Касата подпука доктори и фармацевти

България търси деца

"Аз съм патриотичен съпруг, ти си патриотичната ми съпруга, нека си изпълним гражданското задължение и да създадем живот." Това се пее във видеокампания за увеличаване на раждаемостта, пусната от сингапурските власти през 2012 г. по повод националния ден на страната на 9 август. Сингапур е само една от многото държави, където правителството прибягва до ексцентрични мерки, за да стимулира раждаемостта, но засега без успех. В Япония пък преди няколко години измислиха бебе робот, наречено Йотаро, което плаче, киха и се смее почти като истинско бебе. Създателите му се надяват, че то може да предизвика родителски чувства у хората, които го наблюдават, и да ги стимулира да поискат свое собствено дете. Миналата седмица в България село Градинка в община Антоново беше закрито поради липса на постоянни жители, докато парламентът задължи правителството да измисли ясна демографска стратегия до края на годината. Накратко, проблемът със застаряването и намаляването на населението не е само европейски, нито само български. Това не е утешение, но подсказва, че конкретна рецепта за решение на проблема е трудно да се предпише, а дори "иновативните" предложения се оказват не особено сполучливи. Най-малкото защото демографските процеси са инертни и се обуславят от процеси, протекли преди десетилетия. Например една от причините, поради която сега в България се раждат по-малко деца, отколкото преди двадесет и пет години, е, че броят на потенциалните родители също е намалял, което пък е резултат от започналото понижение на раждаемостта още отпреди две десетилетия и, разбира се, емиграцията. В последния ден преди да излязат в лятна почивка, депутатите в парламента решиха, че до края на ноември правителството трябва да изработи краткосрочни и дългосрочни мерки в рамките на стратегията по демографска политика, които да зададат посоката за решаването на кризата в страната. Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин пък заяви, че ни трябва различен тип икономика с по-висока производителност, защото без промяна на цялостната икономика нито данъчни, нито други мерки ще решат въпроса. Разбира се, ниската раждаемост у нас може да бъде приета и за симптом на това, че хората не се чувстват достатъчно сигурни в икономическите перспективи в страната и в бъдещето си, което подсказва, че са необходими действия именно за подобряване на заетостта и повишаване на доходите, което индиректно ще повлияе окуражително и на желаещите да имат повече деца. Но не е напълно ясно дали това е така. В крайна сметка, когато една нация се определя редовно като "най-нещастната" в различни класации, сигурно не е случайно и това, че не иска да има деца и че емигрира. Със сигурност трябва повече от пари, за да се поправи това.

През 2014 г. населението в България е намаляло с 43 479 души до 7 202 198, а коефициентът на смъртността е бил най-високият в ЕС (15.1 промила, или около 109 000 души). Почти една четвърт от цялото население са били хора над трудоспособна възраст, а тенденцията на застаряване ще се задълбочава и през следващите години, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). На всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се падат едва 62, влизащи в нея. За сравнение - през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от работоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Това е ужасно голям спад за много кратко време. Влошаването на коефициента на демографското заместване означава, че все по-малко работещи ще финансират издръжката на драматично увеличаващ се брой възрастни хора, което ще увеличава също така драматично проблемите пред здравната и пенсионната система. Прогнозите не са добри - според изчисленията на НСИ след 20 години българите ще са намалели с още един милион, а през 2070 г. ще наброяват около 5.13 млн. души. Евентуално при благоприятни социално-икономически процеси броят им може и да е леко по-висок - 5.5 млн., но на практика демографският срив изглежда необратим. Прогнозата на ООН е по-песимистична. Според нея още през 2050 г. населението вече няма да е повече от 5 млн. души, и то с изключително влошена възрастова структура. Според Зорница Славова от Института по пазарна икономика като цяло в Европейския съюз тенденцията е семействата да имат по-малък брой деца, но това не е толкова голям проблем за развитите страни, колкото за нас: "За развиваща се икономика, каквато е нашата, трудовият, човешкият капитал е от голямо значение." И докато ниската раждаемост е характерна за Европа като цяло, то "България е специфична по отношение на силната емиграция, тоест добре е да се обърне внимание на това", добавя Димитър Филипов от Виенския институт по демография. Тоест навсякъде раждат малко, но тук то е съчетано с напускането и на онези малко, които раждаме. А те ни трябват отчаяно.

