Втора глава
Личността индиго
2.1. Как да разпознаем едно дете-индиго?
Индиговите деца могат лесно да бъдат разпознати от своите родители и от другите хора, с които са във всекидневен контакт, с помощта на изложените в предходната глава качества и личностни характеристики. Засега при тях не се забелязват значителни физически особености. Различията са прекалено фини и се виждат едва при по-обстойно изучаване. Доста изразени и затова доловими от пръв поглед са все пак следните качества:
1. По-високото енергийно поле*
2. Различното поведение
3. По-оскъдната емоционалност
Съществуват следните възможности да разпознаеш индигото сред голяма група деца:
1. Децата-индиго се настройват към енергията на групата. Тяхната енергийна вибрация е с отчетливо изразена сила. Честотата й е по-висока, отколкото при другите деца, така че в сравнение с тях индиговите може да са по-непрактични по отношение на земните неща. Винаги реагират на интензивната, заредена с любов, хармонизираща енергия, защото им е позната.
2. Наблюдават поведението на връстниците си. Децата-индиго се държат по различен начин! Посланията, които те носят, често са подсъзнателни и съпътстващото ги знание буди всеобщо учудване. В повечето случаи малките са съвсем наясно защо са на Земята. Говорят много за ангели и други същества и с часове си играят кротко и сговорно с тях. Вероятно се тревожите, че вашето индиго нерядко предпочита да се занимава само? Ако обаче го попитате защо, със сигурност ще получите отговор от рода: "Играя си с..., не виждаш ли?" Играчките и въобще предметите ги привличат за кратко и трябва непрекъснато да се сменят.
3. Децата-индиго често търсят компанията на възрастните. Искат да общуват, спонтанни са, открити и непреднамерени и обичат да разбуждат вътрешното дете у тях. С приятелите си връстници си имат no-скоро проблеми, не винаги се чувстват разбрани и започват да странят от групата. Ще се убедите, че децата-индиго са абсолютно наясно как да си постигнат желанията и бързичко изнамират похвата, с който веднъж завинаги ще сломят непреклонността ви. С тях не може да се воюва; те трябва да бъдат убеждавани със състоятелни аргументи.
4. Ако са бебета: гледайте ги право в очите. Очите са прозорците към душата. Усмихвайте се на бебето и приветствайте душата му с добре дошла. Истинско удоволствие е да наблюдаваш отговора на тези нови деца. Макар и толкова малки, те незабавно реагират много живо, с взаимност и разбиране! Нерядко съм наблюдавала как съвсем невръстни бебета се навеждаха до такава степен от количката, за да поддържат зрителния си контакт с някого, че майките на повечето се спускаха уплашени да предотвратят падането им на земята.
Едва след като поживеете малко по-дълго с детето-индиго, започвате да забелязвате, че то не се оставя току-така да бъде въвлечено емоционално в дадена ситуация. Това е една от най-големите разлики между него и другите деца. Индигото не е особено емоционално. To сякаш е наясно защо съществуват толкова много конфликти и затова се опитва да не упреква хората. Психотерапевтите все още привеждат за пример онези случаи от по-раншната си практика, в които родителските кавги са довеждали до необходимостта от дългогодишна работа с децата. Един спор е бил достатъчен, за да накара малкия човек да се затвори в себе си, защото семейството се е превръщало в заплаха за него.
Индигото не усеща така нещата и постъпва по обратния начин. To застава между двамата каращи се и казва: "Как бихте могли да разрешите този проблем?" Или се вкопчва в крака на единия и заявява: "He, няма да си отида в стаята, ще остана тук!" Или пък хваща ръката на баща си, слага я върху дланта на майка си и ги подканя: Хайде, разберете се сега." Ако някоя майка навиква своето индиго, като все повече и повече се изпълва с гняв, то не реагира и не влиза в резонанс с нейната вибрация. Била съм свидетел как съвсем малки деца между една и три години просто продължаваха да си играят или се отместваха полека-лека по-встрани от майка си, без да прекъсват заниманията си; а по-големичките се изправяха пред нея и й казваха: "Много те обичам, мамо!" Веднъж едно седемгодишно попита родителите си: "He знаете ли, че дойдох при вас, за да ви помиря?" - и застана помежду им. В известен смисъл тези деца отговарят за това хората да осъзнаят собствените си емоционални блокади.
Втората много важна разлика между малките индиго и останалите им връстници се проявява в тежки моменти, когато възрастният бива тласкан към крайности. Представете си, че отглеждате две деца, едното от които индиго. To би могло да бъде наречено нарушител на реда, а другото - просто немирник. Двете съвсем очевидно имат несходни цели и подходи. Немирникът ще ви дразни дотогава, докато ви доведе до собствените ви предели и вие на свой ред го накарате да прояви своите - този поведенчески модел е много стар. Немирникът иска да види колко далеч може да стигне, за да получи, каквото иска. Противно на него, нарушителят на реда не следва споменатия модел. Той реагира интуитивно на възникващите в семейството ситуации, тъй като иска да бъде част от това семейство дори когато е само на четири или пет години. Държи да заема равностойно положение наред с останалите. "Аз част ли съм от семейството или не?" Индигото не гледа на себе си като на малко дете, a се чувства "голямо" и също толкова значимо, като желае да получава съответното отношение. Подхождате ли с уважение към него, от неговото ниво, поведението му ще се промени. Атмосферата ще се разведри и вие ще си имате вкъщи приятел, вместо нарушител на спокойствието.
