
He могат да бъдат накарани да извършат нещо, в което не вярват.
-
He се оставят да ги ръководят хора, чиито етически възгледи се различават от техните; дори натискът от страна на обществото не може да ги принуди да им се подчинят. o He е лесно да им вмениш нещо във вина, нито пък - да ги накажеш. Този подход просто не ги впечатлява.
-
Те не желаят да бъдат напъхвани в никакви калъпи или схеми.
-
Трябва да могат да живеят живота си според по-висши принципи - така, както го разбират; в противен случай се депресират, поддават се на саморазрушението и страха.
-
Те са честни, искрени и независими. Често им липсва усет за собственото им тяло. Петте им сетива са твърде изострени и поради тях лесно се превъзбуждат и изтощават. Прекалено чувствителни са по отношение на всичко, което ядат; най-подходяща за тях е непреработената и растителната храна.
-
Те общуват без проблем с животните, растенията, с другите деца и природата като цяло. Можеш да ги завариш да си контактуват с "невидими" приятели. Затова биват класифицирани като деца с жива фантазия или направо - със странна психика. Тъй като усещат, че всички неща са живи, често не могат да бъдат отделени от обекта на своето внимание. He придават прекалено голямо значение на предметите, а ценят "духа" в тях.
-
Трудно изразяват идеите си с думи. В повечето случаи чувстват езика като ограничение.
-
Те не гледат на играта, възпитанието, отношенията, работата като на отделни неща. За тях всички тези аспекти на живота се допълват взаимно и представляват цялостно преживяване.
-
Те са изключително чувствителни и се разплакват от няма нищо.
-
Нуждаят се от съвсем малко сън, колкото да се възстановят физически.
-
Склонни са към уединение, защото рядко се чувстват разбрани от другите деца и приети от средата си.
-
Много добре усещат кое е правилно и кое не е и не се нуждаят от дисциплиниране. Това, от което истински се нуждаят, са ясно очертани отношения.
-
Ако родителите и учителите не им позволят да действат според убежденията си, предизвикват у тях сериозна съпротива.
-
Те са много любознателни и не желаят, нито пък са в състояние да се задоволят с дежурни отговори само защото са давани открай време. Отговорите трябва да им създават усещането за истинност.
-
Идентифицирането с обичайните, разглеждани в училище теми им коства голямо усилие. В повечето случаи те не виждат връзка между тези теми и духовния живот, който за тях е единственото мерило за нещата.
-
Често се грижат за онеправданите или несправедливо третирани свои съученици.
-
Притежават изострено чувство за справедливост.
Светлата или тъмната страна на личността?
Децата-индиго, както и много от останалите нови деца почти не са кармично* обременени. Те се раждат в онези части на света, които тъкмо "са се отворили" за по-осъзнат живот. Най-важното, което трябва да разберем за тях е, че следва да изграждат личността и характера си при умерен съпровод , защото бъдат ли ръководени неправилно, ще развият и проявят по-скоро своите тъмни страни. Тъй като пътят е открит и в двете посоки, задачата на родителите, учителите и на целия свят е да проявят бдителност и да си дадат сметка коя от тях избират. Нашите деца са нашето бъдеще и именно те ще определят облика на света подир двадесет години. Но за да опознаят този, който ги заобикаля сега, за да опознаят себе си емоционално и духовно, както и за да могат да действат според своите убеждения, децата-индиго се нуждаят от повече пространство и от повече свобода. Наличието на ясни, стабилни отношения и на безусловна любов им осигуряват онази опора, така необходима за разгръщането и проявяването на светлата страна на една личност.
С какво децата-индиго се отличават от другите деца?
Най-съществената разлика между децата-индиго и другите деца - като изключим присъщите на всеки човек личностни и характерологични особености - се състои в реакцията им спрямо конфликтни ситуации. Индигото не се оставя да бъде емоционално въвлечено в същата степен като останалите и респективно - така бързо наранено.
"Нормалното" дете no-скоро преглъща униженията, подчинява се и отстъпва, дори когато бива третирано несправедливо. Детето-индиго обаче реагира доста по-радикално: ако се отнасят към него снизходително, надменно и присмехулно, най-често напълно изгубват доверието му, че и по-лошо. To прекрасно знае кога го лъжат. В резултат на това се отдръпва и повече не проявява абсолютно НИКАКВО доверие.
He e проста работа да убедиш едно индиго, че не може да получава всичко, което си поиска. To е цар или царица и така се и усеща. Много от заобикалящите го авторитети долавят тази - в техните очи неуместна - гордост и го смятат за упорито, твърдоглаво и трудно. Ако обаче към него се подхожда с разбиране и емпатия, то ще си изгради нормално самочувствие и ще се интегрира в средата си.
