Касата подпука доктори и фармацевти


Ако пациентите режат бюджети



страница2/18
Дата28.02.2017
Размер1.05 Mb.
#15943
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

Ако пациентите режат бюджети


Банкеръ  стр. 16  

Една от поправките в Закона за здравното осигуряване, срещу която най-остро възразиха управителите на болниците, е, че здравната каса занапред ще може да прекратява договорите си с лечебниците, чиито пациенти не са доволни от медицинските услуги. Не е ясно дали това ще проработи у нас, тъй като анонимните анкети за качеството на храната, хигиената или на прегледа ще бъдат пускани в кутии в самите болници. Съответно и лесно могат да бъдат подменени в името на "негово величество" бюджета. Но ако пациентите наистина ще определят "правилата на играта", повечето ни клиники могат да се чувстват застрашени от надвисналата финансова гилотина. Неотдавна неправителствената организация Център за защита правата в здравеопазването пусна нов сайт - www.dobritebolnici.info, в който именно пациенти оценяват болницата, в която са били лекувани или от която имат преки впечатления от обслужването на близки хора. Като оставим настрана възможността за форумни удари "под кръста" от страна на конкуренцията, анкетата дава що-годе ясна картина за качеството на болничната помощ у нас.

Оказва се, че с най-висок комплексен рейтинг - 4.47, е столичната многопрофилна болница "Сердика", която за миналата година е получила 7.52 млн. лв. по каса. Пациентите й като цяло са доволни от обслужването и нивото на специалистите, забележките са предимно към недостатъчния брой кабинети и оскъдното вътрешно пространство. Втора в класацията е плевенската кардиология с бюджет от 7.97 млн. лв., където болните отчитат много добра организация, внимателно отношение, съвременна медицина и добра храна. Трета в подреждането е лечебницата в Троян с изработени 3.6 млн. лева. За нея едни казват, че е образец за общинска болница, а други - че отношението към пациентите не е на ниво.

Най-голямата частна болница – „Токуда”, с усвоени над 53 млн. лв. по каса е класирана едва на девето място. Коментарите за нея са рязко двуполюсни - от "за мен болницата е най-добрата, винаги разполагат с необходимата апаратура, медикаменти и невероятни специалисти с хъс за работа", до - "под всякаква критика, некомпетентни лекари, взимат допълнително пари, нищо че си здравноосигурен". Най-много от оплакалите се съобщават за дискриминация и нерегламентирани плащания. От големите държавна болници с най-предно класиране - 18-а, е Военно медицинската академия за която преобладаващо се казва, че лекарите знаят какво правят, но и там "те гледат в ръцете" Правителствена болница "Лозенец" е след първите 50, а ИСУЛ - дори и по надолу. Има лечебници с нулев рейтинг, за които коментарите са изцяло отрицателни. Корупция безобразно отношение некомпетентност, безотговорност, мръсотия са само част от епитетите с които недоволни ги "благославят". Така че болниците имат много бакии за оправяне, преди пациентите да започнат да ги наказват.



Колкото за здраве, толкова за алкохол


Банкеръ  стр. 2  

Българинът харчи средно на месец по 1093 лв., като разходите му изпреварват увеличението на доходите. Това показват данните на Националния статистически институт за второто тримесечие на годината. Спрямо 2014-а вадим от джобовете си за плащане на сметки с по 68 лв. повече. Най-много пари - по 369 лв. месечно, отиват за храна и безалкохолни напитки. Чувствително са се повишили разходите ни за жилищата - за вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома, които нарастват с 18.6% на годишна база до 182 лева. За транспорт и съобщения отиват 125 лв., а за облекло и обувки заделяме едва 37 лв. на човек. Здравеопазването ни струва 55 лв., а сметките ни за алкохол и цигари са почти същите - 51 лева.

Процентното повишение на разходите обаче е над два пъти по-високо от ръста на дохода на човек от домакинството, който е нараснал с 3.7% на годишна база до 1203 лева. Най-висок дял от приходите - над половината, продължава да държи работната заплата, следват доходите от пенсии с 26.6%, постъпленията от самостоятелна заетост - 7%, и накрая са социалните помощи. Работните заплати са се вдигнали с над 5% за 12-те месеца и достигат 673 лева. Но пенсиите намаляват средно с 2 лева. Потреблението също пада. Купуваме по-малко хляб, кисело мляко и зеленчуци. Единствено търговците на плодове отчитат леко подобрени обороти.