В бъдеще индиговите деца ще предоставят на човечеството ясна и понятна информация за своите качества и способности, както и за посланията, които носят. Мнозина я очакват с нетърпение и в следващите години ще получат възможност да прочетат повече за това. Моята книга и тази на американските автори Лий Керъл и Джен Тобер са само началото. Но аз искам да се обърна към всички терапевти, независимо от областта, в която работят и да им кажа: Изправени сте пред много важна задача!"
2.2. Качествата на децата-индиго
Всяко дете идва на този свят с неповторима същност. Нерядко напълно се отличава като личност от своите братя, сестри или родители. Всеки, роден в семейство с повече деца, може да установи това, стига да се вгледа в най-близките си. На земята не съществуват двама души, чиито пръстови отпечатъци поне да са идентични; ето защо трябва да се съгласим, че личностите са създадени също толкова лични и индивидуални. От това следва да сме наясно, че и сред индиговите деца няма две еднакви!
Според някои направления в психологията личността на детето се оформя напълно едва към шестата година, според други тя се развива в хода на живота и се разгръща в един бавен процес на съзряване. Трети пък твърдят, че човекът се ражда изграден като личност и всичко опира само до това да прояви положителните, а не отрицателните й заложби. За всеки човек е важно да успее да използва силните си страни и така да направлява обстоятелствата, че тези силни страни да бъдат впрягани в работа по-често и по-ефективно, отколкото слабите. Като създания на познатата ни вселена ние носим и двете начала у себе си. Единственият начин да пораснем нормално и да се оправим в живота е да разбираме собствената си личност, своя Аз, да направим възможно разгръщането на положителните си дадености, да осъзнаем потенциала си. Всяко дете - и индигото тук не прави изключение - представлява абсолютно индивидуално съчетание от качества с противоположни заряди, така че трябва само да разбере как да трансформира в личността си минусите в плюсове. Научете го да опознае природата си, подтикнете онези, които го заобикалят, да вникнат в нея и с малко упражнения то ще постигне удивителни резултати, ще преобразува или ще се справи със своите слабости.
Слабите страни на индиговата личност
Детето...
... е свръхчувствително и прекалено отворено за външни влияния.
... често е единак.
... не разрешава току-така да бъде ръководено и възпитавано.
... в повечето случаи се чувства неразбрано и неоценено.
... е хиперактивно и често - несъсредоточено.
... е склонно да идеализира хората или ситуациите.
... е мечтателно и търси спасение в собствения си свят.
Възрастният...
... е самомнителен и нетърпелив.
... има големи проблеми с признаването на авторитетите.
... иска да бъде уважаван и ценен от всички.
... често не успява да се изрази достатъчно добре думи.
... може да бъде надменен.
Как общува
Индигото…
... се самоизолира, когато се чувства неразбрано.
... лесно губи връзка със себе си и излиза извън равновесие.
... се чувства ограничено от езика.
... не може да понася лицемерието и притворството.
Как се проявява
-
Изискванията му към себе си и към другите обикновено са твърде високи; то е перфекционист.
-
Реагира с нетърпимост на неясни внушения и предложения.
-
Отказва се от водачеството и от поемането на каквато и да било отговорност. В приятелството
-
Нуждае се от голямо разбиране от страна на приятелите си.
-
В повечето случаи играе само с един приятел или
-
приятелка.
-
Живее в собствения си измислен свят.
-
Лесноранимо, дьлбокоранимо1.
-
С удоволствие си играе само или с компютъра.
Силните страни на индиговата личност
Детето...
... иска да е абсолютно равноправен член на семейството.
... обича природата.
... грижи се за всекиго вкъщи.
... е лоялно към семейството.
... има способността да въздейства лечебно върху другите хора.
... е искрено и доверчиво и към хора извън семейството, стига да чувства, че го разбират добре.
Възрастният...
... се отличава със стабилност и постоянство.
... е откровен и честен.
... гледа на живота сериозно.
... е смел.
... има способности на медиум.
... е много динамичен във всичко.
... разбира природата на собствения си Аз като част от Вселената.
Как общува Индигото...
... обича динамичните, продиктуваните от сериозни духовни интереси разговори.
... когато разговаря, не се отвлича с друго.
... способно е да изпитва силно съчувствие към всекиго и всичко.
... най-добре му е, ако общува само с един човек или със съвсем малка група хора.
... общуването означава за него вчувстване, обмен на мисли и лекуване.
Как се проявява Индигото...
... е жадно за знания.
... не притежава вътрешна дисциплина.
... е категорично и целенасочено.
... е отворено за непреднамерени внушения и за предложения, чиято цел е да обединяват.
В приятелството
-
Много предано.
-
Грижи се искрено за доброто на другите.
-
Предпочита малко на брой, но сериозни приятелства.
-
На драго сърце отделя време, за да поддържа връзката си с някого.
-
В тежки ситуации демонстрира сила и вдъхва кураж на по-слабите.
-
Проявява искрено съучастие.
-
Повърхностните контакти го измъчват.
2.3. Четирите типа деца-индиго
От няколко години в Америка се използва направената от Нанси Ен Тейп класификация на децата-индиго. Системата от четири типа, оказала се изключително прегледна и точна, бе възприета от множество известни и уважавани терапевти и психолози. Нанси Ен Тейп описва тези четири типа кратко и прецизно както следва:
1. Хуманистът:
Той ще работи с масите, ще им служи и то най-вече като лекар, адвокат, учител, търговец и политик. Често е хиперактивен, крайно социален, говори с всекиго винаги и навсякъде и е извън-редно любезен. Има си подчертано собствено мнение за всичко; върши хиляда неща едновременно. Освен това е книжен плъх и не се чувства особено свързан с физическото си тяло.