В зависимост от нея детето-индиго може да представлява както благодат, така и голямо предизвикателство. Ако е единствено сред много други " функциониращи по старому" деца, на бърза ръка ще му лепнат етикет на неприспособенец-нарушител на спокойствието и особняк. A TO ще крещи в себе си: "Защо никой не ме разпознава? Защо другите не ме разбират? Защо се държат по този начин?" Обикновено в такива случаи у него се надига гняв, тревожност и възмущение. Този феномен се наблюдава все по-често в семейството, училището и детската градина. Индигото е готово на всичко, за да защити своето достойнство, своите възгледи и знание и да ги демонстрира пред света.
Вероятно следва да се запитаме как бихме реагирали самите ние, ако изпълнени с такова забележително чувство за принадлежност и знание кои сме, живеехме във враждебно настроена и напризнаваща ни среда? И какво бихме изпитвали, ако на всичкото отгоре ни имаха за нарушители на спокойствието и аутсайдери, вместо - за царствените същества, които всъщност сме?
В отговор на незачитането на истинската им природа децата-индиго развиват като правило негативните черти на характера и личността си и така обременяват още повече семейството и цялостното си обкръжение. ADD и ADHD (синдром на дефицит на вниманието и/или хиперактивност) са само примери за познатите на всички последствия. Към тях спадат и агресията спрямо учителите или тоталната скука, която се разсейва единствено ако са "в своя свят" или пред компютъра. Дълбокото недоверие към останалите и социалната изолация се превърнаха в перманентни теми.
За да оцелеят, тези деца или ще напуснат общодостъпната реалност и ще се потопят в своя собствена, или ще постъпят по точно обратния начин, а именно -ще се бунтуват и ще викат за помощ. Това е моментът, в който много родители и учители се обръщат към транквилантите като към единствено решение. Дават ги на децата си, опитвайки се да постигнат относително спокойствие в семейството си, за да могат всички негови членове да се развиват. В по-тежките случаи от лекарствата има вероятно някаква полза, но на тях не бива да се гледа като на окончателен изход. Наложително е ситуацията незабавно да се преосмисли и промени!
Все още не съществува структура, посредством която имащите отношение към проблема родители, учители, терапевти и възпитатели от цял свят да установяват контакт помежду си. Едва напоследък започваме полека-лека да обменяме информация за новите деца. Интернет като модерна, обхващаща цялото земно кълбо медия, е само една от възможностите. Времето за подобен обмен е назряло, тъй като на света се раждат все повече такива деца и с поведението си ни принуждават да си отворим очите за заобикалящата ни действителност или по-точно казано - недействителност. Обединяването на усилията на всички заинтересовани е една от основните цели на моята книга.
През последните години чудни неща се случват не само с децата-индиго; качества, които будят изненада и изумление, се наблюдават и у много други малки жители на планетата. От известно време американците Лий Керъл и Друнвейло Мелхиседек ни предоставят ценна и многостранна информация относно феномена "ново поколение". След като двамата привлякоха всеобщото внимание върху темата, на всички взе да ни се струва, че се появяват качествено нови хора, които ще ни водят през настъпващото време на трансформации. Ето само няколко удивителни факта:
1. Има деца, чиито изследвания при раждането показват наличието на СПИН; а повторени след някоя и друга година (в Калифорнийския университет в Лос Анжелис) - точно обратното, тоест - от болестта няма и помен. Част от децата продължават да бъдат проверявани през определени периоди. Установява се, че тяхната ДНК не е като наблюдаваната досега у всички хора. (ДНК, дезоксинуклеиновата киселина, е носител на цялостната наследствена информация, а с това - и на генетичния код на човека. Тя се намира във всяка клетка на човешкото тяло.) Тези деца притежават още четири ДНК-нишки, което не означава нищо друго, освен че са по-развити от повечето от нас. Изследванията също така потвърждават, че у тях не само не се откриват никакви болести, ами те просто не биха могли да се разболеят. С една дума - малките си имат имунитет срещу абсолютно всичко! Калифорнийският университет се захваща да изследва ДНК на хора от всички континенти и изразява предположение, че 1% от населението на Земята е носител на тази променена ДНК.
2. В средата на 80-те години в Китай биват открити деца с изключителни медиумни способности. Освен че няма нещо, което да не знаят, те виждат, да речем, през стените, притежават високоразвита интуиция и свръхсетивност, и какво ли не още. В следващите години се наброяват все повече (а също и възрастни) с подобни дарби. Сега вече се знае, че децата със силно изявени качества на медиум се раждат по всички точки на света.
