Катедара: „Индустриална безопасност“ Дисциплина: „Производствена безопасност“ задание за реферат
Най-разпространени професионални заболявания
Изтегляне 175.58 Kb.
|
Свързани:
ПРОИЗВОДСТВЕНА БЕЗОПАСНОСТ 2022
- Навигация на страницата:
- Силикатоза
| 1.3 Най-разпространени професионални заболявания:
- Силикоза – причинява се от прах, съдържащ свободен силициев двуокис (кварц, халцедон, кристобалит, опал и др.); - Силикатоза – причинявана от прах, който съдържа свързан слициев двуокис (азбест, слюда, талк, каолин, цимент и др.) ; - Азбестоза, антракоза (от въглищен прах), сидероза (от желязноруден прах), алуминоза, манганоза и др. Силикозата се предизвиква от инхалиране на прах от свободен кристален силициев диоксид (кварц). Най-опасни са кварцовите частици с размери от 0,5 до 5 µm, които проникват до респираторните бронхиоли и алвеолите, и се натрупват в тях. Задържането на този фин прах в белодробния паренхим е главната причина за развитие на силикоза. Основна роля в развитието на силикозата имат алвеоларните макрофаги, които поглъщат кварцовите частици, но впоследствие се разрушават и ги освобождават. Те се поглъщат от други макрофати, които също загиват. Така този процес се повтаря многократно. При разпадането на макрофагите се отделят субстанции, които стимулират фибробластите да синтезират колаген. В резултат от образуването на нова колагенна съединителна тъкан в интерстициума може да се формират възли. Това са т. нар. силикотични възли, които са характерен белег на силикозата. Те се състоят от концентрично разположени колагенни влакна, имат големина 1-2 см. Могат да се сливат в по-големи възли. Силикатозата е вид пневмокониоза, причинена от различни силикати от различни екологични и професионални източници. Въпреки че силикатозата е свързана със силикозата както клинично, така и патологично, тя обикновено е по-малко фиброгенна. Силикатът е минерал, съставен от силиций и кислород. Силикатите, от своя страна, произлизат, когато силицийът се комбинира с други аниони и кислород. Същинските свойства на силикатите ги правят полезни като забавители на огъня, пълнители, катионобменници, катализатори и строителни материали, използвани като строителни камъни, пътни агрегати и леки агрегати за бетон. Примери за силикати включват бентонит, слюда (калиев алуминиев силикат), фелдшпат (алуминиев силикат с калий и натрий), талк (магнезиев силикат) и каолин (хидратиран алуминиев силикат). От тях най-тежки промени в белите дробове предизвикват азбестът и талкът. Азбестозата е пневмокониоза, причинена от вдишване на азбест. Азбест е общо наименование на група влакнести минерали, повечето от които са магнезиеви силикати - приблизително 95% от добития азбест представлява хризотил (бял азбест), както и крокидолит (син азбест), амозит (кафяв азбест) и антофилит. Придобива се за производство на азбестов цимент, изолация, текстил (ленти, въжета) , тръби, керемиди, клапи. Всички професии, които имат досег с азбестовия прах, са в потенциален риск и трябва да вземат мерки. Честотата на азбестозата варира в зависимост от кумулативната доза на вдишаните влакна, колкото по-голяма е кумулативната доза, толкова по-висока е честотата на азбестозата. Всички видове азбестови влакна са фиброгенни за белите дробове (образуват съединителна тъкан и сраствания). Влакната на антофилитът и особено на крокидолитът са значително по-канцерогенни за плеврата. Влакната с диаметър по-малък от 3 микрометра са фиброгенни, защото проникват в клетъчните мембрани. Дългите влакна (> 5 микрометра) не могат да бъдат фагоцитирани (погълнати) напълно от алвеоларните макрофаги и не могат да бъдат отстранени, посредством клирънс от мукоцилиарната транспортна система (мукус и ресничести клетки, които очистват дробовете от попаднали частици) от организма. Първоначалното възпаление възниква в алвеолите и се характеризира с притока на алвеоларни макрофаги (клетки на имунния отговор). Азбест-активираните макрофаги продуцират различни фактори на растежа, включително фибронектин, инсулиноподобен растежен фактор и фибробластен растежен фактор, които взаимодействат, за да индуцират пролиферация (увеличаване броя на клетки, изграждащи дадена тъкан) на фибробласти (млади стволови клетки, които представляват основния тип клетки на неспециализираната съединителна тъкан). Свободните радикали на кислорода (водороден пероксид, хидроксилни радикали и др.), които се освобождават от макрофагите, увреждат протеините и липидните мембрани и поддържат възпалителния процес. Пациентите, които пушат, имат по-голямо прогресиране на азбестозата поради нарушения в мукоцилиарната транспортна система. Изтегляне 175.58 Kb. Сподели с приятели:
|