2. Концептуалистът:
Занимава се повече с проекти, отколкото с хора. Той е бъдещ архитект, дизайнер, астронавт или пилот. Като правило е с атлетично телосложение. Таи в себе си контролни модели, ориентирани преди всичко към майката и бащата, което би могло да доведе до големи усложнения. При него се наблюдава тенденция към изпадане в зависимост (наркотици в тийнеджърска възраст).
3. Човекът на изкуството (артистът):
Емоционален и нерядко - нисък на ръст. Той е учителят и артистът на утрешния ден. С каквото и да се занимава, то непременно е свързано с творчество.
До десетгодишна възраст изпробва, така да се каже, всички възможни музикални инструменти, проявява творческата си природа в най-различни области, но понякога - съвсем за кратко. Едва като тийнейджър избира една определена посока и успява да се съсредоточи.
1 На емоционално ниво: децата-индиго живеят с открито сърце, притежават по-силно чувство за общност, по-искрени са, както и - изпълнени с безусловна любов. Те очакват същото и от другите хора. Всяко Разочарование ги наранява дълбоко - бел. авт.
2 Лично аз не съм привърженик на подобно групиране на децата, тъй като го намирам за присъщо на старите мисловни модели. Все пак то може да ни бъде от помощ, докато опознаем малките индиго, затова реших да го включа в книгата си - бел. авт.
4. Интердимензионалистът :
Той е по-едър от другите деца, понякога дори - доста по-едър. Ако е навършил две години и започнете да му обяснявате нещо, ще ви отговори: "Това вече го зная, мога го, остави ме на мира!" Той носи на Земята нови философии, идеи и религии. Общуването с него може да е трудно, защото още не се е "наместил" в обществото ни в същата степен като останалите три типа.
При това класифициране на децата-индиго се набива на очи, че отделните четири типа два по два се отличават със сходно поведение, тоест - обособяват се в две групи. Учението за лъчите* ме навежда на мисълта, че тези групи следва да се причислят към два различни рода души и две различни космични течения, а именно: индиговосиния и тъмносиния (или дълбоко-синия) цветен лъч. Към първото течение спадат хуманистът и артистът, а към второто - концептуалистът и интердимензионалистът.
Хуманистът
Той е изключително силно свързан с хората, животните, растенията, Земята, звездите или по-кратко казано - с всичко живо. Непрекъснато се безпокои за другите и иска да са добре. Настроен е вселюбовно към целия свят. Сърцето му се къса, когато към някого (или нещо, например - дърво) се отнасят несправедливо или му причиняват болка. Първият му порив е да се притече на помощ и тогава като правило сам си изпаща. Връстниците му го имат за слабак.
Хуманистът е крайно социален и би спирал на всяка крачка, за да общува с хората и природата. Чудно е, че изобщо си стига в къщи. Във всеки случай за това му е нужно повече време. Той е мечтател, обитава света на фантазиите си и като че ли не чува какво му говорят отстрани. Дойде ли му премного, намира убежище в собствения си свят. Докато е малък, може да започне да ви описва как изглежда неговият свят - светът, от който идва, кой цвят преобладава в него, какви същества го обитават и т.н. Моят съвет е да се отнесете с доверие към този разказ и просто да го изслушате, без да го оценявате или да разпитвате повече.
Основни качества и препоръки:
-
Вътрешно ангажиран с обществото; обича хората, но се нуждае само от неколцина "интимни" приятели, с които да е душевно свързан.
-
Разговаря с удоволствие с всекиго, като не усеща времето и забравя отговорностите си.
-
Често е хиперактивен или хипоактивен2.
-
Бързо се разсейва, забравя какво е искал да прави.
-
He се идентифицира с тялото си, не е добре заземен и се нуждае от спокойствие, за да сецентрира отново.
-
Той е книжен плъх, предпочита да си играе сам и то най-вече - с компютъра.
-
Ту е преизпълнен с радост, ту - с дълбока печал.
-
Загрижен е истински за благополучието на хората, за съществуването на животните, растенията и пр. Желае човечеството да живее в хармония със своята среда.
-
Изострената му чувствителност води до бързо раздразнение и преумора.
-
Непрекъснато се тревожи за всичко възможно и е предразположен към главоболие.
-
Често е отнесен, губи нещата си, не отдава голямо значение на материалното.
-
Като цяло се чувства неразбран и непризнат.
-
От голяма важност за него е и другите хора да държат на думата си. Това му дава сигурност.
-
Мнението му се отличава с категоричност.
-
В повечето случаи добре разбира какво прави и понякога сам си определя наказанието.
-
Готов е да се съгласи с всичко, стига родителите му да подхождат честно към него.
-
Когато е в своя елемент", всичко е прекрасно.
-
He обича да афишира мнението си.1
Истории с деца.
Разказ на една майка:
" Синът ми Мерлин е на десет години, но от съвсем малък изпитва съчувствие към всичко живо; (защитата на животните и опазването на околната среда от няколко години се превърнаха за него в институции, които то мотивират да иска no-бързо да порасне). Веднъж:, когато беше петгодишен, ми разказа, че щял да пита растенията у дома от какви хранителни вещества се нуждаят и кога трябва да бъдат поливани. Мерлин често си идва от училище със скъсани дрехи, защото за пореден път е искал да защити своите приятели, дърветата, от продупчване на ствола, обелване на кората или късане на листата и чупене на клоните. Той непрестанно се опитва да обясни на съучениците си, че е възможно да се разговаря с растенията и камъните. Иска се само да умееш да слушаш. Резултатът от изпълнението на тази мисия рядко е положителен. Приятелите му бавничко възприемат неговите идеи и идеали, но въпреки това той се чувства горд и щастлив. Застъпничеството си изразява само с думи и никога не би употребил юмруци. Насили-ето го отвращава, затова се ползва със симпатията на момичетата, докато момчетата го намират смешен. Веднъж ме попита: Защо да посягам на някого или да се отбранявам, когато самият аз не бих искал да бъда набит?" Наложи ли ми се отново да му промивам раните и да му кърпя дрехите, си казвам: заслужава да го обичаш заради това поведение.