3. Сред нас са и тъй наречените Resilince-деца. Resilince e английска дума, чиито буквални значения са: гъвкавост, издръжливост, но се превежда и като несъкрушимост, несломимост. Макар да живеят понякога в много тежки условия, например - в напълно разбити семейства, те не допускат да бъдат разбалансирани от абсолютно нищо. Сякаш средата им не ги докосва и не ги ощетява по никакъв начин. Наричат ги още "нераними". Те ще бъдат обект на един вече стартиращ в Швейцария проект.
При всички групи деца се наблюдават обаче следните общи качества:
а) Те са събрани" в своя сърдечен център и са на Земята, за да обичат.
б) Мисленето им се определя от чувството за единение, заедност, за всичко е едно".
в) Те преживяват всяко нещо в неговата взаимосвързаност, защото възприятията им са будни едновременно на много нива.
г) Те са наясно със законите на полярността и не живеят според разделението на "добро" и "зло".
Темата децата на новата епоха е много актуална. Мнозина се захванаха с нея, за да изследват по-задълбочено явленията и да разберат знае ли се изобщо нещо по света за другостта на тези деца и ако се знае - какво. Няма никакво съмнение, че те вече са тук, но ние тепърва ще научаваме още много за тях. Едва тогава бихме могли да твърдим със сигурност това, което някои засега само предполагат, а именно: на Земята живеят деца, чието поведение е коренно различно!
1.2. Качествата на индиговия цвят
Съществуват множество системи, причисляващи човешките модели на поведение към различни цветови групи. Символичното значение на цветовете като израз на нашите емоции и реакции е всеизвестно. Въз основа на многогодишни наблюдения са установени съответствия, които все повече се прецизират. Една от цветовите групи е индиговата. Идентифицирането с нея точно и ясно говори за качествата и заложбите на новите типове деца.
По-долу са изброени качествата, които са присъщи на индиговия цвят, без оглед на някакво степенуване:
Положителни качества на индиговата цветова група:
-
Виждане, надхвърлящо физическото възприятие на очите
-
Хармония между материалното и духовното
-
Електрическа, охлаждаща, прочистваща сила
-
Наличие на знание, появило се неизвестно откъде и как
-
Връзка с едно по-дълбоко ниво на женската интуиция
-
Готовност да се прекрачи през вратата на духовния свят; липса на страх от невидимото
-
Неутралност, обективност и приемане
-
Вслушване в себе си и доверие във вътрешния глас (вътрешна комуникация)
-
Търсене на духовната истина
-
Сила и издръжливост
-
Увереност в собствените сили
-
Дисциплинираност
-
Голям организаторски талант, способност за планиране
-
Излъчват достойнство, отличават се с благородническа (царствена) осанка, с висока духовност*.
-
Дарба да казват правилното нещо в подходящия момент
-
Цялостност
-
По-добри възприятия в резултат на по-високоразвито съзнание: способност за виждане на минали и бъдещи събития
-
Честност
-
Липса на егоцентризъм
-
Способност за дистанциране и наблюдаване на нещата от позиция, позволяваща по-широк поглед върху им
-
Отсъствие на страх по отношение на себе си
-
Смелост
-
Някаква степен на самообладание, особено що се отнася до концентрацията, медитацията, вътрешната визия и свръхсетивните възприятия
-
Разумът се контролира напълно от разширеното съзнание
-
Кръвният поток се прочиства от само себе си; обща способност за регенерация
-
Способност за контролиране на психичните потоци на финото тяло
-
Въздействие върху зрението, слуха и обонянието на психично, емоционално и духовно ниво
Отрицателни качества на индиговата цветова група:
-
Прекалено силно самохаресване
-
Формализъм
-
Гордост
-
Тесногръдие
-
Печал
-
Отхвърляне
-
Изолация
-
Грандомания
-
Нереалистичен идеализъм
-
Изолиране от реалността
-
Непризнаване на авторитетите
-
Чувство за самота
-
Депресия
-
Съжаление, разкаяние и самомнителност
-
Отхвърляне на отговорността
-
Склонност към раздаване на присъди
Индиговосините степени на ученето
От гледна точка на духовното всеки човек се намира на определена степен на учене. Ние можем да добием представа за отделните степени посредством символичното им отражение в ученията и енергийните характеристики, съответстващи на различните космически светлинни лъчи*. Във всеки свой живот ние работим с един цветен лъч, като с течение на времето непрекъснато биваме провокирани да му се противопоставим и да го сменим.
