Ако пациентите режат бюджети

Проф. Огнян Колев наднича в Космоса

Български лекар наднича във фините механизми на космическата болест като изучава пространствената дезориентация на пилоти и астронавти - главна причина за въздушните инциденти. Професор Огнян Колев опитва да обясни защо при бързо движение, при стремглаво издигане нагоре и пропадане надолу на човек му става лошо, коремът му се свива на топка, устата му се пълни със слюнка и го мъчат позиви за повръщане - всички признаци на познатата болест на движението. Наричат я още пътна, морска въздушна болест. Нейният спусък буквално

"Представете си един астронавт да повърне. Ако е със скафандър - умира. Ако не е в кондиция, колкото и леко да е неговото неразположение, той може да провали мисията", обяснява ученият. Затова научният потенциал е фокусиран върху изучаване на всеки детайл. "Болестта на движението се развива и минава през 7 етапа. Гаденето и повръщането не идват изведнъж и внезапно. Има "подготвителна" фаза, а на всеки етап настъпват съответните промени. Те започват с неприятно усещане в областта на стомаха, после идва дискомфортът. За да се стигне по скалата до 7 - гадене и повръщане, разказва проф. Колев. И на всеки етап учените регистрират промените, за да са наясно какво се случва с организма. Да са се "хване" на по-ранен етап и да се спре дотам. За да няма рискове. "Човек е динамична система - не се знае как ще реагира в даден ситуация, а някои въздействия от Космоса все още не са добре проучени. Знаем, например, че е от време на време астронавтите виждат проблясъци. Допускаме, че са микрочастици с огромна скорост, които преминават през кораба. Те обаче могат да създадат зрителна дезориентация", обяснява ученият. Подобни наблюдения насочат интересите му към изследване движенията на очите. Върху проблема проф. Колев работи заедно с проф. Кория от Тексаския университет. "Оказва се, че движенията на очите в хоризонтална посока вече са добре проучени. Техниката за изследване на вертикалните движения обаче е доста по-сложна и те са останали бяло поле за науката", пали се професорът. Така за първи път в света те правят система за очно сканиране и установяват, че скоростта на движение на очите на горе и на долу не е еднаква. "Тази асиметрия вероятно се е развила с еволюцията, тъй като докато тичат животните обикновено гледат надолу", разказва той. Тези проучвания екипът прави на Военноморска авиационна база във Флорида, на която и НАСА извършва изследвания. Годината е 1990 и младият тогава учен Колев влиза през парадния вход на светая светих на космическите полети в центъра в Хюстън. Друго проучване го отвежда до университета в Швейцария. "Пилоти и астронавти както и всеки, който развие болест на движението, реагира различно. Едни пребледняват, други почервеняват. Това зависи от типа нервна система. При едни кръвното се вдига, при други - пада, а пулсът при едни хора се ускорява, при други се забавя. Избиването на "студена" пот също е част от симптомите на болестта на движението", разказва професорът, който е документирал всяка от тези промени. Защото за него всички параметри на космическата болест остават предизвикателство. Далече от техническите възможности на космическия център в Хюстън, днес проф. Колев влиза в нова орбита - разработва нанотехнология свързана с плазмоферезата - изчистване на кръвта от "лоши" белтъци. Проучване, което в бъдеще би преборило болестите на века като множествена склероза, автоимунна болести и болестта на Алцхаймер.

Когато рибата плува във вода, усеща движението в резултат на триенето. Птиците усещат въздуха с перата си и това ги насочва в пространството. А човек, качен в самолет или в пилотската кабина, няма ориентир. Това създава реални проблеми и зрителни илюзии.

За да реши този проблем проф. Колев създава система, нещо като костюм за тялото. Костюмът вибрира, връща усещането и го ориентира в пространството. "С него можем да прекъснем пространствената дезориентация и да изолираме зрителните илюзии. Костюмът помага на пилота да се ориентира в пространството дори без да вижда. Това е важно, защото под влияние на зрителните илюзии, той може да загуби контрол, да не знае кое е гори и долу - долу , когато гледа апаратурата, може да се подведе. Не знае дали да вярва на усещането и преценката, на уредите или на инструкциите от командната кула. Това според професора е една от честите илюзии понякога с фатален край, които провалят изпълнението на мисиите.

Стъпва солидно на земята

Как да се справим с космическата болест - това е задачата, която проф. Колев нищи в кocмичecкия цeнтъp зa нeвpoнayки в НАСА. B бeзтeглoвнocт acтpoнaвтитe гyбят peaлнa пpeдcтaвa зa диcтaнция и пoлoжeниe нa тялoтo, нарушава се кoopдинaциятa мeждy зpитeлнaтa и вecтибyлapнaтa cиcтeмa. " Основен проблем за acтpoнaвтитe е как да се ориентират в космоса. Toвa e пpичинaтa дa развият кocмичecкa бoлecт, кoятo в гoлям пpoцeнт oт cлyчaитe зaтpyднявa нayчнaтa paбoтa пo вpeмe нa пoлeт", oбяcява пpoф. Koлeв. Той насочва научния си интерес към изучаване на взаимодействията на 3 системи - зрителна, вестибуларна и костно-мускулна. От тях в голяма степен зависи стабилното ни стъпване на земята. "Изключ­ването" на един компонент се отразява на равновесието. И за всеки от нас "слабото" звено е различно и именно то е водещо при нарушаване на равновесието. Друг аспект на научната му работа го насочва към така наречения конфликт между сетивата - с други думи защо понякога, когато стоим неподвижно, ни се струва, че всичко около нас се движи - нещо както ефектът на киното IMAX. Заедно с това професорът работи и върху влиянието на вестибуларната стимулация върху така наречения "после образ" - или, защо като гледаме към лампата и след това си затворим очите, още виждаме светлина. Това е образът, който остава, обяснява професорът. Оказва се, че този образ също се движи в зависимост от това дали човек се концентрира върху него или гледа разсеяно. И, ако на някой това звучи като чиста наука, ученият бърза да поясни, че изследването на "после образа" е особено важно за пилотите и астронавти, защото по време на полет им се налага да гледа светещи предмети. А това оказва влияние върху пространственото им възприятие.