Разказ на двама родители:
"Нашето дете е общително и дружелюбно създание. По-рано, когато по време на разходка още седеше с царствено изражение в количката си, искаше да поздрави всички хора, сякаш бяха от нашето семейство. Провикваше се през улицата и понякога им се радваше така очевидно, като че ли ги познаваше от еони. И сега, обича ли някого, то е безрезервно. За другите деца не е толкова лесно да приемат подобно отношение, защото не го разбират. Те не винаги са готови да понасят инициативността и безграничността на сина ни, както и нарушаването на собствената им интимна сфера. Ние сме свидетели колко трудно може да бъде в този свят за едно дете-хуманист с присъщите му идеали и визии за мир и всеобща любов. To често се чувства уморено и отпаднало и няма желание за нищо. Нашият син сега е на девет години и очаква с нетърпение да порасне, за да си изгради свой собствен завършен свят."
Разказ на един баща:
"Мисля, че състоянието на сина ми е противоположното на хиперактивността. Той непрекъснато е изморен, едва си държи очите отворени и е истински буден само когато може да играе компютърни игри (а понякога - и да ги измисля). Рисуването и правенето на фигури по принцип са любимите му занимания. В училище непрекъснато има проблеми заради своята отнесеност. Другите деца го обичат, защото е различен, спокоен и разсъдлив, не се кара с никого и е no-скоро помирител. Нуждае се от постоянна подкрепа и контрол, за да изпълни всекидневните си задължения.
Концептуалистът
Предпочита да си прави планове, отколкото да играе с децата. Развива идеи и ги изследва с присъщата за него задълбоченост, желаейки да ги превърне в действителност. Сам си определя темпото и не позволява на никого да го притеснява. Успехът не го блазни и не го мотивира. Нашето ориентирано към свръхпостижения общество го обърква. Заедно с родителите си - при условие, че изобщо го разбират - той би могъл да изнамери нови, невероятни начини за усвояване на знания или пък - за водене на домакинството.
Основни качества и препоръки:
-
Освен че обича полета на мисълта, следва да се научи да се съсредоточава и върху подробностите.
-
Държи да е наясно с всичко. Разглобява уреди или играчки, за да разбере как функционират.
-
Спортовете като правило му се удават от ранна възраст; отличава се с ловкост и пъргавина.
-
Склонен е да върши тайно каквото намисли и да крие предмети.
-
Стреми се да контролира родителите си.
-
Привличат го електрическите уреди, но най-вече - компютърът.
-
Изнамира много добри решения за изникващите пред него проблеми и бързичко ги отстранява.
-
Интернет и всякакви други новопоявили се начини за придобиване на знания много му допадат.
-
He e особено емоционален.
-
Нуждае се от ясни правила, ясни указания, ясно отношение и определена дисциплина.
Истории с деца
Разказ на една майка:
"Синът ми среща големи трудности в училище, Нещата отиват натам, че току-виж се превърнал в аутсайдер - стане ли някоя беля, все той е един от виновниците; съучениците му често го изолират, което ни създава, естествено, много главоболия. Любимото му занимание е компютърът и всичко, що е техника - дай му да разглобява и сглобява. Нерядко отказва да си учи уроците за следващия ден. Ходи насила на училище и се готви колкото е възможно по-малко за него. Може да се каже, че съм накрая на силите си от вечните разправии помежду ни. Пък и двамата много си приличаме. Виж:, с баща си се разбира по-добре, но прави опити да се налага и на него."
Разказ на една майка:
"Синът ми е в тийнейджърска възраст. За съжаление, едва от една година зная, че е дете-индиго. От самото начало срещам трудности и често имам чувството, че не съм справедлива с него. Може би нещата щяха да потръгнат другояче, ако бях научила по-рано! Той демонстрираше голяма самостоятелност още от малък и не искаше нищичко да възприеме от мен. Винаги всичко знаеше по-добре и във всяка ситуация държеше да има последната дума - доста, уморително, както виждате. В училище му беше много скучно, така че пречеше на занятията. He беше готов да спазва никакви правила и проблемите продължаваха във всички посоки с години. Накараха ме да заведа сина си, за да го подложат на тест и виж: ти - интелигентността му се оказа над 130. Уви, това не му послужи особено в училище! Бидейки различен, той се чувстваше неразбран както от учителите и съучениците си, така и от нас - неговите родители. Просто идеите и схващанията му се отличават от тези на другите. Сега, когато ми е ясно в какво положение е, изпитвам по-малко чувство за вина, усещам се по-спокойна и съм в състояние да дам на детето си повече свобода."
Артистът
Артистът-индиго често е дребен на ръст. Той е с нежна физика, но вътрешно - силен и твърд. Множество спомени от минали животи са живи в него, затова като малък е твърде чувствителен. Притежава изключително силна воля и я използва целенасочено. Знае какво иска и като правило го получава. Усвоява знания най-добре посредством творческите си канали. Твърдата логика и задължителността са му непонятни, особено в ранна възраст. Движи се през живота леко и гъвкаво, навсякъде се разтоварва и си почива, бързо се ориентира в ситуациите и знае кого харесва и кого - не. Последователен е в поведението си и не се оставя да бъде "купен". Може да се занимава с нещо много активно. Обича да е с родителите си, защото и в тяхно присъствие успява да се съсредоточи в играта си. He допуска обаче да бъде обезпокояван от никого и нищо. На две-три години вече прави самичък много неща и у него се проявява някаква завършеност. Общува живо с другите деца и оставя впечатление на много зрял за възрастта си човек. Щом стане на шест години и влезе в съприкосновение с "големия" свят, поведението му се променя поради натиска, който му се оказва отвън.