За да ви изясня и другите качества на индиговосиния цвят, ви предлагам списък с индиговосините степени на ученето.
Положителни:
1. Свобода и простота. Нежелание да се усложняват нещата, все по-голяма разкрепостеност в мисленето; независимост, естественост; спокойствие.
2. Миролюбив. Усет за космическите закони; стремеж към изчистена от оценки любов, независимо от ситуацията.
3. Представни възможности, визуализация. Способност за виждане на картини с вътрешното зрение; възприемане на недоловими за другите неща, анализаторски качества.
4. Универсална любов. Безрезервна, безкористна дружелюбност; доброжелателно излъчване и провокирането му у другите.
5. Посреднически умения. Способност да влияеш на другите и да ги вдъхновяваш; тактично съобразяване с тях.
6. Нежно и отзивчиво приятелство към другия пол.
7. Общуване. Способност за споделяне на дълбоки чувства и идеи, за изразяване на по-високи идеали.
Отрицателни:
1. Хаос и несигурност. Обърканост по отношение на собствената позиция в различните житейски ситуации и на собственото знание; колебливост; неспособност за вземане на решения; безпорядък; недостатъчна яснота; неспособност за възприемане на нови идеи и разпознаване на истината.
2. Осъждане. Дискриминиране на другите; възприемане в негативен план; изолация. 3. Самомнителност. Оценяване и мислене посредством степенуване (по-висок/по-нисък, по-добър/по-лош, и т.н.); липса на мярка; егоизъм; тесногръдие; склонност да се оправдава; тъмната страна на Юпитер.
4. Непреклонност. Тя е резултат от справедливо самоосъждане; прекомерни очаквания от себе си и от другите; невъзможност да се правят компромиси; репресивно поведение.
Индигото и неговите съответствия на другите нива
Цветовете се свързват също така с различни архетипове начини на поведение, органи или части на физическото тяло, скъпоценни камъни, растения, минерали, животни и прочее. Всеки елемент си има свой цвят и съответстваща му характерна вибрация или честота; доминиращата цветова вибрация на кислорода, например, е синьото. Следователно, липсващите елементи могат да се внесат в тялото под формата на цвят, което по принцип е един от най-простите и същевременно най-точните терапевтични методи, открити някога от хората - името му е хромотерапия. За да обясня възможно най-многостранно защо новите деца се наричат индигови, бих искала да вмъкна още един малък списък с най-важните съответствия между цвета и другите нива:
-
Енергиен център: 6-та чакра*, наречена още трето око или център на Христовото съзнание
-
Звук: ОМ
-
Сила: електрическа и телепатична
-
Архетип: жрица и жрец
-
Жлези и органи: хипофиза, епифиза, мозък и уши
-
Скъпоценни камъни: лазурит, диамант, азурит, флуорит, индиговосин сапфир.
-
Химикали и метали: бисмут, бром, хлорхидрат, хром, мед, желязо, олово, калиева основа, стронций, титан.
Бих искала да се спра малко по-подробно на скъпоценните камъни, тъй като онези, които спадат към индиговия цвят, ни дават възможност да разберем нещо повече за децата-индиго.
Смята се, че индиговото е характерно най-вече за диаманта. Излъчването на този камък се възприема от окото като бяло. Истинският му цвят се разкрива обаче, едва когато се използва призма: погледнат през нея, диамантът е индиговосин. Той се слави като "кралят на кристалите". Символизира централното слънце на слънчевата система - сила, която се самоподдържа в състояние на съвършенство и никога не се нуждае от "зареждане". Когато по-долу се информирате за качествата на диаманта, ще се убедите, че те почти напълно съвпадат с характеристиката на децата-индиго!
Ето какво казва за него науката за скъпоценните камъни:
-
Диамантът стимулира единството, любовта към себе си и към другите.
-
Той е камъкът на невинността", носи чистота и порядъчност.
-
Поражда доверие в интимните отношения и хармония в различните житейски ситуации.
-
Поражда доверие в собствените черти на характера, чието проявление е свързано с емоционални реакции.
-
Стимулира творчеството, въображението, откривателския дух.
-
Активира коронната чакра.
-
Внася яснота в разума на човека, за да намери той по-лесно своя път.
-
Подпомага постигането на пълнота във всички области на живота.
1.3. Светлина и цветове
Светлината е познат на всички ни феномен. От незапомнени времена тя се възприема като антипод на тъмнината. Знаем, че когато слънцето изгрява от изток, започва денят, а когато залязва на запад - идва ред на нощта. Тогава използваме електричеството, за да можем да се ориентираме в домовете си и по улиците. Но какво всъщност представлява светлината?
