Глава 2
МЕТОДИ И УРЕДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ЗАПРАШЕНОСТТА НА ВЪЗДУХА В РАБОТНАТА СРЕДА
2.1 Основна информация:
За определяне запрашеността на въздуха се прилагат методи, които се разделят на две основни групи:
без отделяне на дисперсната фаза (праха) от дисперсната среда (въздуха);
с отделяне на дисперсната фаза от дисперсната среда.
При методите от първата група запрашеността се определя директно, без да е необходимо вземането на прахова проба. Като мярка за запрашеността се използва промяната на оптичните, акустични или електрически свойства на запрашения въздух спрямо чистия въздух. Методите от тази група имат по-ограничено приложение.
При методите от втората група е необходимо вземането на прахова проба, което се изразява в отделянето на праха от определен обем въздух. Праховите проби се взимат чрез:
Филтриране на запрашения въздух;
Свободно утаяване на праха под действието на гравитационните сили;
Принудително утаяване под действието на инерционни, центробежни, термодифузионни и електрически сили.
Основно приложение в праховия контрол намира филтрирането и принудителното утаяване под действието на инерционни и центробежни сили.
В зависимост от начина на изразяване на запрашеността на въздуха основно приложение при контрола на параметрите на работната среда са намерили следните два метода от втората група:
Тегловен (гравиметричен) метод;
Броен (кониметричен) метод.
В зависимост от предназначението си уредите за прахов контрол може да се разделят на следните групи:
Персонални уреди с малка маса и многочасово действие за взимане на прахова проба в зоната на дишане;
Преносими прахомери за експресен контрол;
Преносими пробовземни апарати за многочасово вземане на прахови проби с възможности за регулиране на дебита на филтрирания запрашен въздух.
Разработени са редица методи за измерване на масовата концентрация на прахови частици в околния въздух. Те включват уреди за директно отчитане, които предоставят възможност за непрекъснат мониторинг, и филтър-базирани гравиметрични пробовземни устройства, които събират праховите частици върху филтър, който впоследствие бива претеглен в лабораторни условия.
Най-често използваните методи за определяне на масовата концентрация на прахови частици във въздуха са: филтър-базирани гравиметрични пробовземни уреди; анализатори с микровезна (Tapered element oscillating microbalance, TEOM); анализатори с бета абсорбция; оптични уреди; метод на черния дим; персонални пробовземни устройства.
Сподели с приятели: |