Има три основни начина, по които се помага на семействата с деца: чрез детски надбавки, отпуски по майчинство и добре развита мрежа от ясли и детски градини. Детските добавки обаче са 35 лв. за първо дете, 50 лв. за второ и за всяко следващо отново по 35 лв., което на практика е твърде ниска сума, за да играе някаква роля в насърчаването на раждаемостта. Според Зорница Славова, "ако се свие обемът на получаващите и се увеличи размерът на детските за семействата с по-ниски доходи, това би могло да подпомогне най-уязвимите семейства, или за тях да се увеличи и еднократната помощ при раждане". Според нея има разлика между различните области: в градове като София, Варна и Пловдив големият проблем е липсата на детски градини, а в другите области пречка за раждаемостта са доходите. Проблемът е, че държавата няма как да задели повече пари за всички, а ако го направи само за най-нуждаещите се, това е вече друг тип инструмент - за социално подпомагане, а не за демографски ръст.

По отношение на втория възможен начин за подпомагане на майките - по-дългият отпуск по майчинство, в България той е много по-дълъг от този в повечето европейски страни (до 2 години), но очевидно това не е достатъчно, за да увеличи раждаемостта. Доц. Татяна Коцева добавя, че платеното майчинство е положителен елемент, но не може да обърне негативите, свързани с високите разходи за отглеждане на деца. Освен това, ако една майка има добре платена работа в големите градове и иска да се върне на нея по-бързо, няма къде да остави детето си, а дългото майчинство поставя въпроса и за квалификацията на жената. Получава се така, че от тези три инструмента "най-голямо значение в политиката на държавата всъщност имат детските ясли и градини, защото една от основните причини за по-ниската раждаемост е конфликтът на жената между работата и грижата за децата. Затова определено това, което може да се направи, е да се създадат качествени детски домове", обяснява Димитър Филипов.

Кристина*, майка на двегодишно дете, обяснява, че причината да не иска второ не е финансова, а липсата на добра среда: места в детските градини, добро здравеопазване, места за игра навън, липса на достъпни допълнителни активности за децата, несигурността при наемането на бавачка поради липсата на регламентация на тази услуга. Това води до капан за майките, в който поради липса на алтернативна грижа за детето (ясла, детски градини, адекватни бавачки) трябва да прекъснат професионалното си развитие и за дълго време да останат у дома, ангажирани единствено с отглеждането му. Юлия*, майка на две малки деца, добавя, че тя не получава детски надбавки, но те не са решаващи и не могат да стимулират човек да има второ дете, защото и без това са много малки като размер. Колебанията й са били свързани най-вече с финансови средства: "Още по време на бременността са нужни финанси за качествено проследяване, защото стандартната женска консултация покрива само основни изследвания и само два ехографа. Необходими са и значителни средства за самото раждане - избиране на лекарски екип, за да е сигурно, че обслужването ще бъде качествено. Освен това жената се откъсва от работата си и обратната адаптация е трудна. Голям е проблемът и с намирането кой да гледа малкото дете след първата година заради липсата на места в яслите."