За разлика от хората в древността, днес ние знаем много повече за нея, но най-основното нещо е, че тя е една от формите на енергията. Светлината се разпространява вълнообразно също като езерната вода, например, когато хвърлим камък. Нейните лъчи или вълни се пръскат по права линия през празното пространство или прозрачната материя във всички посоки.
Светлинните лъчи от различните тела стигат до очите ни.
В едни случаи ние приемаме светлината директно от телата, които са неин източник и я излъчват, каквото е слънцето.
В други случаи я приемаме след като телата, върху които пада, я отразят, какъвто - да речем - е случаят със страницата от книгата пред вас.
През 1672 г. Исаак Нютон успява да докаже, че бялата светлина се състои от различни цветове. Когато бива пропусната през прозрачна призма, се разпада на цветовете на дъгата - червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индигово, виолетово. Още една, поставена наопаки призма, ги събира, превръщайки ги отново в бяла светлина. Това са цветовете, които са достъпни за човешкото око, ако не страда от далтонизъм. Всички те заедно образуват цветния спектър и затова се наричат спектрални. Всеки от тях отговаря на една определена дължина на вълната на светлинните лъчи.
Разбира се, широчината на цветните ивици в спектъра е много по-голяма. Зрителните възможности на животните, например, излизат извън този спектър, достигайки участъците на инфрачервената или ултравиолетовата светлина. Растенията черпят енергия главно от слънцето и то най-вече - от инфрачервените лъчи, които са невидими за нас. Ние хората също чувстваме енергията на ултравиолетовата или инфрачервената светлина - в противен случай не бихме усещали топлината на слънцето и кожата ни не би изгаряла от него. Това, че не виждаме тази светлина или, иначе казано - не различаваме цветовете й, се дължи на ограничените ни сетива. Понякога, когато сме сред природата или сънуваме, ни се случва да доловим невероятни багри, които после не успяваме да опишем, защото надхвърлят обхвата на "нормалните" ни възприятия, както и езиковите ни изразни средства.
Как се пораждат цветовете?
Молекулата на всеки цвят притежава няколко свободнокръжащи около нея електрона, които вече не се привличат от някое от отделните атомни ядра. Цветовете на спектъра са с различна дължина на вълната. Мерната единица за нея се нарича нанометьр. Дължината на вълната на червената светлина (топло) е много по-голяма от тази на виолетовата (хладно). Хората виждат цветовете или пък възприемат вибрационната им сила по различен начин поради различната степен на отвореност на съзнанието си. Това е причината да съществуват множество тълкувания за тях, множество цветови системи и цветови терапии. Постигналите по-високо ниво на възможностите си ясновиждащи долавят една интензивност на цветовете в аурата на човека, а тези с по-ограничена сетивност - съвсем друга.
Цветовият спектър, съдържащ основните цветове червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индигово и виолетово, представлява само една част от целия електромагнитен спектър, който ни обгръща. Други съставни части на електромагнитния спектър са лъченията от Космоса и в частност - на слънцето, лъченията на електрическите крушки, на ютията, на огъня в печката, на парното отопление, радиото, телевизора, микровълновата печка, радара и прочее. С очите си обаче ние сме в състояние да разпознаем само онази част от цветовите вибрации, съответстващи на обхвата на цветовия спектър. Ето защо много цветови системи именуват светлината, с която работят, видима, жива светлина.
Като изключим едноклетъчните, всички обитатели на планетата - растенията, животните и ние, хората, излъчваме светлина с различна интензивност и в различна част от спектъра (т. е. в различни цветове). Тя бе измерена едва през седемдесетте години, като наличието й бе доказвано отново и отново с последвали хиляди експерименти по целия свят: да, наистина, живите клетки предават биологична информация посредством фотони*! Човешкото тяло е един невероятен, непредставимо сложен механизъм. За една секунда в биохимичния развой на дадена клетка се осъществяват около 50 000 регулиращи намеси. Те биват "зададени" отвън чрез внасянето на химически вещества - храна, лекарства, отрови и какво ли не още. В този процес и в цялото ни битие цветовете са от съществено значение и жизнена необходимост.
