2. Нискочестотниполимери – полярни (притежават симетрична структурна формула).
Основни параметри – големи диелектрични загуби tgδ (не могат да работят до високи честоти) и относително по-голяма диелектрична проницаемост εr≈3 (могат да се използват и като изолация и за кондензатори).
Приложение – кондензатори и нискочестотна изолация.
Представители – поливинилхлорид, поликарбонат.
Електроизолационни компаунди и лакове.
1. Компаунди – маса за заливане на елементи и схеми с цел защита от околната среда (основно от повишена влажност на средата). Служат основно за корпусиране.
Основни изисквания – голямо изолационно съпротивление Rиз, малки диелектрични загуби tgδ, малка диелектрична проницаемост εr, влагопроницаемост, голяма механична якост. Получават се органични смоли (полимери), втвърдители и допълнителни вещества.
2. Електроизолационни лакове –Представляват полимерен материал, разтворен в разтворител, който се изпарява след нанасяне на лака. Служат основно за климатична защита.
Основните изисквания са голямо изолационно съпротивление Rиз, малки диелектрични загуби tgδ, малка диелектрична проницаемост εr, влагопроницаемост, адхезия, възможност за нанасяне на тънък слой, гъвкавост.
Според приложението си лаковете биват: с общо предназначение (полиуретанови и епоксидни); с повишена топлоустойчивост (силиконови); с малки диелектрични загуби (полистиролни).
Неорганични диелектрични материали – видове, свойства и приложение.
1. Керамики – притежават три структурни фази:
кристална – определя електрическите и механичните свойства на керамиката (tgδ, εr, механична якост);
аморфна – свързва кристалната фаза и определя технологичните свойства на керамиката (температура на изпичане, степен на свиване);
газова – получава се в следствие на технологията и като цяло влошава параметрите на керамиката.
Изолаторни керамики 0 имат малка диелектрична проницаемост εr (≈3 до 12) и се използват за изолатори (тела на резистори и бобини, подложки на хибридни интегрални схеми и др.). В състава им участват основно Al2O3 и SiO2. Представители са радиопорцелана, стеатитова, алуминооксидна, берилиевооксидна.
Кондензаторни керамики – имат голяма диелектрична проницаемост (≈20 до 200) и се използват за кондензатори. В състава им участват основно TiO2 и SiO2. Представители са рутилова, титано-циркониева, станатна, петровскитова.
2. Стъкла –квазиаморфни вещества, които представляват система от различни оксиди: стъклообразуващи (SiO2, B2O3, P2O5), примесни (Na2O, K2O) – влошават електрическите свойства на стъклото и допълнителни (BaO, PbO).
Видове – безалкални (минимално количество примеси и с отлични електрически свойства, но лоша технологичност), алкални без тежки оксиди (наличието на Na2O и K2O рязко влошава електрическите свойства), алкални с тежки оксиди (тежките оксиди донякъде компенсират лошото влияние на алкалните примеси). Приложение – изолатори, кондензатори, балони на електро-вакуумни лампи, оптически прибори.