Почитаме с минута мълчание Деня на спасението


Монитор  стр. 7  

По случай Деня на спасението министърът на здравеопазването д-р Петър Москов призова днес в 12 ч. всички българи да запазят минута мълчание пред доблестта и високия морал на българския лекар. "На 15 август обществото ни ще отбележи Деня на спасението. На тази дата, преди половин век 26-годишният д-р Стефан Черкезов изнася от горящ автобус 47 души и спасява живота им. На следващия ден самият той умира от раните си", припомня Москов в официално обръщение. От 2012 г. 15 август е официално обявен от Министерския съвет за Ден на спасението. "Саможертвата на д-р Черкезов е доказателство, че нашата професия е не само най-хуманната, както тривиално сме свикнали да я определяме, но е най-вече призвание и дълбоко лично усещане за дълг, което ние, лекарите, посрещаме достойно", казва Москов. Денят на спасението беше почетен вчера за 11-а поредна година във Военно-медицинска академия.



Проф. Огнян Колев наднича в Космоса


Отоневрологът изследва болестта на астронавтите, получава признание от НАСА

Веселина МОНЧЕВА

Монитор  стр. 14-15  

Български лекар наднича във фините механизми на космическата болест като изучава пространствената дезориентация на пилоти и астронавти - главна причина за въздушните инциденти. Професор Огнян Колев опитва да обясни защо при бързо движение, при стремглаво издигане нагоре и пропадане надолу на човек му става лошо, коремът му се свива на топка, устата му се пълни със слюнка и го мъчат позиви за повръщане - всички признаци на познатата болест на движението. Наричат я още пътна, морска въздушна болест. Нейният спусък буквално



изстрелва професора в Космоса. Разработките и научният му интерес за преодоляване на космическата болест го изпращат на работа в НАСА преди 25 години, а успехите и откритията му печелят най-голямото признание - сертификат за върхови постижения на Американската агенция за изследване на Космоса. Той е единственият българин и един от малкото чужденци, който получава сертификат за принос в изследванията на центъра в Хюстън. А преди седмици нашето правителство го предложи за орден "Св.Св Кирил и Методий" за особено значими заслуги за развитието на българската и световна наука в областта на медицината. Още като млад лекар той усеща предизвикателството на Космоса. Съдбата обаче го праща по традиционния път - след като завършва медицина, отива по разпределение в Стара Загора и работи 2 години като участъков лекар. "Стори ми се бюрократично и конвейерно, някак по шаблон - преглеждаш и изписваш лекарства. Това не стимулираше много мисълта и разсъжденията ми. Цялото си време извън работа запълвах с четене. Четях много, интересуваше ме най-вече медицинската наука и психологията. Механизмите на самото заболяване ми бяха по-любопитни", спомня си професорът, който сега е зам. директор по научната дейност на столичната болница "Св. Наум". След като завършва докторантура, той се включва в програмата "Изследване на мозъка" на екипа на проф. Жабленски. Скоро след това печели първия си гранд на фондация за научни изследвания "Джон Фогърти" в областта на неврологията и отоневрология. Така заминава да работи в Харвардския университет в Бостън. А по-късно продължава проучванията си в Импириъл колидж в Лондон, Мюнхенския и Тексаския университети. Там изследва вътрешните механизми на космическата болест, а като учен отоневролог се интересува от промените в организма свързани с нарушаване на равновесието. И, ако тук на Земята те причиняват неприятно страдание, в Космоса могат да са фатални. Защото при огромното ускорение и в условия на безтегловност пилотите губят реална представа за положението на тялото, а оттам идват проблемите с координация, вземането на решения и изпълнението на мисиите било на земята, във въздуха или в Космоса. "Американската военна авиация губи на ден по 1 милион долара в резултат на катастрофи причинени от човешка грешка. И тя най-често се дължи на пространствена дезориентация. Реакциите, вземането на решение за част от секундата, са от огромно значение. Пилотите боравят с апаратура, правят експерименти в космическите кораби, а също и в открития Космос. Всяко неточно изпълнение може да има и фатален край. Само един пример - ако се наложи ръчно приземяване на космическа ракета или совалка, точността на изпълнение е изключително важна. Скоростта, с която се движи корабът, е огромна - няколкохиляди метра в секунда. И тези секунди са решаващи", разказва ученият. И въпреки тестовете, медицинските прегледи, подготовката, през която всеки пилот преминава, няма гаранция, че в даден момент той няма да отключи болестта на движението. Важно е тя да бъде овладяна навреме, за да не се стигне до фатална развръзка.