Основни качества и препоръки:
-
Може с часове да рисува или да си чертае, но обича и възрастните да му рисуват.
-
Много е предан и оставя у другите усещане за мекота и нежност. В същото време се отличава със силна воля и успява да я наложи.
-
Той е силен, но в силата си показва и съпричастност.
-
Вижда много неща и желае другите да му вярват, когато им разказва за това.
-
Може да е арогантен, нарцистичен и своенравен.
-
Може да е миловиден на вид малък диктатор.
-
Нуждае се от малко сън, тъй като е в състояние навсякъде да се отпуска и да си почива.
-
В живота най-лесно се изразява чрез творчество. Обича пеенето, танцуването, балета, театъра, цирка, рисуването, скицирането, композирането и пр.
-
Държи да бъде информиран и да е в течение на нещата.
-
Той е роден лечител (лекува с музика, живопис, танц) и вижда в това смисъла на живота и своето призвание.
-
Преценява бързо дадените обстоятелства и действа според преценката си. Играе си със ситуациите и така трупа опит.
-
Настоява за ясни отговори; не ги ли получи, започва сам да ги търси.
-
He приема собствените си емоционални нагласи.
 Истории с деца
Разказ на една майка, която има опит с деца-индиго:
"Дъщеря ми Лея е вече на пет години - едно класическо индигово момиченце. Преди да проговори, пееше с часове. Езиковите й умения се усъвършенстват необичайно бързо, но когато разказва, предпочита да пее.
Така е и до днес. Тя излага историите си, разбирай изпява, удивително точно и стройно за възрастта си. От една година ходи по собствено желание на балет. Поради крехкото телосложение и възрастта й учителката бе настроена отначало скептично. Но Лея я спечели в рамките на два часа. Това също е една от отликите на индиговия артист: твърдост и честолюбие в постигането на целта, която сам си е поставил. Сега се сещам и за още нещо. Горко ни, когато сладкото ни ангелче бъде изправено пред необходимост, противоречаща на неговите нагласи. Понякога ми се струва, че "шлюзите на ада" се отварят и семейството ни ще бъде пометено. Леа започва да ни командва, да началничества. Но дори яда си излива толкова артистично, че вече не можеш да й се сърдиш. Подир един мощен изблик на гняв ми каза: Знаеш ли, мамо, просто трябваше да се освободя, инак ще се разболея.Тя никога не скучае, обича да се занимава сама, но обикновено някъде край нас, а не в стаята си."
Чувала съм много индигови момиченца, които бих определила като артисти, да твърдят, че били принцеси и че другите следва да се отнасят към тях по подобаващ начин. Но веднъж едно тринадесетгодишно девойче отсече, дълбоко обидено: "Аз съм кралицата на децата!" А едно друго, малко по-голямо, каза за себе си: "Аз съм величествена!" - сякаш това се разбираше от само себе си!
Интердимензионалистът
Повечето интердимензионалисти са доста едри. Видът на много от навършилите някъде около пет години лъже и другите ги смятат за по-големи. Това обстоятелство създава трудности и на детето, и на родителите, тъй като обкръжението реагира вече по-взискателно. Вкъщи може би си имате работа с едно в някакъв момент твърдоглаво осемгодишно" създание, а подир две минути - с едно "малко", от детската градина, което иска да го гушкате в скута си. Освен това то винаги всичко знае. Знае го по-добре и не оставя родителите си дъх да си поемат. He e никак просто да отглеждаш такова дете с любов. To изисква от близките си една изключително гъвкава нагласа и абсолютна готовност да се откажат от собственото си целеполагане и очаквания. To има нужда да му наложат определени граници и дисциплина. Ще бъдете принудени да се запитате отново какво всъщност са разумни граници. Ако не ги очертаете, детето ще ви покаже вашите собствени. Трябва да осъзнаете докъде се простират възможностите ви за отстъпление и как бихте могли да постигнете хармония помежду си. Интердимензионалистът е абсолютно индигово дете, което руши стени, обръща представи, обявява старите застинали правила за безинтересни, тъй като само иска да ги диктува. To изпитва алергия към недемократичните авторитети и просто не разрешава да му дават нареждания.
Основни качества и препоръки:
-
Интердимензионалистът е пълен е с нови идеи, философии и представи и често шокира с тях останалите.
-
Той е роден предводител и иска да върви по нови пътища.
-
He e съгласен да бъде ограничаван с отживели идеали или очаквания.
-
Може да се държи като диктатор и владетел.
-
Иска да е автентичен.
-
Вижда повече от това, което е достъпно за очите.
-
Обича театъра и играта.
-
Прокарва своето, независимо врагове ли си създава или приятели.
-
Едва изтърпява нечии авторитети и указания.
-
Отрано разпознава своето предопределение и с нетърпение очаква да порасне.
-
Притежава голяма вътрешна сила.
-
Настоява за стопроцентово внимание в отношенията си с другите.
-
Необходимо му е да спазва определена дисциплина, за да изживее живота си творчески и свободно.
-
Проницателен по отношение на хората.
