Катедара: „Индустриална безопасност“ Дисциплина: „Производствена безопасност“ задание за реферат
Изтегляне 175.58 Kb.
|
Свързани:
ПРОИЗВОДСТВЕНА БЕЗОПАСНОСТ 2022
- Навигация на страницата:
- Глава 1 ПРОИЗВОДСТВЕН ПРАХ 1.1 Общи сведения за производствения прах. Свойства.
- 1.2 Производствен прах – Действие на праха върху човека.
| Въведение
Прахът е основен атмосферен замърсител на въздуха. Вредният му здравен ефект зависи главно от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, в това число мутагени, ДНК - модулатори и др., както и от участъка на респираторната система, в която те се отлагат. Основни източници на прах са промишлеността, транспорта и енергетиката. Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 mm - ФПЧ10) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10. Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен при едновременно присъствие на серен диоксид в атмосферния въздух. Установено е тяхното синергично действие по отношение на дихателните органи и откритите лигавици. То се проявява с дразнещо действие и зависи от продължителността на експозицията. Кратковременната експозиция на 500 mg/m3 прах и серен диоксид увеличава общата смъртност при населението, а при концентрации наполовина по-ниски се наблюдава повишаване на заболяемостта и нарушаване на белодробната функция. Продължителната експозиция на серен диоксид и прах се проявява с повишаване на неспецифичните белодробни заболявания, предимно респираторни инфекции на горните дихателни пътища и бронхити - при значително по-ниски концентрации от (30 - 150 mg/m3), което е особенно силно проявено при деца. Най-уязвими на комбинираното въздействие на праха и серния диоксид са хронично болните от бронхиална астма и от сърдечно-съдови заболявания. Глава 1 ПРОИЗВОДСТВЕН ПРАХ 1.1 Общи сведения за производствения прах. Свойства. При преработката на минералните суровини те се раздробяват като се образуват частици с много малки размери. Когато техните напречни размери са под 1мм, получената раздробена субстанция се нарича прах. Праховите частици които се съдържат във въздуха образуват с него дисперсна система, която се нарича аерозол. Утаеният прах върху под, стени, съоръжения,земя и др. се нарича аерогел. При определено външно въздействие (въздушна струя, удар и др.) аерогелът може да премине в аерозол. Омокреният прах се нарича хидрогел. В зависимост от първичният материал, прахът може да бъде минерален (преработка на рудни и нерудни изкопаеми), въглищен (преработка и изгаряне на въглища), метален (обработване, леене и заваряване на метали), органичен и др. При определени условия (работа на компресори, пневматични двигатели и др.) в производствената атмосфера постъпват фини маслени частици, които образуват така наречения маслен аерозол. В зависимост от въздействието върху човешкият организъм, прахът може да бъде отровен, опасен за пневмокониозно заболяване, радиоактивен. Масленият аерозол също оказва вредно въздействие върху човешкия организъм. Главна опасност за човека представлява прахът в аерозолно състояние. Основните параметри, които характеризират праховия аерозол са запрашеност на въздуха, дисперсен и веществен състав на праха. Дисперсният състав се изразява чрез относителния дял на отделните фракции, както по маса, така и по брой на праховите частици. Дисперсния състав е представен таблично в Таблица 1. Дисперсния състав зависи от изходния материал, условията на неговото раздробяване и прилагане мероприятия за намаляване на запрашеността на въздуха. Веществения състав се изразява чрез процентното съдържание на отделните минерали или химически съставки. От физичните свойства на праха, интерес за хигиената на труда представляват тези, които имат връзка със степента на запрашеност, на реактивност спрямо човешкия организъм и на избора на средства за очистване на въздуха. Запрашеността, наред с други фактори, зависи от скоростта на утаяване на праховите частици. Скоростта на утаяване зависи от размерите и формата на частиците. Праховите частици с размери под 1 μ m се задържат дълго време във въздуха и практически трудно се утаяват. Важно свойство на праха е способността му да се омокря, т.е. да се улавя от водни капчици. По този показател прахът бива хидрофобен и хидрофилен. На Таблица 2 е показана скоростта и времето на утаяване на прахови частици в зависимост от техните размери: 1.2 Производствен прах – Действие на праха върху човека. Дишането на прах създава проблеми в белите дробове. Вдишването на прах може да създаде проблеми с дишането и този период понякога може да отнеме много години. Прахът, който се вдишва може да се види и с просто око в някои случаи. Този прах може да се състои от по-големи или по-малки частици, които са склонни да попаднат в носа, устата, гърлото или горните дихателни пътища, където могат да причинят увреждане. Вдишваният прах е достатъчно фин, за да бъде невидим за невъоръжено око и може да се вдиша дълбоко в белите дробове и да причини вреда. Някои прахове могат да попаднат в слюнката, която преминава през дихателните пътища. Тази течност има тенденция или да се изплюва или поглъща. Вдишваният прах може да попадне в храносмилателния тракт, където те могат да предизвикат локални ефекти като дразнене на стомашно-чревния тракт. Алтернативно, те могат да влязат в кръвния поток и да предизвикат ефекти в други органи и тъкани. Праховите частици, получени по време на рязането, шлифоването и пробиването на материали, могат да причинят увреждане или дразнене на очите. Някои прахове могат също да причинят увреждане на очите поради тяхната химическа природа. Някои прахове могат да причинят язви на кожата и дразнене. Кожата може да бъде увредена от прах като епоксидни смоли, химикали за обработка на каучук, дървесен прах и фибростъкло и може да доведе до дерматити. Не всички прахове са еднакви. Някои прахове са по-вредни от други. Прекомерното излагане на някои видове прах е свързано с развитието на специфични здравословни проблеми, като рак на белия дроб или астма. Развитието на професионалното заболяване може да означава, че някои работници изпитват голяма промяна в живота си, а в някои случаи преждевременно прекратяване на живота. Опасни видове прах, които са често срещани в някои индустрии са: азбест брашно зърно силициев диоксид, който е прах от скали, пясък, глина, тухли, бетон и др дърво Утаените прахови частици в алвеоналната област се очистват много по-бавно. При дишането едрите прахови частици с размери над 10 μm се утаяват в горните дихателни пътища-нос, трахея, бронхи. По-фините частици достигат до алвеолите и известна част от тях се утаяват там. Основната част от този утаен прах е с размери под 5-6 μm и много малка част до 10 μm. Прахът, който при дишането може да достигне до алвеолите и да се утаи там се нарича респирабилен прах. Неговите размери са под 10 μm, но основната им маса е с размери под 5-6 μm. В резултат на изследвания е установена разделителна способност на горните дихателни пътища, която графически се представя с така наречената крива на задържане (разделяне). Международно известни са кривите от Йоханесбург и от Лос Аламос. По абсцисата са нанесени стойностите на аеродинамичния диаметър на прашинките. По ординатната е нанесена разделителната способност на горните дихателни пътища. Съгласно Йоханесбургската крива фината фракция включва частици с максимален размер до 7 μm. Горните дихателни пътища пропускат съвсем малка част от праха с размери до 7 μm, 50% от частиците с размер 5 μm и 100% от частиците с размери под 2 μm. По Лосаламоската крива фината фракция включва частици с максимален размер до 10 μm. Горните дихателни пътища пропускат съвсем малка част от праха с размери около 10 μm, 50% от праха с размери 3,5 μm и 100% от прах с размери под 1 μm. Изтегляне 175.58 Kb. Сподели с приятели:
|