Оказва се, че финансовите затруднения са всъщност до голяма степен свързани с липсата на адекватни публични услуги - качествено здравеопазване и наличие на достатъчно детски градини. И ако те се подобрят, много от тези финансови притеснения биха отпаднали от само себе си. Въпреки че никой не би се отказал от тях, директните финансови плащания не са начинът за насърчаване на раждаемостта. Има други бързи начини. Например, ако в момента няма как да се осигурят достатъчно детски ясли или градини, може да се помисли за регламентирането на дейността на родителските кооперативи и детегледачките, така че да има по-гъвкави начини за алтернативна и достъпна грижа за малки деца. Според доц. Коцева "нагласата, че всяко дете трябва да получава детски надбавки, е инерция от миналото". Тя смята, че семействата със средни доходи биха могли да почувстват повече облекчения чрез въвеждането на семейно подоходно облагане. Това е една от основните мерки за борба с демографската криза, които екип от учени от БАН в момента разработват и ще представят към края на ноември. Евентуални данъчни облекчения, например за семейства с три и повече деца, обаче биха довели до следната дискусия в обществото: дали тези, които са решили да нямат деца или да имат едно, а не три, биха били съгласни да плащат по-високи данъци от многобройните семейства. Наскоро от БСП предложиха намаляване на ДДС ставка за бебешки храни и стоки от 20% на 5%, но не се знае дали това би се отразило наистина особено върху цените на стоките и, второ, както уточнява Зорница Славова, по-скоро ще доведе до появата и на други сектори, които ще искат по-ниска данъчна ставка, вместо да повиши раждаемостта. Пред всичко това повече тежест има основният елемент - повишаване на доходите.

Как да се ползват емиграцията и застаряването

Освен ниската раждаемост другите два стълба, които рушат демографската картина на страната, са емиграцията и застаряването на населението. Причините за емиграцията отново са свързани с чувството на несигурност в икономическото бъдеще на страната, както и в търсенето на по-добри перспективи навън. От друга страна обаче, емигрантите се оказват сред най-големите инвеститори в България, като паричните трансфери от тях в кризисни времена например са по-стабилни и устойчиви от други чуждестранни инвестиции. Така емигрантските пари допринасят до голяма степен за сигурността на домакинствата у нас, особено в по-слабо развитите региони на страната. Димитър Филипов заявява, че евентуални мерки тук биха били създаването на условия за връщане в България на хора от чужбина, които са събрали някакъв капитал, който биха могли да вложат в откриването на семеен бизнес у нас. По-трудно би било връщането на групата от емигранти, които са заминали, за да получат добро образование и които биха се върнали само ако получават заплати, сравними с тези, които получават в чужбина. Една скромна, но не толкова маловажна стъпка към тях може да е улесняването на признаването и легализирането на чуждите дипломи у нас. Стареенето на населението е неизбежно, но е важно да се отбележи и че самата продължителност на живота се увеличава, а с това и работоспособността на хората. Важно е да се знае какво точно се има предвид под стареене - в много страни за стари се смятат хората от 61 или 65 години нататък. Но според Димитър Филипов може да се подходи и по друг начин, на базата на това до колко години хората са способни да работят. "Границата на почти пълната работоспособност се увеличава с годините, ако преди 5-6 десетилетия шестдесетгодишните са живеели още 10 години, през които са получавали пенсия, сега шестдесетгодишните (средно казано) живеят 20 години повече и са всъщност по-работоспособни. Възрастта на стареене може да се определя например, като се свалят 10 години от средната продължителност на живота. При такъв начин на изчисление се оказва, че населението има много по-голям потенциал и тогава икономическите проблеми ще са по-леки за преодоляване. Това, което е неизбежно, е вдигането на възрастта за пенсиониране."

Демографите разграничават тенденцията двойките да имат по-малко деца и решението им да отложат с няколко години раждането им. Второто е временен ефект и за разлика от първото може да бъде разрешен чрез повече инвестиции в удобството на младите семейства. На въпроса какво биха искали да се промени Кристина* и Юлия* отговарят сходно: "Да се отворят детски заведения, да има сигурност, че ще има кой да се грижи за децата, докато сме на работа, по-добро здравеопазване и среда." Очевидно е, че увеличаване на детските надбавки с няколко лева няма да е решение на такова мащабно предизвикателство. Въпросът е дали има решение.

*Имената, отбелязани с този знак, са сменени.