За хората светлината и цветът са били винаги неотделими. Светлинните лъчи, които срещат материална преграда, биват отразени, "отпратени обратно" от нея. В зависимост от дължината на вълната си те се възприемат от човешкото око като определен цвят. Бидейки частици светлина, цветовете са и частици живот, с други думи - елементи от цялото. Ние поемаме светлина и цветови вибрации, а те въздействат както върху тялото, така и върху психиката ни. Като част от Космоса и земната материя човекът зависи от установените закономерности на своята среда и реагира съобразно тях. Но той реагира не само на това, което е видимо за очите му, но и на всичко невидимо. Така че влиянието на светлината и цвета върху неговото съществувание са определящи! (Виж упражнението с цветове в осма глава.)
Тъй като способността за разпознаване на цветовете при хората с нормално зрение се движи в описания по-горе диапазон, отклоненията в значението им по отношение на материалните неща е сравнително ограничено. Установяването на единна цветова система, която да служи за общовалидна основа, е станало възможно след множество практически опити с голям брой участници в тях.
1.4. Цветовете на живота
Разполагаме, общо взето, с два начина, за да определим цвета на живота си . Според първия следва внимателно да прочетем описанията на всички цветове и да почувстваме кое най-точно представя личността ни. Повечето хора с лекота "изолират своя жизнен цвят, както и този на близките и приятелите си.
В основата на втория начин е залегнал цветови тест, изискващ да отговорим на различни въпроси. Срещу получените на него точки ще открием в приложението съответстващия ни цвят. Нашият жизнен цвят, цветът на живота ни може да ни помогне да разберем по-дълбоко истинската си мисия и предопределение. Той ще ни даде обяснение защо с едни хора поддържаме добри отношения без специални усилия, a c други не успяваме.
Трябва да отбележим, че разликите между цветовете на живота често са едва доловими. Така например хората със син, жълт или виолетов цвят могат да проявят еднакви емоционални качества. Всички те изпитват едно и също желание за определен вид отношение, но по различни подбуди. Поривът им да помагат на другите е силен, но всеки го изразява по своему. "Синият човек с удоволствие помага на много отделни хора - на емоционално ниво, със съвет, наставления или като им осигурява прехраната (като правило "синята" медицинска сестра се грижи повече за емоционалното, отколкото за физическото състояние на пациентите). "Жълтият" човек би искал да помогне, но не позволява да бъде въвличан твърде в конкретна ситуация. "Виолетовият" човек ще окаже съдействие, но предпочита да е на повече хора едновременно; той подкрепя масите или ги вдъхновява, обаче рядко има търпение или порив да подаде ръка отделно на някого.
Ако старателно следвате един от двата метода, ще почувствате интуитивно кой цвят или кои два цвята са най-близки до истинските особености на вашата личност. Според съществуващата в тази област статистика броят на хората с по един и с по два цвята на живота е почти еднакъв. При "облагодетелстваните" с два, единият обикновено е по-силен.
1 Ако познавате други класификации на цветовете, това не означава, че те непременно противоречат на гореизложеното. Ето какво казва Дейвид Тенсли в книгата си "Аурата на човека": "Дори древните философски школи не са били единни по отношение на цветовете на енергийните центрове. За това си има причина, чието обяснение произтича от факта, че с все по-дълбокото проникване в дадена чакра пред вътрешния взор на посветения наистина се откриват нови цветове. Те се променят, щом в нея се задвижат специфични прана-енергии" - бел. авт.
Червената личност
Самоизразява се предимно чрез своето тяло и сетивност. Живее тук и сега, притежава кураж, сила и вяра в себе си и се осланя само на това, което може да пипне, чуе, помирише или види. He мисли абстрактно и обича физическите аспекти на живота. В духовната сфера отдава значение на "правенето", строи църкви, организира представления, на драго сърце танцува и пее в група. Винаги предпочита физическите пред емоционалните и духовните предизвикателства. Харесва й работата на високи обороти. С готовност помага на другите да осъществят идеите си. Може да е честна и пряма, но се случва да е "кисела" и холерична . Лесно се впуска в битки, но би било по-добре да се научи да се освобождава от гнева си чрез спорт. Инстинктът й за самосъхранение е силно изразен, а енергията и издръжливостта й са неизчерпаеми. Червената личност заслужава да й се гласува доверие. Следва да се добави, че е оптимистична, жизнерадостна и лоялна, но може да бъде и зла, с потиснато настроение, избухлива, тесногръда и своенравна.
Детето:
To e старателно, склонно да довършва започнатото, но може и да се инати и буйства, както и да влиза в спор без особена причина. He държи да бъде начело, но не е съгласно да го командват. Демонстрира независимост и вътрешна сила. В училище предпочита часовете, в които се работи с машини, с дърво, готви се и прочее. Предметите без практическо приложение като философията, например, са му безинтересни. To се нуждае от непрекъснато одобрение, обича похвалите и изпада в ужас, ако получи упрек в чуждо присъствие. Проявява нетърпение и обикновено дава твърде неспокоен израз на чувствата си, а би трябвало да се научи на разбиране и съпричастност към останалите.