Истории с деца
След като прочете характеристиките на четирите типа, една майка ми каза:
"Според мен синът ми принадлежи към тази, последната група. Той е едър за своите дванадесет години и държи винаги да върши всичко така, както го смята за правилно. Изобщо не мога да му се противопоставя, защото инак не би било мислимо да съществуваме заедно. Още от времето, когато беше малък, се опитвам да му налагам някакви ограничения и да вниквам в позицията му. Понеже е много рационален, успяваме да водим спокоен разговор, което ми костваше усилия. Докато му отправях упреци, си имахме само неприятности. Трябваше да се науча на много неща, преди да започна да се държа наистина последователно. Оттогава помежду ни цари разбирателство. Надявам се, че най-трудната фаза отмина и че синът ми ще бъде един наистина уравновесен юноша, доколкото си изяснихме почти всичко и се подкрепяме един друг безусловно. Но съм сигурна, че деца като него могат да се превърнат в истински "чудовищни тийнейджъри", ако родителите им не постигнат яснота в отношенията си с тях между четвъртата и дванадесетата им година и самите не се променят. Интердимензионалистите са много твърдоглави и силни, избрали са "пo-прекия и кратък" път и не се съобразяват особено с другите, което не е лесно за нас, техните близки."
Разказ на една майка, която е и лечител:
"Непременно исках да имам деца, така че дъщеря ми е наистина много желана. Сега тя е на пет годинки. Макар още да е в детската градина, всеки си мисли, че вече ходи на училище, тъй като е доста по-едра от връстниците си. Трудно ми е да общувам с нея - тя непрекъснато раздава задачи, казва ми какво да правя и ме командори. Още докато беше малка, имахме неимоверни разправии и аз често се чудех защо ми се падна такова дете. С какво го заслужих? За да издържа, трябва постоянно да си повтарям, че дъщеря ми дойде по мое желание, че е всичко за мен на този свят. Научих се да дефинирам наново всяко нещо в живота си и да го изразявам no-ясно. След като преструктурирах ролята си на майка и свикнах да я изпълнявам, нещата се опростиха. Голямата ми задача е непрестанно да привеждам дъщеря си в съответствие с възрастта й - моята дъщеря, която знае винаги всичко по-добре от мен, винаги има последната дума и иска да наложи волята си. Понякога ми се струва, че тя трябва сякаш да се научи да бъде дете и да усвой всичко онова, което е присъщо на детството, защото доста бързо след раждането си вече можеше да бъде голяма."
2.4. Новата вълна деца на 90-те години
Поколението служители на светлината* трябваше да положи големи духовни, бих казала - пионерски усилия като през 70-те и 80-те години на двадесети век има куража и вярата да разчисти сума препятствия по пътя. Повечето пробудени хора вършеха работата си, без да й дават гласност поради оказваната им съпротива. В резултат на тази работа обаче планетарната енергия се повиши през 90-те години до такава степен, че направи възможно инкарнирането и идването в нашия свят на голямо количество индигови деца. Назря времето за осъществяване на всеобща промяна. Много хора не искаха повече да бъдат третирани като стадо, бяха готови да се борят за възтържествуването на мира и любовта, но същевременно - и склонни да се вгледат в себе си и да се променят.
В обществото ни има представители на всички възрасти, отличаващи се с индигови качества на личността и характера. Те бяха сред тези, които спомогнаха за разчистването на пътя пред новата вълна деца. Те са нейни предвестници и са тук отпреди повече от петдесет години.
Срещат се и такива, чийто основен цвят на живота е индиговият - така наречените хора-индиго. Които измежду тях са надхвърлили четиридесет години, като юноши нерядко са имали трудности с обществото и семействата си. Някои са били изолирани в различни "заведения" или са били на ръба да бъдат изпратени там. Прилагали са им методи, чието въздействие, както става ясно сега, не е служело за лечение и те накрая наистина "са превъртали". Често са им обяснявали, че са лоши, анормални и деструктивни. Тъй като са акумулирали енергии, които са били нови и са всявали емоционално безпокойство у "нормалните" хора, на тях са гледали като на заплаха. "Оживелите" от всичко това са напреднали значително като човеци. Голяма част от тях са станали лечители и, опирайки се на собствения си опит, наистина са в състояние да помагат на останалите и да ги водят. Те просто са различни! Много от по-възрастните индиго са се почувствали привлечени от движението "Нова епоха" (New Age)* и посредством него са успели да си върнат част от своя истински дом.
Намиращи се отдавна на духовната пътека хора от цял свят откриват, че притежават някои индигови черти. Докато четете тази книга, ще почувствате безпогрешно дали принадлежите към тях и кои качества са ви присъщи. Това вече зряло поколение се състои от единаци, станали такива поради неразбирането на околните и голямата си самота. Но сега нещата се променят. На бял свят идват повече "нови човеци", отколкото "нормални", като новите някой ден ще започнат да се водят за нормални, защото ще се превърнат в мнозинство. Посветените в Съединените щати, например, твърдят, че до деветдесет процента от новородените в някои области през последните две години са индигови деца. Гъстотата им не е еднаква навсякъде, те не се появяват равномерно по Земята. Оказва се, че броят им е по-голям в студените, отколкото в топлите региони на света, където се регистрира по-силно духовно пробуждане и има повече компютри. Ние живеем в едно изключително време, в което пътят към самопознанието е лесноразличим, ако, разбира се, желаеш да тръгнеш по него. Истината е като на длан пред всички, които искат да я видят. Днес разполагаме с учители, книги, филми и едно обхванало цялата планета духовно движение, каквото не е съществувало никога по-рано. Макар противостоящите на него сили да се активизират в същата степен и култовете към Сатана да повличат хората към най-ниската възможна точка, търсачите на истината ще измъкнат човечеството нагоре.
