1. Номинална стойност – тази, която резисторът може да разсейва, при определени условия – PN. Резисторът трябва да не променя основните си параметри извън определени граници. PN=hS(TRmax-TN), h – коефициент на топлопроводност, S – площ, през която се извършва топлоотдаването, TRmax – максималната допустима Т на резистора. Определя се от материала с най-малка топлоустойчивост и с температура > от нея, резисторът не може да работи, TN – номинална температура. Дефинира се като най-високата темп. На околната среда, при която резисторът може за разсейва номинална стойност.
- TАN – резисторът разсейва PN.
- TNAR – може да разсейва мощност по-малка от номиналната;
- TА>TN – не може да работи.
2. αr – температурен коефициент на съпротивление. αr=dR/RdT; αr=αρ+αe-αs, αe-температурен коефициент на линейното разширяване на материала, αs-темп. коефициент на обемното разширение на материала. αr≈αρ 3. Гранично работно напрежение Vгр – най-високото променливо напрежение, което може да бъде приложено на изводите на резистора. За нискоомни резистори напрежението се определя от номиналната мощност. За високоомни резистори, се определя и от възможността за пробив в диелектричните материали, използвани в конструкцията.
4. Ниво на шума – отношението на шумовото напрежение възникващо в резистора към напрежението приложено в неговите изводи. Um/U, [μV/V] 5. Стабилност на резистора – с този параметър се оценява промяната на номиналните параметри на резистора с течение на времето. Основен фактор е стареенето на материалите.
