Ситуационният модел на Виктор Врум и Филип Йетън е създаден през 1973 г. Известен е още като “Модел за вземане на решения от ръководителя”. Целта му е да даде отговор на въпроса: “Кога и до каква степен ръководителите могат да използват подчинените си при решаване на проблемни ситуации?” Стигат до извода, че отговорът на този въпрос зависи от характеристиките на дадена ситуация.
определят пет стила на ръководство:
1. А-І (Авторитарен). Ръководителят сам взема решение и решава проблемната ситуация, като ползва информация, с която разполага.
2. А-ІІ (Авторитарен) Ръководителите получават от подчинените необходимата информация и тогава вземат решения сами за отстраняване на проблема.
3.С-І. (Консултативен). Ръководителят споделя проблема с всеки член на групата поотделно, т.е. не ги събира заедно
4.С-ІІ (Консултативен). Ръководителят излага проблема пред
цялата група
5.G-ІІ (Групов). Ръководителят обсъжда проблема с цялата група заедно, правят се различни предложения за неговото решаване
По-късно този модел е доразработен от Врум, Артър и Йего.