Поляризирането на планетата в настоящия момент е неимоверно силно и удивително много хора копнеят за единение.
Служителите на светлината от първата вълна имаха за задача да повишат енергията на Земята и да способстват за промяната на опасващите я енергийни "решетки"*, отивайки в най-подходящия момент на най-важното (като правило - енергийно наситено) място. По този начин енергийните портали*, от които се нуждаем, могат да се отворят. Но индиговото поколение го очаква друга - със сигурност не по-лека - задача. To наистина ще положи основите на бъдещия мир. И ще проповядва Любов. Едва ли обаче току-така ще успее да се посвети съзнателно и по своя воля на тази задача. Представителите му са необичайно чувствителни към енергиите на другите поради новата си биохимична структура - обогатената си с още четири нишки ДНК. Преодоляването и преработването на старите вибрации, които продължават да съществуват на планетата, е трудно нещо. Ако младите индиго не си дадат сметка за наличието им и не се научат да се пазят от тях, ще нарушат вътрешното си равновесие. Изгубили го веднъж, най-често изгубват връзка със себе си, "падат лошо и им е много трудно да се върнат отново в своя център.
За съжаление, повечето нови деца биват възпитавани от родители, обучавани от учители и лекувани от лекари, които не разбират уникалното им устройство. Възрастните не разполагат и със средства, за да облекчат себе си като възпитатели и спътници. Децата са първопроходци в един развиващ се на Земята напълно нов процес и това обстоятелство не е лесно за никого. Малките индиго се сблъскват със семейства, култури и институции, чиито енергийни вибрации са все още непроменени. Самата тема не среща откритост и интерес у утвърдените педагози, психолози и институции - те просто не се чувстват подготвени да видят у децата едни нови същества и да подходят към тях с необходимата духовна мотивация и квалификация. Тук зейва още една пропаст между науката и духовността като път за постигане на съвършенство.
Ситуацията е толкова непозната, невероятна и важна, че е време да отворим сетивата си и да предприемем нещо. Новото хилядолетие настъпи и вълната на 90-те години се поуталожи: на Земята се раждат все повече деца-индиго, така че следва добре да се подготвим за тях. Уви, родителите, които вече се догаждат какво се случва, се натъкват най-често на неразбиране, подозрителност, отрицание и необичайна твърдост от страна на своето обкръжение.
Това, което би могло да ни помогне сега, е ясното осъзнаване и обективното възприемане. За съжаление, всички ние сме научени да регистрираме предимно разликите във външните проявления. Осъзнатостта и будността не се поощряват. Свикваме да свеждаме своята реалност само до външното и сме заети с това всекичасно и всекидневно. Индиговите деца са много интуитивни и отворени, не позволяват да бъдат притеснявани и ограничавани. Те настоятелно очакват и ние да се отворим за тях. Те ще ни принудят да се откажем от субективния си, нерядко - наследен от собствените ни родители начин на възприемане.
Деветдесетте години на миналия век дадоха импулс за големи промени в най-различни посоки. Свидетели сме на отстраняването на авторитети, господстващи класи, закони, несравнимо по размер с предходните десетилетия. Сърцата на хората жадуват спокойствие, мир, любов и заедност и индиговите деца, последвани от своите деца, ще ни накарат да ги постигнем.
2.5. Как да се отнасяме към индиговите личности
Обикновено родителите възпитават децата си съобразно собствените си убеждения и собствения си цвят на живота. Така обаче рискуват да потиснат естественото проявление на техните цветове. Откриването на цвета на живота помага на хората да разбират по-добре себе си, останалите членове на семейството, приятелите си и да общуват с тях, без да се опитват да ги променят. При това обстоятелство всеки един може да се развива по-свободно и да разгръща личността и заложбите си. Припомнете си кой цвят на живота определихте за свой, докато четохте подглава 1.4. (стр . 40) и вижте какво влияние би оказал на отношенията ви с едно дете-индиго.
Взаимоотношенията между индиговосинята и червената личност
Индиговата и червената личност нямат почти нищо общо помежду си. Индиговата усеща, че животът и материята са енергия, а червената - че индиговата не е от "мира сего", поради което не разбира и отношението й към предметната реалност. Първата е твърде чувствителна, тиха и интровертна, за да може да се справи с експлозивната физическа енергия, сила и размах на втората. Червената предпочита да гледа на действителността изключително предметно. Колкото индиговата се затруднява да се идентифицира с физическото си тяло, толкова за червената почти всичко е физическо. За индиговата сексуалността е опитност на две души, които се сливат на едно по-високо духовно ниво, докато за червената е само сетивна наслада. Червената не се ориентира лесно в чувствата си и не може да разбере нито езика, нито идеалите, идеите и визиите на индиговата. В разговор двете не намират какво толкова да си кажат: Индиговата е твърде "извисена" за червената, а червената е твърде приземена за индиговата.
Взаимоотношенията между индиговосинята и оранжевата личност
Те нямат кой знае колко общо помежду си, нито какво толкова да си кажат. Вижданията на индигото за Вселената са чужди и непонятни на оранжевата личност. Тя обича предметната реалност, оживлението и приключенията. Индигото се увлича да говори за духовното, любовта и да излага концепциите си за съзнанието. Оранжевата личност не изпитва абсолютно никакъв интерес към такива теми. Индигото може би се впечатлява от смелостта й, но не след дълго тя започва да му се струва прекалено груба, независима и егоцентрична, за да му бъде добра компания. Оранжевата личност е единак; не че индигото не обича да е само, но също толкова обича и да е с близки приятели. Оранжевата личност иска да владее предметния свят, а индигото гледа на него no-скоро като на илюзия. To ce изкачва на някой връх, за да се полюбува на природата и да се наслади на енергията там, а оранжевата личност се катери, за да покори.
Взаимоотношенията между индиговосинята и жълтата личност
Дружелюбната жълта и чувствителната индигова личност могат да бъдат добри приятели. Игривото поведение на жълтата изглежда забавно на индиговата но обратното no-скоро не важи.
Един жълт човек с присъщото му весело настроение би искал да опознае възгледите на индиго-вия за живота - те са му някак нови и непонятни. И двамата са деликатни и горди и не са съгласни някой да им нарежда какво да правят, така че си предоставят взаимно достатъчно свобода и не се опитват да се контролират. Индиговият човек се стреми към духовна връзка, жълтият се отнася към всичко no-скоро повърхностно но и единият, и другият желаят да са заедно в настоящето. Жълтият живее чрез тялото си и изпитва нужда да е активен физически, докато на индиговия му е трудно да се "закрепи" на земното ниво. Той гледа се съсредоточи върху духовните истини, моралните И етически теми. Жълтият може да му помогне да усети истински тялото си, посредством което ще се научи и да се забавлява. На индиговия му трябва някой, на когото да се уповава, но в това отношение жълтият често се оказва "не на линия". Отговорността за други, които зависят от него, не го изпълва с възторг, а това разочарова донякъде индигото. Инак и двамата обичат хармоничните, безконфликтни и безболезнени отношения.
Взаимоотношенията между индиговосинята и зелената личност
Двете могат да са очаровани една от друга, но зелената, която иска да е винаги по-бърза и хитра, се стъписва, когато индиговата не успява да даде рационален отговор, за да аргументира тезите си. Тъй като зелената държи не само всичко в живота й да е под контрол, но да контролира и другите, между двете са възможни конфликти. Но тя е в състояние да приеме с разбиране съпротивата на индиговата, която, както знаем, не се оставя да я контролират. Освен това е любознателна, a интелигентната и добре информирана зелена личност ще я научи на много неща, ако само се отнася по-меко, а не обсебващо. Индиговата личност винаги твърде много се задълбочава в чувствата си и иска да е сигурна, че може да има доверие в заобикалящите я хора. Тя трябва да следва собственото си темпо и не бива да бъде карана или заставяна да бърза. Противно на нея, зелената като цяло е нетърпелива и припряна. Понеже в по-голяма степен е ориентирана към успеха, а индиговата не се интересува от него, отношенията помежду им могат да са добри, ако не са по принуда.
Взаимоотношенията между индиговосинята и синята личност
Помежду им може да се създадат любвеобилни и близки отношения. Синята личност вероятно е единствената, която разбира духовните влечения на индигото. И тя, също като него, би искала на планетата ни да Цари мир, любов и хармония. Един син човек може да обича индигото заради потребността му да вниква в нещата и да търси отговори. To се нуждае тъкмо от хора, които го разбират и подкрепят, а не го отблъскват или - непрекъснато критикуват. Осъзнава важността на тяхната безусловна любов за себе си, както и грижата, която често поемат за него.
И синята, и индиговата личност са интуитивни, ценят вътрешното знание на другия и са в състояние пренебрегнат дреболиите и фактите. Синята усеща колко дълбоки могат да бъдат чувствата на индиговата, така че между тях нерядко съществува искрена обич. Проблем би изникнал единствено, ако индиговата не е центрирана и се затвори в себе си. Синята трудно би приела такова нещо, тъй като е способна само на емоционален контакт. Ако тя самата не е събрана в "центъра си", индиговата се оказва изправена пред сериозно затруднение, понеже не разбира поведението й на жертва, на страдалец, не разбира самосъжаление й, както и цялата тази философия.
Взаимоотношенията между две индигови личности
Те наистина се разбират много добре. Връзката им може да се превърне обаче в голямо изпитание, тъй като и двете нямат отношение към предметната реалност. Разбират се на духовно ниво, могат да изпитват дълбоки чувства една към друга, да бъдат много добри приятели, но не са в състояние да се подкрепят взаимно в земния си живот. Просто никоя от тях не умее да се грижи за подробностите на всекидневието. Това обстоятелство може да създаде големи трудности.
Индиговите личности си подхождат несъмнено, но е за предпочитане да извървят пътя си "отвътре навън" заедно с други, тъй като с тях ще научат много повече.
Взаимоотношенията между индиговосинята и виолетовата личност
Една такава връзка крие големи възможности, стига виолетовата личност да не е настроена твърде диктаторски и доминантно. Надарена с ясно виждане, тя е в състояние да разбере светогледа на индиговата. Първата прозира в бъдещето, а втората го усеща.
 Индиговата личност на драго сърце се оставя да бъде водена от виолетовата, оценява водаческите й качества, силата й да застава начело. Чувства се закриляна от нея и получава отговор на множество свои въпроси. Макар виолетовата да иска да е в центъра на събитията, това не създава проблеми, тъй като индиговата предпочита да е на заден план, където няма да я безпокоят. Голямата разлика между тях се състои в това, че индиговата търси да се сближи и да почувства връзката си с душата на другия човек, а виолетовата обича да разиграва театър и да се обгражда с много хора. Общото е, че двете пътешестват с удоволствие, изпитват съчувствие към страдащите, влекат ги чужди култури и страни. Те желаят мир, съпричастност и духовно просветление на тази планета. Видяното, доловеното и приетото от тях като no-висша истина би могло да помогне на жителите й да разширят своето съзнание.
|