Оранжевата личност
Тя търси сензации, обича вълненията, риска и опасностите Стига до крайности, за да се усеща жива: може животът й да виси на косъм, но дозата адреналин да е порядъчна! Като цяло е реалистична и не обича езотеричните теории. Преценява добре ситуациите и хората и се подготвя вътрешно за тях. В повечето случаи осъществява мечтите си; притежава кураж и вяра в себе си и е способна да спасява другите в критични моменти. Но оранжевата личност може да бъде и много егоистична и егоцентрична, без следа от съчувствие и загриженост. Тя не харесва издаващите една по-голяма чувствителност и приветливост черти на характера и не е чудно, ако е студена и непристъпна. Смисълът на живота й са приключенията, в изживяването на които не иска да бъде ограничавана.
Детето:
"Оранжевите" деца са авантюристи; тяхната страст е да се катерят и да скачат във водата съответно колкото се може по-нависоко и по-отвисоко. Те са безразсъдно смели, непрекъснато са заети с това да изучават и изпробват границите на заобикалящото ги. Родителите често се притесняват поради опасностите, на които се излагат в чисто физически смисъл, а децата си мислят в това време за следващите приключения. He са изключени проблеми с дисциплината.
Жълтата личност
Тя е чистосърдечна, с чувство за хумор и детински черти на характера. Обича смеха, радва се на живота и не се отнася към него твърде сериозно, а по-скоро без да се напряга и като на шега. Излъчва лекота и непринуденост. Иска да се харесва и да бъде забелязвана; приятел е на всички. Същевременно е чувствителна, лесноранима и стеснителна. Отличава се с голяма живост и се нуждае от много движение и игра; в противен случай съществува опасност да развие някаква зависимост. Притежава творческа природа и е надарена за изкуство. Жълтата личност привлича животните. Понеже усеща, когато някой е угрижен, но не желае да се задълбочава, въздейства целебно по интуитивен път. Настроена е бунтарски, липсва й самодисциплина, бои се от отговорност.
1 Учението за темпераментите: сангвиничен = весел, жизнен; флегматичен = бавен, задълбочен; меланхоличен = тъжен, тих; холеричен = гневлив, енергичен - бел. авт.
Детето:
To e или мъчително стеснително и неуверено, или се намира в другата крайност. Бяга, крие се, може лесно да бъде наплашено и се бои да не би другите да не го обичат. Почувства ли сигурност, става весело и разговорливо, че дори се превръща в смешника на класа. Действено, любопитно, изключително живо, трудно може да се задържи на едно място и да мирува. Концентрира се по-добре, ако има възможност да се движи. Обича да пътува с кола или влак - това движение го успокоява и освобождава творческото начало у него. To иска да радва другите с поведението си и бързо се впечатлява от телесното наказание. Нуждае се от свобода, за да е жизнено, ведро, сърдечно и палаво.
Зелената личност
Много интелигентна, енергична и пряма, организирана и предприемчива, с пъргав ум. Новите идеи и замисли я привличат, но не и детайлите. Впуска се в изпитания, рискува, проявява силната си воля, на драго сърце се включва в дискусии. Трябва да държи всичко под контрол, в противен случай е притеснена, стресирана и угрижена. Иска всичко да разбере, узнае и знае, обича духовните предизвикателства. Ученето й се удава бързо и това й носи нови и нови дипломи. Тя е честолюбива и прекомерно отдадена на работата си.
Детето:
Много интелигентно, непрекъснато задава въпроси и учи бързо. Притежава силна воля, налага се и по този начин провокира родителите си. He обича да му определят какво да прави, понеже предпочита то да раздава заповеди. Често е по-зряло от възрастните и държи да бъде чуто и уважавано от тях. Изпада в униние, ако нещата не вървят както му се иска и може да вдигне шум и да наруши спокойствието на останалите. Нуждае се от подкрепа при осъществяване или промяна на плановете си. Справя се добре и получава високи оценки.