"Представете си един астронавт да повърне. Ако е със скафандър - умира. Ако не е в кондиция, колкото и леко да е неговото неразположение, той може да провали мисията", обяснява ученият. Затова научният потенциал е фокусиран върху изучаване на всеки детайл. "Болестта на движението се развива и минава през 7 етапа. Гаденето и повръщането не идват изведнъж и внезапно. Има "подготвителна" фаза, а на всеки етап настъпват съответните промени. Те започват с неприятно усещане в областта на стомаха, после идва дискомфортът. За да се стигне по скалата до 7 - гадене и повръщане, разказва проф. Колев. И на всеки етап учените регистрират промените, за да са наясно какво се случва с организма. Да са се "хване" на по-ранен етап и да се спре дотам. За да няма рискове. "Човек е динамична система - не се знае как ще реагира в даден ситуация, а някои въздействия от Космоса все още не са добре проучени. Знаем, например, че е от време на време астронавтите виждат проблясъци. Допускаме, че са микрочастици с огромна скорост, които преминават през кораба. Те обаче могат да създадат зрителна дезориентация", обяснява ученият. Подобни наблюдения насочат интересите му към изследване движенията на очите. Върху проблема проф. Колев работи заедно с проф. Кория от Тексаския университет. "Оказва се, че движенията на очите в хоризонтална посока вече са добре проучени. Техниката за изследване на вертикалните движения обаче е доста по-сложна и те са останали бяло поле за науката", пали се професорът. Така за първи път в света те правят система за очно сканиране и установяват, че скоростта на движение на очите на горе и на долу не е еднаква. "Тази асиметрия вероятно се е развила с еволюцията, тъй като докато тичат животните обикновено гледат надолу", разказва той. Тези проучвания екипът прави на Военноморска авиационна база във Флорида, на която и НАСА извършва изследвания. Годината е 1990 и младият тогава учен Колев влиза през парадния вход на светая светих на космическите полети в центъра в Хюстън. Друго проучване го отвежда до университета в Швейцария. "Пилоти и астронавти както и всеки, който развие болест на движението, реагира различно. Едни пребледняват, други почервеняват. Това зависи от типа нервна система. При едни кръвното се вдига, при други - пада, а пулсът при едни хора се ускорява, при други се забавя. Избиването на "студена" пот също е част от симптомите на болестта на движението", разказва професорът, който е документирал всяка от тези промени. Защото за него всички параметри на космическата болест остават предизвикателство. Далече от техническите възможности на космическия център в Хюстън, днес проф. Колев влиза в нова орбита - разработва нанотехнология свързана с плазмоферезата - изчистване на кръвта от "лоши" белтъци. Проучване, което в бъдеще би преборило болестите на века като множествена склероза, автоимунна болести и болестта на Алцхаймер.



Създава костюм със сензор за движение

Когато рибата плува във вода, усеща движението в резултат на триенето. Птиците усещат въздуха с перата си и това ги насочва в пространството. А човек, качен в самолет или в пилотската кабина, няма ориентир. Това създава реални проблеми и зрителни илюзии.

За да реши този проблем проф. Колев създава система, нещо като костюм за тялото. Костюмът вибрира, връща усещането и го ориентира в пространството. "С него можем да прекъснем пространствената дезориентация и да изолираме зрителните илюзии. Костюмът помага на пилота да се ориентира в пространството дори без да вижда. Това е важно, защото под влияние на зрителните илюзии, той може да загуби контрол, да не знае кое е гори и долу - долу , когато гледа апаратурата, може да се подведе. Не знае дали да вярва на усещането и преценката, на уредите или на инструкциите от командната кула. Това според професора е една от честите илюзии понякога с фатален край, които провалят изпълнението на мисиите.

Стъпва солидно на земята

Как да се справим с космическата болест - това е задачата, която проф. Колев нищи в кocмичecкия цeнтъp зa нeвpoнayки в НАСА. B бeзтeглoвнocт acтpoнaвтитe гyбят peaлнa пpeдcтaвa зa диcтaнция и пoлoжeниe нa тялoтo, нарушава се кoopдинaциятa мeждy зpитeлнaтa и вecтибyлapнaтa cиcтeмa. " Основен проблем за acтpoнaвтитe е как да се ориентират в космоса. Toвa e пpичинaтa дa развият кocмичecкa бoлecт, кoятo в гoлям пpoцeнт oт cлyчaитe зaтpyднявa нayчнaтa paбoтa пo вpeмe нa пoлeт", oбяcява пpoф. Koлeв. Той насочва научния си интерес към изучаване на взаимодействията на 3 системи - зрителна, вестибуларна и костно-мускулна. От тях в голяма степен зависи стабилното ни стъпване на земята. "Изключ­ването" на един компонент се отразява на равновесието. И за всеки от нас "слабото" звено е различно и именно то е водещо при нарушаване на равновесието. Друг аспект на научната му работа го насочва към така наречения конфликт между сетивата - с други думи защо понякога, когато стоим неподвижно, ни се струва, че всичко около нас се движи - нещо както ефектът на киното IMAX. Заедно с това професорът работи и върху влиянието на вестибуларната стимулация върху така наречения "после образ" - или, защо като гледаме към лампата и след това си затворим очите, още виждаме светлина. Това е образът, който остава, обяснява професорът. Оказва се, че този образ също се движи в зависимост от това дали човек се концентрира върху него или гледа разсеяно. И, ако на някой това звучи като чиста наука, ученият бърза да поясни, че изследването на "после образа" е особено важно за пилотите и астронавти, защото по време на полет им се налага да гледа светещи предмети. А това оказва влияние върху пространственото им възприятие.



Зам. директорът по научната дейност в болница "Св. Наум":

Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница