*Обикновени (лихвоносни) облигации – чл. 205, ал. 2, т. 5 ТЗ – облигационерът има право да получи вземане в размер на ном.стойност на облигацията и съответно уговорена лихва. Лихва се дължи с оглед на това, че АД е ползвало парите, които акционерът е предоставил, купувайки съответната облигация. Те могат да бъдат с фиксиран лихвен процент и облигации с променлива лихва. Начинът за промяна на лихвата следва да бъде определен в решението за издаване на облигациите, респ. да е част от съдържанието на предложението за подписка.
*Облигации с нулев купон
*Облигации с променлив доход – при тях облигационерът освен вземане за ном.стойност има вземане за мин.лихва + вземане от печалбата на АД
*Облигации с привилегирован режим на изплащане
*Конвертируеми облигации – при определени условия могат да бъдат превръщани в акции.
3.С оглед начина на прехвърляне на облигациите – винкулирани – чл. 204, ал. 5 ТЗ – при тях могат да бъдат въведени доп.изисквания относно тяхното прехвърляне. Такива могат да са по-скоро конвертируемите облигации с оглед особеността, че титулярят на тези облигации е потенциален акционер. Така АД може да контролира кой е титуляр на тези конвертируеми облигации, респ. кои лица биха могли да станат бъдещи акционери.
4.С оглед на това дали са гарантирани чрез обезпечение, или не правата на облигационерите – обезпечени облигации – съгласно чл. 100, б „з“ ЗППЦК се приема, че облигациите могат да бъдат обезпечени чрез залог, ипотека или застраховка. В този случай в качеството на обезпечен кредитор се явява едно ТЛ, довереник на облигационерите.
Ипотечни облигации – уредени са в Закона за ипотечните облигации. Такива облигации могат да издават единствено търг.банки. Те се издават от ТБ въз основа на портфейл от кредити, обезпечени с една или повече първи по ред ипотеки.
-Вземанията на облигационерите по ипотечните облигации са обезпечени с първи по ред залог, като този залог се учредява в полза на един фингиран заложен кредитор – емисия облигации. Този залог е особен и се вписва в ЦРОЗ, като за заложен кредитор се посочва самата емисия облигации. Законодателят посочва, че залогът запазва действието си до пълното погасяване на задълженията на банката издател.
-Законодателят предвижда, че тези права се упражняват единствено в случаите на несъстоятелност на банката, като в този случай активите, които служат за покритие на ипотечните облигации, са извън масата на несъстоятелността и от тези активи могат да се удовлетворят само и единствено облигационерите. След удовлетворяването на облигационерите, ако има остатък от тези активи, той се включва в масата на несъстоятелността.
-Управлението на тези активи се осъществява от т.нар. довереник, който се назначава от съда по несъстоятелността. Законодателят предвижда, че той следва да продаде активите, като сумите, получени от продажбата, следва да ги внесе в съответна особена сметка в банка, определена от БНБ. Довереникът, на базата на получените суми, осъществява разпоределение между облигационерите от съответната емисия. Задълженията на банката издател по тези ипотечни облигации се смятат погасени, когато се погасят вземанията на облигационерите, съответни на стойността на главницата и съответните лихви.
Сподели с приятели: |