Синята личност
Обичлива, отдаваща и подкрепяща. Сърцето и чувствата са определящи в живота й. Майчинското начало у нея е силно, затова обгрижва другите и им служи за съветник и опора. Тя по природа е учител или покровител. За приятелите си е готова на всичко, но е склонна да се грижи прекомерно и накрая се разболява. Чувствителна, внимателна, гостоприемна. Емоционална натура, която лесно пролива сълзи, обича безусловно и притежава силна интуиция. Приема хората, прощава им и вижда доброто у тях. Често й лепват етикет на "прекалено мила", така че трябва да се научи да казва "не". Бързо влиза в съзвучие с хора и ситуации; някак вътрешно разбира какво се случва, пребивава предимно в сферата на духа. He се отклонява от това, в което вярва и може да е много убедителна. Иска да бъде обичана, но има проблеми със самочувствието, само-съжалява се, изпитва чувство за вина и често влиза в ролята на жертва и мъченица. Понеже съществува опасност да изпадне в депресия, следва да се научи да обича и себе си. Държи на връзката си с любимия човек и има романтична нагласа.
Детето:
To e любвеобилно, сетивно, чувствително; опитва се да се хареса на родителите си, за да го обичат. Иска да е помощник, да не разочарова или наранява никого. Има добри маниери, спокойно е, играе самичко, грижи се за всички, които не се чувстват добре или са сами.
Занимават го отношенията между половете и то от малко си мечтае за щастлив брак с много деца. Липсва му самочувствие и често страда от несподелена любов. Има високи идеали. Другите деца се отнасят към него със симпатия.
Индиговата личност
Подчертано духовна, с вътрешно чувство за истината в живота и тънка чувствителност. Наясно е с древните мистични учения, знае, че всички ние сме духовни същества. За нея предметната реалност и материята са илюзия, животът е божествена енергия и въобще всичко е енергия и съзнание. Тя е пробудена, ведра, съзидателна, независима, ръководи се от no-висши принципи. Ученолюбива, жадна за знание, нуждае се от него, за да провери онова, което носи в себе си. Върши, каквото смята за правилно. He й въздействат никакъв социален натиск, нито изнудване. He изпитва чувство за вина, не приема схващанията и опитите за наказанието. Честна и пряма, пламенна и открита. He се оставя да я подвеждат под някакъв знаменател, нито да я манипулират. Проявява разбиране към хората. He говори много, обича да остава сама със себе си, гледа на живота като на възможност за придобиване на опит. Може да бъде и боязлива, дезориентирана и да се самоизолира. Понякога се чувства изгубена и чужда в този свят, объркана от земните неща и тогава другите не я разбират. Трябва да се доверява на вътрешния си глас и да го следва.
Детето:
To е много будно, открито и способно да съпреживява чувствата на другите като свои, поради което лесно се разстройва. Това пък го прави боязливо и го потиска.
Нуждае се от малко сън, предпочита да е само и не позволява да го принуждават за каквото и да било. Нищо не може да го отклонени от дадено убеждение - ни наказания, ни молби, ни разумни съвети или физическа сила. Бъде ли заставено все пак, наплашва се и се затваря или се съпротивлява докрай. Жадно е за знания, но иска да получава истински отговори; усеща начаса опита да се заобиколи истината. He намира взаимовръзка между преподаваното в училище и духовността.
Виолетовата личност
Динамична и харизматична; дошла на тази планета, за да бъде водач и да спасява. Трябва да активира предопределението си още в настоящия момент и да започне да я осъществява. Изпитва дълбоки чувства и е изпълнена със съпричастност към целия свят. Обича музиката, тя й действа лечебно. Случва й се да има видения. Обича пътешествията, другите култури, свободата. Може да вижда бъдещето, не се съмнява, че Земята ще продължава да съществува; носи послание за човечеството. Проявява усет за съществуващите по-високи възможности, но често я обявяват за мечтател-идеалист. Иска да е в центъра на вниманието и може да бъде нарцистична, арогантна и надута. Има диктаторски наклонности и трябва да се научи, че всички сме част от едно цяло. В състояние е върши много неща едновременно или пък блокира и се нуждае медитация, за да постигне вътрешно равновесие. Вярва, че всичко ще се подреди с лекота и се надява на помощта на Вселената.
Детето:
Роден предводител, другите деца го следват. Бидейки силно, проявява съчувствие, не злоупотребява с властта си. Осъзнало отрано своята сексуалност, експериментира с тялото си - родителите следва да засягат тази тема много внимателно, за да нарушат естествеността на себеизразяването на детето си посредством физическото. То обича изкуството, чете с удоволствие и само си съчинява разни истории. Притежава изключителна дарба за визуално възприемане.
"Виолетовите" са първите, които могат да виждат аурите, ангелите, другите измерения или енергийните вълни. Родителите трябва да се отнасят с доверие към тези възприятия на децата си, за да поощрят развитието на особените им способности.
|
