Класификация на материалите 1
Метод на горещата сонда –
Изтегляне 1.64 Mb.
|
Свързани:
Keywords C#, New, New23, ImportantFile, 11-Готовимся к контрольной работе, NewimportantFile, TheNewest
- Навигация на страницата:
- Основни свойства на магнитните материали – намагнитване, магнитна проницаемост и хистерезисен цикъл. Намагнитване
| Метод на горещата сонда – към едната страна на полупроводников образец с неизвестен тип на проводимостта контактува волфрамова игла, а към другата страна - плосък метален електрод. Иглата и електродът са свързани към галванометър, с който може да се отчете посоката и стойността на протичащия ток. Волфрамовата игла се загрява, в резултат на което се повишава температурата на една ограничена област около иглата. Повишената по този начин енергия в областта е достатъчна за преодоляване на ∆Wд или ∆Wа, т.е независимо от типа на полупроводника в тази област се получават свободни токоносители. Благодарение на температурния градиент в полупроводниковия образец свободните токоносители дифудират към областта с по-ниска температура и в резултат на това за N-ти полупроводник областта около иглата обединява на електрони (зарежда се положително), а останалата част се обогатява (зарежда се отрицателно). За Р-тип полупроводник е обратното. Поляритетът се отчита с галванометър.
Основни свойства на магнитните материали – намагнитване, магнитна проницаемост и хистерезисен цикъл. Намагнитване – Индукцията B, създадена от магнитно поле с интензитет H във вакуум, се изчислява така: B=μ0H, където μ0=4π10-7H/m е абсолютна магнитна проницаемост на вакуума (магнитната константа). В материална среда: B=μ0μrH=μH, където μ=μ0μr, μr – абсолютна магнитна проницаемост на материала. Магнитна поляризация: JM=B-μ0H= μ0μrH-μ0H. Намагнитване на материала: M=JM/μ0=(μr–1)H=ĸrH [A/m], където ĸr=μr–1 – магнитна възприемчивост на материала. B=f(H). Намагнитването М може да се разглежда като магнитен момент на единица обем: M=Pm/V, Am2/m3. Магнитният момент на атома се формира от спиновия магнитен момент на електроните, магнитният момент на ядрото и магнитния момент, създаден от орбиталното движение на електроните. Атомите и йоните с небалансирани спинови моменти на електроните имат магнитен момент, а тези с балансирани (напълно запълнени орбити) – нямат магнитен момент. Съответните на това разделяне материали се наричат парамагнити и диамагнити. Магнитната възприемчивост на тези материали е близка до нула, като на диамагнетиците е отрицателна, а на парамагнетиците – положителна. Феромагнитите (магнитните материали) притежават спонтанно намагнитени области, наречени домени, т.е. притежават доменна структура. Домените са области, в които всички спинови моменти са еднопосочно ориентирани, поради което магнитният момент на областта е голям. Процесът на намагнитване е нелинеен. При кривата на първоначално намагнитване се разграничават 5 области: I. Област на начално намагнитване – началното намагнитване се получава при много слаби полета; за него е характерно еластичното изместване на границите на домените, което означава, че процесът е обратим. II. Област на Р елей – тази област се получава в по-широк обхват от слаби полета; изместването на границите на домените е все още еластично и процесът е обратим; намагнитването се изменя незначително. III. Област на най-големи диференциални магнитни проницаемости – изместванията на границите на домените са необратими, намагнитването рязко нараства и магнитната проницаемост нараства скокообразно. Процесът на намагнитване е необратим. IV. Област на ориентиране на магнитните моменти по посока на полето – намагнитването нараства по-слабо в сравнение с III област. V. Област на насищане – тази област се достига при много силни магнитни полета; увеличаването на намагнитването е незначително (процесът е приключил) и индукцията в материала асимптотично се приближава до граничната стойност, известна като индукция на насищане. Изтегляне 1.64 Mb. Сподели с приятели:
|